Потропват в улуците запечатани спомени
и с нощните сенки смело политат.
В съня ми притихват звездици отронени,
белязани чувства смело политат.
Останаха само твоите стъпки - ...

Обичам те, която и да си!
( част 3)
Октомври се оказа дъждовен и смръщен.
Циганското лято така и не се появи.
Беше ми дотегнало от чадъри и уюта къщен, ...

Сутринта да чувам твоя глас.
Да се събуждаме подпухнали с усмивки
и погледи в захлас
по голи, красиви извивки.
Вечер в прегръдки, устните болят. ...

Ако в твоя поглед още има
една несбъдната мечта
и във твоята студена зима
аз ти нося пролетта;
ако в тъмна нощ съм твоят изгрев, ...

Звезди да свалям аз не искам.
Не искам за луна да знам.
На думи аз не се натискам,
а искам нещо да ти дам.
И празни думи не говоря. ...

"Нали в реката на забравата тогаз
удавихме любовните копнежи?...
Защо ли днес разяждаща тъга във нас
пробужда спомен със предишна нежност?.."
Николай (ringo2) ...

До всички! До всички! До всички !
Ч.Н. 2013 год.! Наздраве!
Светът ще оцелее
и ще продължава да се смее.
Сексуален нагон ...

О, няма цяр за старостта.
А мисля няма и да има.
Нетрайна ни е младостта,
макар че е неповторима.
Не само аз на този свят ...

ГРЕШКА
“Замълчи, език! Ще ти дам хляб”
Гай ПЕТРОНИЙ
Изглежда всичко съм разбрал погрешно...
Не като Крез живял, но не и беден, ...

Демиургът гледаше внимателно света, който беше създал. Този разкошен свят, роден от неговата мисъл и воля, изваян педантично до най-малките детайли с безкрайна любов и старание. Пред него се простираха обширните равнини, жълтеещите поля, тучните долини през които се плискаха пенливи потоци, тръгващи ...

Ще си дойда за Коледа
като първа снежинка.
Знам, че къщата празна е
като старата изба,
изоставена, прашна... ...

Магията на Любовта
Желания, Мечти, Копнежи....
Сърцето може ли със Думи да Рисува!
Вълшебни чувства и Стремежи...
Душата ни за тях Мечтае и Бленува! ...

Плевнелиев приветства център ислямски.
Туй е една от простотиите му гигантски.
Вижте поредния Стефчов в дела ни жесток.
Аллах е бог и Плевнелиев е неговият пророк!

„Я кажи ми облаче ле бяло...”
Някога в Атлантика...
Океана днеска бе чудесен,
слънцето по него- затрептяло...
Как дойде тук тая тъжна песен- ...

Отлетя
със времето,
зазида се между стените,
умори се от чакане...
и отлетя от кафеза... ...

Изгубеното "после"
Когато всичко свърши,
тъй както някога било е
и стон един прекършен
замлъкне като спомен, ...

Смъртта по петите ми ходи
и дебне за всяка пролука,
почуква, изпробва и чака
кога ще се нейде пропукам.
Смъртта в мойта сянка се свива, ...

Лято през август. Завира в кръвта ми.
А след миг просто изчезва времето.
Във влака всички звуци са съвсем запъхтяни
и мисля за друго, не и какво ми остава.
Не виждам или спирам да виждам, ...

С дълбоко смущение, направо с притеснение,
признавам си без бой, на петилетка мисля по веднъж.
И не че мозъчните клетки ми са кът,
и не от страх, че ще ме заподозрат.
От вчера съм в борба с прасето, ...

Неизменно
Неизменно в деня ми се случва така:
ти ме пиеш на глътки, по малко,
и прииждаш с любов, набраздена с тъга,
поразмесил стипчиво и сладко. ...

Изкапаха дните,
като летен капчук.
Побеляха косите ми,
сякаш напук
на усмивката слънчева, ...

Красиво се подреждат ветровете,
когато разтанцуват есента.
Приличат на замислени поети
над своята божествена съдба,
да сбират мислите си в малко думи ...

Бих седяла
на мократа пейка
в дъжда
под листата
на есенна слива ...

Тръгвам боса по снега
и всичките илюзии от себе си събличам.
Истината е в студа и болката,
в които тайно пак се вричам...
Прегърната от собствените си ръце, ...

Ти пак дойде внезапно.
И с тебе влезе сякаш
учудено, невярващо ликуване!
Чудесно е да знаеш,
че нужен си на някого! ...

Защо обичам да мечтая
Всеки човек възприема мечтите по свой собствен начин. Мечтите за мен са възможност, чрез която човек може да се откъсне от реалността и да навлезе в свят, изграден от най-съкровените му желания. Да се самозабравиш в този свят е трудно, но колкото по-внимателно и задълбочено е б ...

Забрави, забрави, забрави!
За брега с избелелите дюни
и дъха на узрели смокини
в средата на топъл септември.
Шепа тъмна опушена нежност ...

Седя на ръба
на Времето.
Във мене ветрове
безжалостно
се блъскат. ...

Вятърът шепти. Нежно името ти.
Ден след ден - умира спомен в мен.
Празен сън. В шепите си скрих сълзи.
И боли. Някъде сгреших.
Няма да вали. Изгубени мечти. ...

всичките ми чанти са лачени
и светят в тъмното
всичките ми усмивки са пресметнати —
по инч разтегляне нагоре
когато кажеш някоя смешка ...

- Кво нещо е животът значи: дава ти всичко - създава те и накрая ти го взима. Ей това е голямото разочарование на човечеството. Ако не беше наличен тоя процес обаче, представи си само какво пренаселване щеше да бъде. Щяхме съвсем да се самоизбиваме. Сякаш животът и затова е помислил и ни закриля по ...

Дали се случи вчера онова, което ме гори при мисълта,
или бе друга нечия съдба, оплетена във спомени и празнота.
Човешкият живот е пясъчен часовник, искрящ и слънчев лекичко отронва,
секундите се нижат, без да спрат, поглеждайки назад, си спомням оня кръговрат.
Кръговратът е без край и без начало, п ...