Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Къщата на вятъра
На птица се превърнах, летях високо, отвъд времето,
на прага и приседнах.
Ограда-облаци, полета от мечти, видях и моите,
във тях бе ти, но без лице и тяло, ...
Виновен съм
което от живота си не взех...
Редих го като стихове – на срички,
Но ритъмът му тъй и не поех...
Виновен съм – не исках да се боря ...
Тъга по моя град
край него -Черното море.
Далеч от него аз студувам
и лед сърцето ми дере.
И с мисли боси аз пристъпвам ...
12.12.2012 - 12.12ч.
Бързай да запомниш тоя миг!
Да го задържиш се постарай
в стиснатия на юмрук пестник.
Времето през нас ще изтече. ...
За оцеляването
Нещо не мога да ви разбера за какво оцеляване ми говорите. Аз нямам такъв проблем. Откакто се помня, харесаха ме още като ме видяха, сложиха ме в кафеза, закачиха го на стената да кукам на кръгъл час и толкова. Свикнаха собствениците с мене и когато спра да кукам, те, за да оцелеят, с ...
Толкова буквално
Ей и ние така – още от ...
Лутам се
Или може би
вече спя?
Искам да изикам,
но без глас ...
Битие
Додето с ветровете разлудувани
на младостта ми корабите странстваха,
обиколих света.
И се любувах ...
За вредата от китарите
Представи си следната сцена:
ти си на обещаващ купон и дори си на DJ-ския пулт -господар си на тълпата. Размазваш я с най-яките парчета от последните години, напълно контролираш градуса на кипене, жените се разгорещяват повече и повече... Похотта нахлува в очите им, абе на ...
За нас, българите
не може да се отрече!
Мен тази истина жестока
от дълго време ме пече...
Ний цял живот на глас роптаем, ...
На затра отоди тоа свет
И я къ глеам, оно верно а пошлО – те они, де, мае ли са, гае ли са, знам ли н`гьи верата, писвали тамъка на камик, те на некаков календар, му викат, дЕка сеги щел `а сврЪши тоа свет! Ете я, викА, викА, дЕка на зАтра отОди светО, къ дедА ми думаше, ама тЕ, сег ...
Ние,актьорите
Кой вярвал е, че приказката свършва?
А фабулата й така сме фантазирали,
така сме плели искано-неискано!
Така сме вярвали в красивото... ! ...
Размисли и рози
На стоп
от толкоз бързане, безсъници и грижи.
Животът сдъвка ни, настръхнал и свиреп.
Не се научихме и рани как се ближат...
И за кога? Нали пътуваме на стоп ...
* * *
пред желанието
да имаш
сладостта,
да докоснеш забраненото, ...