Морето е сълза, в която
потъва синьото небе.
А сянката на всяко ято
в море с крилата си гребе.
Очите на земята древна ...

От теб съм само малка част и нищо повече,
една частица в някой ъгъл зад сърцето ти.
За теб съм само мисъл, излишна и ненужна,
неспомняна от доста дълго време.
Към теб обръщам се без име, както виждаш, ...

---
Все не спирам пред теб да повтарям
този звук на сигнала "заето".
Някой ден, на крайградската гара,
може би на хотел в кафенето — ...

Имаше една лилава сутрин,
във която
се изгуби всяко междуметие.
С теб мълчахме и брояхме бавно
вечер ...

На всеки се е случвало, нали? Всеки поне веднъж е мислил да отреже вените си и да спре да се тревожи за всичко... При мен това се е случвало много пъти... Нека ви разкажа моята история, за да разберете... Да започна от името си, казвам се Александра и съм на 16. Животът ми е пълна каша... Живея с ма ...

Събуждам се, протегнала ръце
към своето усмихнато лице.
В усмивката, някъде там,
човек никога не остава сам.
Ставам и чехлите обувам, ...

Исках да спра
да се обърна
след него
да му кажа
че ще забравя ...

ПОУКА
Три катерички снощи на дървото,
в парка, близо до дома,
като деца се гонеха охотно
и буквално взеха ми ума. ...

Гняв изпълва ме и буйства в душата,
твоята кончина ще подпечата.
Къпя се в море от кръв,
кой иска да умре пръв?
Земята покрита е с множество мъртви, ...

Крадец
Само веднъж съм виждал очите ти,
не чувах гласа ти, не чувах...
дори не докосвал цветята в косите,
ароматът на теб, за който жадувах... ...

Нежни отблясъци плуват в реката,
слънцето гали с последни лъчи.
Ала когато изгрее луната,
Дунава цял във сребро ще блести.
Тихо и морно по брега ще се движат ...

Ето ме. Дойдох ви на крака.
Взимайте в ръцете си по камък.
Аз ще съм с изправена глава,
дъвчейки смъртта си като залък,
който има вкус на топъл хляб ...

Все себе си виня за всички грешки.
Все търся бряг без име под звездите.
Залутана в предишните копнежи
изпридам паяжини с мислите.
С копривени ръце извезвам ризи ...

***
млада трева
в черупка от охлюв
снощният дъжд
16.02.2013 год.

След теб еднообрази са моите дни,
питам се, защо ли живея?
Виждам навсякъде твоите очи,
от мъка дано не полудея.
Отчаяно искам да те прегърна, ...

Една единствена дума
Търся я.
Още не съм я намерила.
Дума утринна.
Дума вечерна. ...

Щом някой седне с "кокал" на Софрата
и стисне си благата със ръце,
той вече не играе в Маскарада,
разбулва истинското си лице!
Той скъсва със примамващите Идеали, ...

БУРЯ
Този вятър свиреп гони облаци черни над мене,
идат тежки вълни, като мокри планински вериги
и платната плющят,
скърца корабът, ...

Където птиците летят спокойни
Където птиците летят спокойни
над тихите привечерни води,
пред залеза в ята безбройни,
води ме там, води! ...

Аз чакам тихата пролет.
Аз чакам твоята пролет.
По стръмните ледени улици,
на гората в безмълвния сняг,
дърветата питат пак - ти ли си, ...

Оттегчен и някак си от себе си забравен,
препускаш с поглед вперен в хоризонта пуст,
не този хоризонт, който вчера те примами,
а този, който надеждата посочи ти с пръст.
А той си е отново мътен и неразгадаем, ...

Обожавам всеки твой малък навик,
Без теб дъх едва мога да си поема.
И броя минутите до края - миг по миг,
Чакам поредната доза от теб да си взема.
А от вълнение целия като лист треперя, ...

Не ме харесваш хапеща.
И знам,
обичаш повече любовните ми думи.
Онези, дето съм разголена до вричане.
Кажи ми, карам ли те да настръхнеш? ...

Изпълва ме със сладка тъга.
Морфинова отрова на любовта.
Разкрепостена идея на лудостта.
Една невероятна мания!
Единствена, ...

Сто пъти по сто причини да те обичам. Малко са, Любов! Сто причини все към теб да тичам пак са много малко. Ти, Любов, кажи ми сто причини да те мразя. И една дори да има, знай - не ще да я опазя. Мигом ще я хвърля на земята. Сто причини да не мога да те мразя пак, Любов, са много малко. Сто причини ...

Преди се побираше кротко в гърдите ми,
сега като легна - отдолу ми ръбиш
и някак желязно ме стискаш за гърлото.
Как внезапно порасна така, неконтролируемо?
Сякаш птица в кафез по стените се блъскаш, ...

Там, където пътищата се пресичат
в един миг на вечността,
самодиви мантиите си събличат,
танцуват те на лунна светлина.
Там, където пътищата се пресичат, ...

И все така сухо, непонятно
не знам какво се случва.
Все така пазредено сякаш,
ще умрем в нощта необратима.
Чакам нещо да се случи, ...

Черна пешка
Ти, бялата царица си на царя.
Аз - черна пешка. Най-обикновена.
Със мене само пешки разговарят
и все ме ръчка някой със остена. ...

Зануляване
Единно…
гражданското общество е фаза –
динамо на човешкият прогрес.
Без нулите… ...

Много рано, много рано
се събуди, сладурано,
тъничкото ти гласче
люшна се като звънче
и със светнали очички ...

В прозореца ми се показва
един усмихнат слънчев ден
и от нощта на мека пазва,
от сънищата запленен,
минавам в лоното му светло, ...