Полунощ е. Смъртно бледа, в прозореца ми Луната наднича...
Гладни вампири вият. Пият кръв. От душата ми. Ненаситници.
Сенки зловещи - мислите мои тежко изпълват мрака. И крача...
Празна стаята. Само те и аз. Надбягвам се с тях. Проклетници!
Някъде в ъгъла спотаена е. Озъбена, хили се гадно Съдбата ми. ...

живота ти изтече,
ти сякаш бечучастно гледаше,
не търсеше решения,
сега търсиш обяснения,
и аз -някъде между всичко ...

Дочуваш ли ме, страннико...
През ветровете,
в които сътворяваш си живот...
Обърканите дни, напреки световете,
дали ти носят в шепа малко... дъх... ...

Предполагам, имате приятел или познат, който никога не споделя своите чувства, някой, който казва какво се случва с него, но не и как го е накарала да се почувства дадената ситуация. Да, много е гадно, когато не можеш да разгадаеш човека до теб, само че се замислете колко е лошо да си на негово мяст ...

Студен вятър от душите...
1.Омразата в сърцата им таи,
користта е техният подход.
Лицемерието в кръвта им кипи,
завистта е техен спътник. ...

В две чужди очи видях страха,
в едно самотно сърце съзрях любовта.
И колкото по-дълго гледах,
толкова по-очарована оставах.
Не ми остави никакъв избор - ...

Цигарата бавно изгаря
и дим дробовете разтваря.
С хората времето блудства,
потиска мисли и чувства.
В клетки свободно живеят, ...

Изоставена в нощта,
тя не иска да заспи.
Обкръжена през деня,
но не искаше да полети.
Птицата-самотник, ...

Перлите, скъсани по пода...
Счупени огледала...
Счупени стъкла...
А вратата отворена...
Бележка, запечатана с целувка... ...

Излекувай първо душата си,
разрови се и в мислите си,
изхвърли всичко лошо от себе си,
изтръгни го, стъпчи го, срази.
Не допускай до себе си дявола, ...

Я кажи ми, любов, накъде с огнен дъх си поела
и защо не остана в душите ни ти до смъртта -
тръгна тихо с дъжда във зори - дала всичко и взела,
само споменът - вълк единак - вие нейде в нощта...
Чувства скрила в гръдта - от безпътия смъртно ранени ...

Празен огън гори
без капка изгрев.
Красива рана боли
в столетен напев.
Пламък и болест ...

Отначало плъзна слух, че край Пилювите дупки се навъртат нощем самодиви. После баба Таратана нададе вой; щяла да съди държавата в Страсбург, че ù изчезнали яйцата от полога, та си викам: „има още нещо”. Но когато умря Колю Нихтянов, ситуацията стана съвсем сериозна и трябваше да се вземат мерки. Про ...

И аз като поета,
сама не те избрах.
с любов или с небесната намеса,
в теб се озовах.
И някак през годините, ...

Мръсни облаци стелят се ниско
над полета и хълмове сиви
хоризонта е толкова близко,
а дърветата някак трънливи...
Безутешно накацали птици ...

Да, често чувах "Обичам те!",
даже бърках ги обич и страст.
Уморена от толкова тичане,
доста много "любов" преживях.
Ала после, след всяко "Обичам те!" ...

тиха нощ.
сипе се сняг и
е по-бял този мой мрак.
в зимата деня започва,
за да свърши. ...

Ех, Господин Астролог,
как само ми го предсказахте!
Как сърцето ми хвърлихте в смут!
Как душата опразнихте
от безполезните митове ...

Той не харесваше черешата в двора. Беше изкорубена, много разклонена и пречеше на гледката към планината. Даваше много плод, но толкова червиви бяха плодовете ú, че не ги докосваше изобщо. Понякога му се искаше комшийските деца да я нападат и обират до шушка, както правеха със съседските дръвчета, н ...

Всяка пролет ще идвам при тебе
с песента на забравени птици,
като хляб ще ти бъда потребна,
като светъл лъч в мокри зеници.
Ще си прося парченце надежда ...

Сняг се сипе вънка на парцали
и покрива тишината,
удря ме със ветрени кинжали
и разплита ми косата.
Студ през тънкото палто минава, ...

Тъкмо свърших и музиката спря. Точно навреме, но ако се замисля, прекалено бързо зейна долавящата се пустота. Досега беше захвърлена в ъглите на стаята, издишана от стоновете на двама души, но сега се стелеше около нас, неизбутвана от нищо. Сърцето ми биеше учестено в отмиращи конвулсии и зараждаща ...

БОЖЕСТВО И ПРОСТОСМЪРТНИ
Леле, колко са задръстени
тези лумпени от Сопот -
всичките със златни пръстени,
а досаждат ми с банален ропот. ...

Влезе при мен,
погледът ти бе някак изморен.
Ти се усмихна.
Гласът ти просто притихна.
Загледа се някъде в далечината, ...

Волен, лидерът на "Атака"
нападна Рашидов - мултака.
Веждито деребейства кат султан
и атакува фашиста - глиган.
За Веждито ясно е, че е лакей, ...

Ако утре не се съмне,
твойто утро аз ще бъда.
Ако през деня се стъмни,
слънцето за теб ще бъда.
Даже свода да пропадне, ...

Забравих да си набера цветя.
Градинката изпълни ги със багри
и ме дари с уханно утро.
Погалих няколко цветчета.
Помахах на деня, ...

Ти не тръгвай още, вън е буря страшна,
гърми, трещи, сякаш дошъл е краят.
Скрили се звездите и луната също,
а ти излизаш вън сама и тъжна.
Позволи ми аз да тръгна, ти остани. ...

Не ми е лесно да напиша
стихове за Пеньо,
когото жив не съм познал.
За който знам от негови поеми
и от предания, че честно е живял. ...

Дари ми
Дари ми тишина,
притихнала в копнеж.
Дари ми сълза,
търкулнала се нежност. ...

Мразя те, че няма за какво да те намразя,
мразя те за всичките пропуснати лъжи,
затова, че истината само ти признаваше,
и не спря с нея, дори когато започна да боли.
Мразя те за цялата ти искреност, ...

Това проклето човешко недоверие,
безпощадно и сигурно убива Любовта,
гризе Душата ти, нахлува съмнение -
проправя път на демони и самота.
И толкова ти се иска да вярваш, ...

В топла нежност ме превърна,
пак сгушена тихо и мило в теб.
Умееш винаги да го правиш,
да ставам просто горяща жерава.
Времето край нас лети, не пита. ...

Спомен за бяло
... Притъмнява.
Наоколо всичко е бяло.
Бели призрачни тополи.
Две. ...

Българи бяхме, какви сме сега?
В празнични дни това ни напомня,
бяхме племе за страх на света,
сега се прекланяме на разни народи.
Така е, когато сме малък народ, ...

КАПКИ
Дъждовните капки я разбиват
и най-твърдата гранитна скала.
Капка по капка я доубиват,
нищо, че е монолитна била. ...