Ти ми казваше: „Обичам те“,
но аз не можах да ти повярвам.
Права се оказах за това.
Ти винаги обичаше друга.
Събрахте се двама. Аз останах сама. ...

Тоталитарната държава
превърна се в дръглива крава:
пресъхна, млечице не дава...
А беше тя свещена крава!
Все празно вимето се люшка! ...

Българската учебникарска мафия
произвежда учебници порнография.
Как банкянският "супермен"
допуска да се говори за сутиен
в учебник по български език? ...

P.R. - В басейна
Дойдоха „мутри“, да се снимат…
Басейна се изпълни с тях,
с дебели вратове, неутешими…
О, аз веднага ги разбрах! ...

Залязва слънцето
Залязва слънцето
като картичка цветна.
Окичен, залезът рисува
блясъка лунен на небето. ...

Объркан си и луташ се в безпътното,
и що ще дириш пак във тоз мираж?!
Редиш се все край недостъпното,
гнева си щом използваш за кураж.
А само мъка крие той, ранена песен, ...

Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...

Защо ли не ми омръзваш,
всяка нощ идваш,
всяка нощ едно и също...
Но не ми омръзваш,
отново и отново ...

Целуни ме.
По детски наивно, невинно.
Като любовник.
Страстно, всепогъщащо.
Не като приятел. ...

Аз винаги ще съм онази, другата,
която с нежни думи и със топъл глас,
те приласкава нощ след нощ с усмивка влюбена
и ти дарява обич, топлина и страст!
За тебе винаги ще си остана другата - ...

Роден край
Тук, под топлите лъчи,
сред хълмовете приютен е този край.
Тук текат блажени дни,
тук открих аз своя земен рай. ...

Денят ми се разтича на малки капки самота. Раздробява се. На незначителни парчета безразличие. Сутрин, докато ми е все така болно, но празно; ядосано, но нежно клепачите, завили с влага сухите ми очи, се отварят.
От там излиза тъгата, узряла в тази сухота, натежава и се приплъзва надолу към гърлото. ...

Самотни стоим ний двамата,
а душите ни са пустини две -
пустини, в които щастие няма,
а само парченца живот!
Може би ако ползваме стихиите, ...

Преживял бе той една торба несгоди,
ала близките му в - двойни дози.
Преживял ги бе... преживял...
Ала дали ги бе докрай разбрал?
И впиваше се във живота, ...

Край моста призори
видях аз там - жена стои.
Сълзи като две реки се
стичаха от нейните очи.
Чух я с глас да реди ...

Принцесо!..
...на Теб
Задъхан в пристъп на любов голяма
аз някога нарекох те: „Принцесо!..”,
когато ти цветята разпиляни ...

Глава 3
- Не знам дали е възможно да дам информация за себе си. Все пак не ви познавам, не знам, може да се окажете луд или някакъв психопат. - тя се разсмя, а той загуби ума и дума. - Нали знаете, че не е учтиво да зяпате така дама и още повече да не проронвате дума? - гледаше го и се усмихваше, ся ...

Хей… Обичам те.
Знам, че досега ме беше страх.
Но сега го казвам…
Знам. Късно е.
Нощта вече облизва небето, като малко ...

Курабиите на мама
В оранжевата гръд на лятното момче
тупти с опасен код сърце огромно,
в басмена рокля и с грейнали в брашно ръце
посреща мама – по-слънчева и по-гальовна. ...

От огледалото ме гледат две очи
и се питам ден след ден,
къде ли съм ги виждала преди,
май бяха най-важните за мен.
Виждам само теб, вървиш към своя край, ...

Вънка цяла нощ валяло,
после слънцето огряло,
а след детската градина
Мимето се заиграло.
Рови Мими сред тревата ...

На Софийското летище днес
бе пълно с хора и коли.
Наоколо тягостно, шумно
и куфари, пакетирани в тиксо.
На чекинг опашката дълга, ...

Със две очи, като небето,
и устни само за любов.
Коси с вълни, като морето.
Със две ръце - иконен зов.
Сърцето ти, като вселена. ...

Все говориш. Не спираш.
Думите ти са стрели.
Все спориш. Не разбираш
нито думичка моя, нали?
Все говориш. Нараняваш. ...

Истинският мъж не лъже,
не купува,
с чувства не търгува!
Усмихва се и с лекота флиртува.
До смърт обича, точно тъй и мрази, ...

Бледа, усмихваща се, тихо...
Прекоси пустинята с боси нозе.
През пясъци, носещи дирите,
остави дъха си да спре...
Миражът - нетленен, замислен, ...

Дали да приключа със стиховете аз?
Напоследък намаля поетичната ми страст.
Каква е ползата - някой ме запита -
музата ти вече трудничко полита?
Натежаха ù крилата, от умора, от слана ли ...

Може би ще се влюбя отново.
И сърцето ми пак приказно ще трепка
в унисон с твойто…
Може би ще творя отново.
Пръстите ми трескаво ще шепнат ...

Събудаш се и някак си усещаш,
че днес си нов, че нещо в тебе трепва,
и вътрешното Аз наум крещи:
Стани! Започват новите ти дни!
Донякъде изпитваш малко страх ...

Харесваш ми!
текст: Мила
музика: Пепи Попов (Атлас)
аранж.: Емил Илиев (Тибетски сърца)

Софийска сага 24
Глава двадесет и първа
Втори сезон Симон пееше в Опера Комик. Макар и във второстепенни роли, той се беше утвърдил като артист и в театъра го ценяха. Имаше глас „висок баритон“, сценична фигура, а и протекцията на Графинята също не беше без значение.
Нейният план да го откъсне от би ...

Нощта мълчи, а аз говоря в мрака.
За нечии ръце, нозе, коси.
Луната уморено ме изчаква,
навярно ще започне да вали.
А аз повтарям... Слушат ли? Едва ли. ...

Вампири не съществуват. Нека никой не се залъгва. Те не съществуват. Не и такива, каквито хората си ги представят.
Но нека започна отначало.
4 юли 2010 год.
Аз съм Анджелика. На двайсет и три години съм. Родена съм на двайсет и осми ноември 1793 година. Имам по-малък брат на име Джак. Но той почина. ...

Да бъдеш или Да не бъдеш
Често напоследък си задавам един малко страшен въпрос: Има ли смисъл всичко това? Защо съм жив и за какво e цялата тази борба? За какво е цялата тази скапана работа. Та нали ако се вгледаме достатъчно проницателно в този свят, ще осъзнаем както Еклесиаст, че всичко е суета. ...

На Шипка всичко е спокойно
Шипка, на историята наша ореол си ти,
ореол ще бъдеш до далечни бъднини.
Годините ще летят, ще отминават,
но поколенията няма да забравят, ...

Ден с теб - полъх…
Нощ с теб - прегръдка…
Петата ти ме докосва…
Захвърлям пелената, ти ме обгръщаш…
Нежно е. ...

С времето започна да се усеща отсъствието на съпругата на собственика. Духът, с който тя насищаше къщата, вече го нямаше. Заедно с жената си беше отишла от кръчмата и предишната атмосфера... С напрежението между тях и скандалите бившите съпрузи бяха отблъснали редовните посетители. Те си намериха др ...