Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е – ...

Като вятър, лишен от въздух,
като стих, загубил мъдрост,
като дух, положен в рамка,
тялото, то няма сянка.
Като ключ, заключил звяра, ...

Ще измисля шоколадова дъга.
От очите ти ще взема
малко цвят и малко време
да се случа като утро над света.
А във тихите недели ...

Животът - обърнат с главата надолу –
върви го живей, върви го умувай.
Животът – различен от твоята воля,
нечестен, обратен и зъл съществува.
Днес Вярата хапе – озъбено куче. ...

Всяко нещо има начало и край,
винаги надежда остава до край.
Тъмен и глух е светът,
а път към спасение няма отвъд.
Болката силна е и веч не спира, ...

Всяка жена носи в себе си част от Великата Тя…
Тя е Ева, малко непокорна, но смела…
Тя е Елена, красива - носеща в себе си греха…
Тя, познаваща преластителността и отмъстителността...
Тя знае - що е Любов и що е Омраза… ...

Iron Maiden- The Mercenary
Pay to kill, die to lose
Hunted, hunter which are you
Diablo come again
To make trophies out of men ...

„Един бе воина,
една бе тя-
красива, неописана във времето…”-
Разказа ми веднъж снега,
след туй се сля със бремето… ...

За очите ти се моля, за блясъка в тях...
За едното ти обаждане и мириса на грях...
За погледа ти благ, изпълнен с неразумие...
За любовта ни и моето безумие...
Доближи ме, чакам те всеки път... ...

Погледни небето, облак бавно отминава,
слънцето стои зад него, смело,
упорито лъчите избиват над всичко сиво,
за да украсят небесата в красива усмивка,
да стоплят душата и сърцето да обича. ...

Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...

Светлинно замърсяване и миризма на пържен лук и чубрица. Далечен стон на преминаващи автомобили и оглушителен лай на биещи се кучета. Люлин, краен блок, етаж 9... От тук небето е като черно парче плат – избелял кадифен правоъгълен трaпец със светли, жълти петна – също като дупки от молец. Един по ед ...

Там е тихо...
… толкова колкото утре…
и не стихва сънят
и завива нозете ми нощем…
там е толкова тихо ...

Изпитвах и омраза,
усетих и какво е истинска любов,
от нищо не можах да се опазя
и разбрах: “животът е суров”.
Да, знам ще страдам вечно, ...

О, Никифоре, твоята глава
след битката е много по-полезна:
търкулна се в зелената трева,
когато мечът български я резна!
Сега е само череп, обкован ...

Не искам никого да чувам,
нито звук от глас човешки,
искам само птички и щурчета,
вятър лек и пърхащи тревички.
Към слънцето гледам със наслада, ...

Сиротни двери
Когато си престъпил вече прага
и нейде стине бащиният дом,
спомни си майчината ласка блага
и детството под стария заслон... ...

Студът сърцето прикова
и сняг на прага му натрупа.
Студени, моите слова
се скриха под език-хралупа.
Изстина моето сърце... ...

Срещнах аз един мъж през една априлска нощ.
Нощ, в която навън беше мрак... като в моето сърце.
Мъжът бе красив и чувствен, с голямо сърце и романтична душа, търсещ любовта.
Срещнах аз един мъж през една априлска нощ.
Срещнах го и ме заговори, аз - самотна, наранена... и не обърнах внимание на негов ...

Облак върху облак
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо ...

Моля те, ела
Има ли те?... Няма ли те? –
питам се сега...
Късно ли е?... Рано ли е?...
Как да продължа? ...

Утро. Будилник. Душ. Закуска. Работа. Обяд. Хоби. Вечеря. Сън... Девет стъпки в моето ежедневие, изпълнени с толкова спирки и въпроси по между им, а да ме мъчи само една единствена мисъл. Мисъл, която автоматично ме спира на всяко покорено стъпало и пред всяко ново... ягода или шоколад? На пръв погл ...

избодох
очите на календара
задрасках му
нарисуваната уста
вместо панделки ...

Има думи, които просто не можем да изречем на глас. Не говоря за тайни или пожелания, нито за липса на изразни средства. Говоря за онези думи, за които се искат не само смелост добри харизматични качества, те изискват да се пребориш със себе си. Нямам предвид реплики от сорта на "Да, прав беше" или ...

***
2-3 капчици
дъжд
днес ти пращам
по вятъра ...

Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно. ...

Здрасти, аз съм Авалон. С ударение на първото „а“, моля. На седемнайсет години съм. Родена съм в една малка къща на брега на австралийското езеро Торънс. Баща ми и майка ми са от онези простовати, но особено грижливи и обичливи хора. Татко Джон Джаксън и мама Марла Джаксън са фермери.
Когато бях мал ...

Две тихи думи,
прошепнати в нощта,
две топли длани,
докоснати сега,
два кратки мига, ...

Защо дойде
и ни отмъкна
приятел мил и скъп?
Та той не бе изминал
и половината ...

Когато отворя онази врата,
дали ще ме пуснат да мина?
Преливам, тъй пълна със гняв и вина,
та чак под клепачите имам.
Проплаква еолова арфа навън, ...

О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!
Какво величие и героизъм! ...

Вън е бяло.
В мен нещо вали. И прави локви.
В тази зимна тъга не мога да пиша.
Бих могла да мисля, да мисля
само за локвите и да спя… ...

Спас, шофьор на тир,
докато кара през Сибир,
адски много му се ще,
да си направи малко кеф.
Качва готина мадама, ...

Самотата. О, това е много относително нещо. Подобно е на онова ужасно стягане в гърлото. На сълзите в очите. Същата като мрака в стаята. Студеннината в душата. Смъртта. Ужасно чувство. Опитите ми да опиша самотата са все така несполучливи. Тя не се вижда. Чувства се. Изпитва се.
Няма да забравя думи ...