Прописах в безсънната нощ.
Прописах, когато болеше.
От много години съм с теб,
не смея да кажа от колко.
Аз вярвах и предана бях, ...

В едно далечно царство, през девет земи в десета, живеела в гората чудно красива девойка. Тя се наричала Анхея и била едничкото дете на престарелите си родители, които много я обичали и треперели косъм да не падне от главата и. Тримата живеели в малка дървена къщичка, кацнала на широка поляна, която ...

Днес не свиря Лунната соната,
а самата Луна пак висù над мен
и разбива със памуче тишината -
памучетата, знаеш, са проблем.
С памуче и душицата ми взимате. ...

Подай ръка и ме свали от рая,
дървото на живота опознах,
отхапах ябълка накрая
и тръгнах да те търся по света.
Парче от сън, сълза от спомен ...

Застояла самота,
надежда сляпа,
измамена душа
за обич плача.
Отлетялото доверие ...

Тази тайна любов окуця от препъване в тъмното.
Даже вятърът спира край нас и наостря уши –
да дочуе, да види и с клюка да хукне по стръмното,
да събуди отровни съмнения. И да руши...
От какво се боим, че задъхано сричаме чувствата – ...

Границите на свободата са променливи.
В миналото тя е била красив блян, осветяващ душите на страдащите индивиди. Цел сама по себе си. Мнозина са отдали живота си, борейки се за нея, а когато най-накрая е била постигната, малцина са успели да извлекат истинския ù смисъл. Превърнала се е в даденост. В ...

В градинката зад гимназията съм. Онази – грозната, в която само уличните кучета и наркоманите ходят. Небето е сиво и тежко. Иззад някакво дърво се показва Тошко. Никога не съм го харесвал – кльощавите хора винаги са ми изглеждали злобни. Той ми се хили ехидно и нищо не казва. Сигурен съм, че е намис ...

Ако срещнеш...
Ако срещнеш спомен за любов,
остави го - нека те подмине.
Мислиш си, ще те познае, но...
по-добре върви. Върви, не спирай. ...

С невинните очи на любовта в неделя
оглеждам този свят, болезнено красив
и светлосиньо чувство душата ми разделя
на две: написан и неписан, ала сънуван стих.
Написана е сякаш добрата ù пол'вина. ...

Каква е тази стихия,
която бушува у теб?
И сякаш със черна магия
превръщаш и огъня в лед.
По пътя си каквото срещнеш, ...

Уважаеми Господине!
Да, да! Вие! С втренчените синьозелени очи, зачервено лице и розовочервена тениска! Да, Вие, който ни срещнахте онази вечер на гара Церово! (Церово ли беше?). Да, Вие, който седнахте безцеремонно да си допиете джинчето на нашата маса и много държахте да си поговорим! Ама само как ...

Разплакано си тръгва лятото.
Отива си.
И роклите си пеперудени събира.
За сбогом кестените махат
и светят от слънцето запалени ...

Падаща звезда..
Ти за мен си сбъдната мечта.
В мен откриваш съвършената красота.
Нека заедно да покорим света.
Ти от мен и аз от теб нужда имам, ...

Залитнах и паднах. Протегнах ръка.
Не виждах до мене приятел.
Стоях във калта и чувах смеха
на ума ми - безверен предател.
Сърцето ми в плаха надежда се скри, ...

Разтегни акордеона,
тази нощ го разтегни
и клавиши черни, бели
с пръстите си разплачи.
Ще стоя и ще те гледам ...

Когато си тръгнеш от мен,
земята на шир ще пребродя,
ще катурна наопаки ден
и нощта в твоите стъпки ще водя.
Когато си тръгнеш от мен, ...

Как да кажа на сърцето да се смее,
да престане да те обича и копнее?
Да му се моля или да му крещя,
докато отпусне се отново във съня?
Всяка вечер за тебе скърби, ...

Малки снежинки
танцуват свенливо
на първия си бал,
в косите им за който
кристални диадеми ...

АВТОЕПИТАФИЯ
Не ми завиждайте. Отивам си.
Усмихнете ми се за из друм.
Не защото аз ви се усмихвах –
над себе си посмейте се без шум. ...

Титаник е душата ми... пътува
във женския ти бурен океан,
сърце от айсберг имала си, чувам -
непотопима обич ще ти дам...
Не ме е страх от бурите житейски, ...

О, клето сърце,
защо тъй силно биеш?
Поспри, почини си.
Не се ли умори?
Не бушувай толкоз. ...

Не разбрах точно кога се е нанесла отсреща.
Не съм от тези, дето се заглеждат по съседните балкони и прозорци, имам си достатъчно ангажименти, пък и гледам да отделя всяка свободна минута на приятелката си. С нея се познаваме от осем години, а живеем заедно от около две. Разбираме се чудесно, имаме ...

Искам да заключа своя път,
не когато вижда му се краят,
не преди съвсем да изгоря,
себе си когато разпозная.
Искам да заключа своя път. ...

ПОД ПЛАТНОТО
Пресича бавно есенните хълмове по билото
животът ми със старата каруца,
издува вятър като корабно платно чергилото,
въртят се колелетата, скрибуцат... ...

Ще влезем ли,
ще влезем ли
във папките на времето?!
Или пък ще изчезнеме
като мираж... ...

Имало едно време едно кралство. В него живеела неземно грозна принцеса. Тя никога не излизала навън, но не заради това, че била много грозна, а защото кралството било изключително малко. То било толкова малко, че хората в него се чудели как да се сместят. Да излезеш на улицата се приемало за истинск ...