Ах, тези мисли!
Спомени обгръщат като с роба
- нашите сърца, тела, души,
тайничко притеглят небосвода,
мисълта по-малко да се утеши! ...

Усетих студ и... лятото изстина!
Каква нелепа Божия шега!
Не исках любовта да си замине,
но тя затвори пътната врата!
Кога ли пак и где ли ще я срещна?! ...

Кой каза, че не плачат
мъжете с очи?
Не ронели сълзи!
Те твърди са били
като гранитени скали. ...

Посвещавам на Ванина с обич!
Чувам хор на щурчета, запели
от градинката малка пред входа:
неуморни, решителни, смели –
дръзки късчета „чиста” природа! ...

Къде си, татко? Снощи те сънувах.
Пък сънищата са пропуснати минути...
Изгубена съм. Сто реки преплувах
и извървях небесните маршрути.
А днес се припознах. Така направо, ...

Рухнаха преградите!
Събори ги чукът огромен
на моето ръждясало сърце.
Пред мен стоиш - едно мечтание -
със аромат на сутрешно кафе. ...

Бавно пада мрак и нощта
спуска се тъжно пленена,
уморена напевно шепти
как не искам, а мисля за тебе.
С болка заключвам сърцето си, ...

Синът ми спи
и зайче плюшено прегръща,
усмихва се на нещо свое във съня
и тъй във ангел се превръща,
готов да сбъдне нечия мечта. ...

Днес казваш ми, че ме обичаш,
но утре се отричаш,
ти си монета двустранна,
за мен тъй неразбираема.
Играеш игри с истински чувства, ...

Не искам много, толкоз малко искам,
отново да събудя пеперудите,
по тялото ти нежност да разплискам
и да сме луди, толкоз луди...
Не искам много, само да усетя ...

Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добър вечер, моя неземна Мечта!
Добре си дошла в моята стая.
Искам да ти кажа истина една.
Просто поседни, а аз ще ти разкажа. ...

Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...

Когато някой ме рани,
сломен изглеждам, отстрани
ще си речеш: каква печал
тоз странник в шепа е събрал
през смутните житейски дни. ...

Един-единствен ден ми подари,
една целувка, па макар последна,
една надежда за прекрасен миг,
закотвена във погледа безбрежен!
Вулгарно наречи ме Клеопатра, ...

В това небе няма облаци, така е недовършено.
Съзаклятие ли е нужно да го съживя,
или дим от изгоряла надежда,
пушек от фино страдание.
Без облаци то е неприемливо. ...

Идва денят на моя неочакван край,
но дори и мъртъв, пак теб ще любя,
и въпреки че любовта ми беше рай –
смъртта прави всичко да те загубя.
Когато от реалността бъда заличен ...

Във Неделя съм чиста и истинска.
В Понеделник политам насън.
Вторник: смело измислям си приказка.
В Сряда нещо ме тегли навън.
А Четвъртък ме сварва замислена. ...

Без теб се събудих, а утрото стене.
В поредна нощ ти ми преброди съня.
А после отвя те глух вятър от мене...
Самотно кафе ми сервира денят...
Застла край мен облаци – тихи копнежи ...

СПОМЕН ЗА СЕЛО ЧЕРВЕН
Аз ще си спомням за преживените дни,
тъй бързо отлитнали, тъй малко на брой,
като дрямка погалили мойте очи
и раздвижили и твоя равен покой. ...

Златен си от светлината,
дето всяка къща я отлива,
а свещта, запалена в душата,
по е скъпа даже от огниво.
Златен със моми красиви, ...

Вода и огън,
нощен вятър, китари.
Звезден небосклон.

Когато вечерта в зениците ми слиза
и залезът избухва в милиард звезди,
когато пак морето се сбогува с бриза
и със въздишка ляга в стихнали вълни,
когато звездопадите отново шият ...

Поглеждам към небесната пътека
и търся моята душа,
защото тези дни изгубила е пътя
към светлината на света.
Защо ли тъй душата ми се лута? ...

Видях една усмихната жена,
невидима за повечето хора,
как късаше невидими цветя,
говорейки си с времето на двора.
Видях я да докосва с тях дете ...

Не говори. И не защото
нещо в мене може да ме е заболяло
или защото става ми по-самотно,
а просто защото слушам те вяло.
А слушах те със цялата душа! ...

Човекът е така устроен,
че винаги е Единак...
И всеки негов зов е боен,
и е във гроба с един крак...
Дели мегдан със всички хора ...

Път към сърцето
Ръката ми във твоята изстина...
Не ме вини, че все ми е студено -
в прегръдките ти вече не заспивам.
Сърцето в мене - късче лед стаено, ...

Стръкче цвете
Стръкче цвете за щастие ще взема
и до устни топли ще допра.
Зная, в него ще намеря
много обич, красота. ...

ЗАДЪНЕНА УЛИЦА
Доклада на Европейския съюз за България отново беше критичен относно раздела „Правосъдие и вътрешен ред“. Отново се пишеше за неефективността на съдебната система и разследващите органи. И защо?
Ами вижте каква ефективност има правосъдната система! Вальо Топлото го оневиниха. Гергов - ...

Кога ще дойде този ден,
в който всеки ще научи,
че болката, с която трупа други,
в един момент стократно ще получи!?!
Кога ще дойде този ден, ...

на Мария Вергова
Когато залезът едва, едва
колчан с лъчи изстреля и отмина,
морето ме привика да ловя
светулки звездни в бездната му синя. ...

Критик съм по обходно стечение на обстоятелствата. В ранните години на юношеството си, когато формирах своите характер и интереси, по неосъзнат за мен начин си бях втълпил, че трябва да се изразявам чрез музика. Родителите ми нямаха специално отношение към това изкуство и съответно не ме бяха записа ...

Играя себе си всред багрите на утрешния ден,
загърбвайки туй, що вчера се е смяло сред мъглите.
Витаят образи - едни и същи сред прозоречни врати,
преплитащи се в мрака на безбрежни същности.
Единство в образ - майка, що роди го, ...

Бе твоят мях, о, нощ, пак пълен с джин и водка!
Изплашвайки дори и уличната котка,
нетрезвият герой пред входната врата,
макар и с "Жекови" да вижда два бутона,
звъни по домофона. ...

С верносттаа на думите
и истината на неказаните
истини предстои...
неказаното,
което ни мъчи, ...

За миг си помислих, че съм специален,
за миг аз почувствах някой до мен,
за миг се замислих... за миг уникален,
накрая отново останах кретен.
За миг си помислих, че ме желаеш, ...

И ето стоя отново пред празния лист
и търся истината... и търся спасение
Листът стои пред мен, очакващ
желанията съкровенни да излея върху него
утеха на потърся, и прошка ...

Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...

Седя на чин и слушам тъпотии,
а старшината все реди като робот,
натъпкахме се от зарана с гнусотии –
тъй гнусен е и нашият живот.
Вместо жена, аз стискам автомата ...

Косите си руси до дъно ще срежа.
Очите зелени в червено ще паля.
Ръцете момичешки кръв ще донасят.
А устните алени... няма ги... няма ги...
Гласа ти ще губя. ...