Вървеше из полето, отвъд последните къщи на Браунау ам Ин, където беше далеч от своите земляци и където обикновено дишаше някак по-леко. Слаб, съсухрен и сив, побелялата му неподстригвана скоро рехава като на старец коса се вееше на хладния ноемврийски вятър, а беше едва на четиридесет и три. Тежък ...

Здравей приятелю!
Къде се губиш?
Нарекох те приятел, защото зная... теб те няма и моето писмо е адресирано до мен саматa. То е моята молитва. Tи никога няма да го получиш, защото си само несбъдната детска мечта. Ти си едно мъничко коледно чудо, измислено от някой белобрад старец, копнеещ да зарадва ...

Пазете се, че виждам светлина в тунела, която приближава!
Ние сме на първо място в света по брой на последни надежди.
В политически план мисля, че България не се движи по наклонената плоскост, а по наведената.
В знак на добра воля, спирам да викам Неволята.
Пред провала всички сме равни. ...

Съмнения прокрадват се във любовта?
Значи си е отишла,
значи неусетно,
незнайно как,
хитро си е тръгнала ...

Бяла зима
С бяла приказка, с вълшебство,
с красота неотразима
идваш като гост от Детството-
моя бяла, бяла Зима... ...

Текст за песен върху мелодията на много стара сръбска балада (Mile Kitic - Lazu me zelene oci, 1985 г.), посветен на човек, който срещнах, на когото повярвах, който обичах и ще обичам, въпреки че за него бях просто "гара междинна"...
НА МИЛЕН
1) Обикнах те аз като брат,
за мене всичко бе ти,
дори ду ...

Понякога плача, но тихо в килера
точно в 12 и след полунощ.
Понякога моля, замръзвам, треперя,
понякога скитам сама посред нощ.
Понякога викам, нареждам, заставям, ...

ЗА НАС
Подарих ти часовник -
пластмасов в бяло черно,
като по модата днешна - модерен.
Купих и нова батерия - да тупти ...

... какво искаш да ти кажа?
На този късен етап от живота
ще ти споделя какво си мисля...
Спомените ме връхлитат,
смазват ме и ме раняват пак ...

От тъмната стихия родена,
от шепота и болката на пяната,
от скалата и водата солена,
от истината и от измамата.
С любов отрекла същността си, ...

Животът е жесток… Животът те мачка… Животът е кратък… Животът ти може да свърши, когато най-малко очакваш... Заслужава ли си да се мъчим? Заслужава ли си да се борим за нещо, въпреки че знаем, че един ден ще умрем и няма да има смисъл от всички мъки и усилия за постигането на съкровената ни мечта? К ...

Когато в теб задухат ветрове
и слънцето се скрие зад звездите,
когато мрачно-ледено перде
размаха пелерина пред очите,
когато нов и слънчев светъл ден ...

Безметежно се стеле снега
и нехайно снежинки танцуват.
Къс внезапна студена тъга...
Мойте мисли сега в бяло плуват.
И дърветата в бели воали ...

Къде си, Боже, в този свят?
Къде остана магичната ти сила?
Не виждаш ли, душите в ада ни горят,
Дяволът пробожда с огнената вила...
Смехът изчезна без следа. ...

Не искам повече, не мога
да се боря за изгубени лета,
аз исках да живея в пролет,
ти с дъх на зима
прогони любовта. ...

Дали била съм
птица,
на перваза ти стояла,
или дъждовна капка,
на лицето ти се спряла… ...

Започвам със снега, който преспите прави
и затрупва пътищата пусти и бели.
Продължавам с героя, който бързо забрави
за любовта и чувствата отлетели.
Бих спомена и студа тъй коварен, ...

Вечерта бледосинкава... лунна,
замъглени прозорци от скреж,
есента тъмножълта, безумна
и шептяща забравен копнеж.
Листопадът почти отшумява, ...

Не искаш ли да ме целунеш
във тази нощ от сняг и скреж,
а после, топла и безшумна,
отново да ме създадеш,
превръщайки ме във потребност, ...

Обичам Те, Господи!
Обичам Ръцете,
създали вселената,
които ме носят
по стръмния хребет... ...

Прошепнато
Слушал ли си шепота на падащ сняг?
Снишава меко всеки звук случаен,
времето забавя в шеметния бяг,
грабва те илюзия, че покоят е безкраен. ...

Все по-категорично падат
на истините сенките в косите
и все по-трудно ги измивам –
сивеещи и присмехулни.
В неумолимите утра ...

Наýчи ме да дишам във вакуум.
И да си представям, че навън е пролет.
Прошепни ми как си ме представяш...
Аз си те представям гола.
Преповтаряме едни и същи думи – ...

Преди Коледа...
Tолкова мрачно
и пусто е пак.
Едничко спасение -
новият сняг. ...

Май не беше любов - тя отдавна е скучен сюжет.
Но не беше и грях. И пиянско безумство не беше.
Как се случи, не знам. Сякаш грабна ме вихър проклет
и удави ми разума в бездни от лава гореща.
Две ръце разпиляваха, тръпнещи, алена жар ...

Цял ден се смея
и когато тази жива светлина
пресъхне -
нямам сили да заплача.
Мракът пленява и парализира. ...

Великденският дъжд валя цял ден и цяла нощ.
Възкръсна горската поляна, наплоди стотици гъби.
Гъбарят гръб привежда, плюе в дланите си груби,
бере печурките и ги подрежда в плетен кош.
А сред печурките – красавица. С рубинен цвят ...

Борба
Стоя си аз в моята стая
и самота и скръб ме обвива.
Чудя се и се мая
как да разбера таз реалност крива. ...

Тръпнещото чакане голямо
завладява ме и ме обвива,
идваш вечер и си тръгваш рано,
обич моя, тъй красива.
Чакам като в ручей бликнал, ...

Първо да посоча, че историята е изключително банална и скучна, така че тези, които нямат време за губене, по-добре веднага да престанат да четат и да се заемат с някакво смислено занимание.
Но аз да си кажа. Вкъщи си имам една малка фурничка от тези българските с нагревател отгоре, които са подходящ ...

Рожден ден
Коледа е! Тиха, свята, нощ!
Бог роди се на земята
и дари ни светлината.
Днес, на този ден свещен, ...

Как светът по чудо се променя,
щом влюбена душа си ти,
не знаеш как ще те изненада,
в твоето сърце ще се внедри.
И сякаш друг в мига заставаш ...

Вълните прииждат жестоки.
Небето се спуска в брега.
А вятър от всички посоки
докарва без време снега.
И лунна пътека до кея ...