Там под овехтелите капаци
старец тихичко стои,
гледа втренчен есенните знаци
и листата бавничко брои.
По лицето времето оставя ...

Не, аз не знам какво е ревността,
но знам - насила няма да обича,
щом тропаш с крак и викаш: „Ха, така!
Сега те хванах! Някога се врича.“
Е, може някой и да е пророк, ...

Черно-бели снимки
Безкрайно
дълъг
път
поех ...

Тя беше сама на алеята в парка
със бледо, изпито лице,
на слънцето имаше сянка,
но нямаше в нея сърце.
Къдриците бяха красиви - ...

Аз обичам те,
но страхувам се да не те пак загубя.
Аз вричам се
и искам завинаги да те любя.
За теб жадувам, ...

В забрава...
Веч забравих първата ни среща...
Веч загасват нашите мечти...
Пак поех през Сивите полета
и през Лабиринт от мрачни дни! ...

Толкова мръсни бяхме ние, толкова изцапани, толкова грешни. Живяхме против волята на Бог, но въпреки всичките ни дела, Бог продължаваше да ни обича, и точно заради това той реши да даде Своя Единороден Син, който да изтърпи всичките тези страдания, за да има вечен живот всеки повявал в Него.
Нашият ...

С лъчите си и с душа от любов,
изгрявам все по-весел всеки ден,
а ти все така истински гориш,
повярвала, че няма друг като мен.
И с пулса си се любим страстно ...

Черна роза в сърцето си ще забода
вместо платче, което с времето ще избелее,
а аз не искам да забравя...
Да ми напомня за смъртта -
една любов останала да тлее. ...

През 1837 година, в един слънчев, юлски ден,
истински българин е роден,
Васил Иванов Кунчев се казва
и огромно влияние в историята ни оказва!
Карлово е градът му роден, ...

О, не за първи път летя...
и гледам през стъклата.
О, колко малка е
далечната земя...
Не виждам аз от тук ...

ПЪРВИЯТ ДЕН НА ЗИМАТА
Една завеса бисерна мъгла във сиво-синьо
драпира утрото и тежки дипли стеле
и хоризонтът като недовършена картина
се ражда трудно изпод бледите пастели. ...

Стръкчета вярност
Идвай понякога в моите сънища жадни -
както в началото, както в последния ден.
Всяка илюзия храни с надежди душата,
сякаш дърво разцъфтява сред зима край мен. ...

от тази любов няма да се излекуваш дълго
и дълго ще си мислиш за мен,
а аз ще живея със този спомен,
с който си мисля, че ще заменя това,
което няма да имам... ...

Настъпи миг да се разделим
със своя град роден и любим.
На път потегляме сега,
за да открием нашата съдба.
Ще изплуват мигове добри ...

Космически докоснато съзнание
оплита чувства, мисли, страхове,
оплита болка, звук, страдание,
душа на демон и дете.
Пулсират кървави тоналности, ...

Обичам думите
Те -
кротки мравчици усърдни
в експлозия избухват пищна
от музика и цвят и дъх ...

дали когато
вечерта ти
смирено ще изгрее
в пазвата на планината
или луната потопи се ...

Гледах те, когато полетя,
как сияеха очите ти,
гледах те, когато спря и огледа се под себе си,
гледах как се радваш на дъжда,
гръм разсмиваше те даже, ...

Колко пъти съм се чудил след поредния мутраджийски сериал или просто след прочитането на новините – откъде се взеха тези изроди. Убийци, насилници, търговци на роби, продаващи даже неродените деца. Откъде изникнаха тези караконджули и защо се разположиха в китната ни родина. Понякога имаш чувството, ...

(не съвсем за птичките и пчеличките)
Светулките всъщност
излъчват сигнали,
подобни на кликване
по космически джиесем ...

Вълчето
Вълчето, заченато от любовта,
родено от огъня,
ще оцелее и ще води глутницата.
Сърцето вълче - вихър от чувства. ...

Ще изсекат на Витоша гората!
Дърветата не са си плащали
на общината
за данък смет!
А са им падали листата! ...

The Carpenters - The End Of The World
Why does the sun go on shining?
Why does the sea rush to shore?
Don't they know it's the end of the world
'Cause you don't love me anymore? ...

Soundgarden - Black Hole Sun
In my eyes
Indisposed
In disguise
As no one knows ...

Къде е твоята звезда?
Капризът на дъжда
прозореца разплака...
И бяла пелена
се спусна тихо в мрака. ...

Докато е пълнолуние,
искам да посадя живо дърво
до гробищата,
за да пази мъртвите.
Докато е пълнолуние, ...

Суха нощ и горчива миризма,
полъх нежен и усещам, че съм жив.
Сам, но с теб, как затворен е баща в килия,
сив е той и нетърпелив.
Водата виното поглълна; ...

Кълбо от тръни съм!
Бодлива!
Не ме докосвай -
много ще боли.
Създавам рани. ...

Обичам те, мила! Не виждаш ли как,
от есен посърнали, листи се ронят?!
Не могат да чакат те лъх на южняк,
ни птици, гнездящи сред белите клони!
Следата мастилена пари! А в мен ...

в понеделник
навсякъде е мрак
слънцето се счупи
добре поне
че сутрешната ù усмивка ...

Нямам спомен била ли съм някога. Дръзка и огнена
се излива над мен на извечното слънце жарта
и изгаря минути живот и настръхнали корени,
впити в рохката почва на вечното зло - паметта.
Нямам спомен била ли съм. Тежко се свежда лозницата. ...

-----
Горчивото в любовите изпих,
и всеки огън в бучка лед ще скрия.
Ненужни, на житейския тепих
победи и падения ще гният. ...

Със теб живея - смърт.
Танцуваш ти край мене.
Косата ти - наточен лунен сърп,
най-светлото и грешно ще ми вземе.
В любов и радост, в мъка и тъга, ...

В сухия вятър
в грозните листи.
Буца на гърлото
мъчи небето ми.
В чуждите звуци, ...