Дъжд вали навън, може би е морски сън.
Дъжд вали и в мен, навярно от тъгата в душата ми освободен.
Дъжд без дом и без страна, без чувства и душа?
Дъжд студен, свиреп, заклет - съзнаваш ли ти своя гнет?
Отгде дойде, приятелю студен, защо се сипеш ден след ден? ...

на сина ми.
Слънце изгрява,
надига глава.
Вятър повява,
зашумяват листа. ...

Стоиш и се взираш.
Прозрачно огледало.
Безизразно лице.
Протягаш стъклените си ръце.
Безсърдечност. ...

люшват се бронзови езици
в ситен камбанен
звън
забравили
крилата на ангели ...

Капка след капка. Кап, кап. Седеше в локвичка. Топла, гъста, червена, та чак черна, бавно засъхваща кръв. Седеше сам, насред просторното мазе. Седеше премръзнал, окован във вериги в собствената си кръв. Тъмнината го поглъщаше.
Вече не чувстваше дясната си ръка. Изтръпнала от рамото, липсваща от лакъ ...

ДОБАВЯНЕ КЪМ КНИГАТА МИ „СЪДБАТА Е ГОЛЯМА ШЕГАДЖИЙКА”
- Здравейте, професоре!
- Здравейте! Как сте?
- Имам предложение… Добре съм.
- Слушам. ...

Ако утре свършва всичко
Дълбоко знам, че те обичам,
но наранена ми пречи гордостта,
но ако утре свършва всичко,
аз, без да мисля, ще ти простя... ...

Пробуждам се… През миглите
промъкнал си се в мене.
Полузаспали мисли
неволно стават пленници
на твоето присъствие ...

посветено на младите шофьори, взетите листовки, ядосаните изпитващи, новите хоризонти и зелените светофари
Замъглени погледи и свалени стъкла,
по бронята капки дъжд свирят симфония.
В огледалото странично се оглежда света
със цялата си звучна човешка какафония. ...

ТИ ЛИ БЕШЕ, ТИ ЛИ БЕШЕ
По песента на Тончо Русев
Ти ли беше, ти ли беше
в младостта като струеше
светлина? А днес в нерада ...

Светът вече е много различен,
животът като забързан каданс.
Земята сякаш от нас се отрича,
редува стихиите свои в захлас.
Мрачни картини в черно и бяло, ...

Този влак не пристига на всичките гари,
може би в бързината си хванал експрес
или Господ, отгоре, съвсем претоварен,
е объркал отличен... с три пъти по шест?
Аз разбирам, че търсиш вратата към рая, ...

Мили Дядо Коледа,
реших да ти пиша писмо.
С години нямах за какво да те моля,
но днес ми се иска само едно...
Белобради приятелю, моля те дай ми ...

Слепи улици, слепи прозорци,
слепи хора вървят през града...
Слепотата дали е вродена,
или вчера светът опустя?
Пада сняг, милостиво пристига, ...

Разнеси ме навред.
Разпръсквай ме по целия свят.
Разказвай им истории, превърнати в легенди
за природните стихии, пречупени през
нежността ми. ...

Изморил ли се е този свят?
Вижда ли се края?
Днес Земята дава ли ни знак?
Може би, не зная.
Ако днес е за последно, ...

Ти си онзи вкус тръпчив в устата,
спомен за сълзи безброй!
Мойто лутане тревожно,
моят гняв и мойта злъч!
Онзи край изричан всеки ден ...

Превита на снега под тежестта,
асмата пъшка тягостно отвън.
А гроздето ù, сбрало сладостта,
трапезата краси като във сън.
През лятото, отрупана с листа, ...

Май съм трудна за тежки анализи,
щом, когато най- много боли
раждам най- пощурелите залези…
И нали съм от тези жени,
дето могат страстта да даряват ...

Това беше най-странната обява, която някога съм виждала. „Мога да създам най-красивата ви приказка, за да я изживеете”.
Беше под останалите, с по-малък шрифт и сигурно нямаше да я забележа, ако не беше думата „приказка”, защото аз самата пиша. Е, не приказки, имам няколко издадени криминални романа, ...

Боли ме вдясно – там, където те прибрах,
че във гърдите ми е сметище отляво –
с години трупани неистини и прах
от куп любови, дето бавно натежават.
Боли така, че и душата си ще дам ...

КОГАТО ДЛАНИТЕ КРЕЩЯТ
Камбанен звън със ято птици
отлита в тъжното небе.
Не спират да се нижат върволици
от ''целомъдрени'' жени, мъже. ...

Ако се направи статистическо проучване на нещата, които най-безотказно изтръгват положителни емоции от хората, класацията сигурно ще се оглави от бебетата.
Докато си бебе, винаги си център на внимание. Всеки иска да те гушка, да ти се радва, да те обичка. Дали заради своята беззащитност, или с нечов ...

Сияйна звезда прелетя
Сияйна звезда прелетя във небето,
дълбоко се гмурна в нощта,
че сигурно търси си място, където
да срещне и тя любовта. ...

О, аз обичам Самотата...
Навярно вълк съм Единак!
Не съм довлечен от гората.
На празнодумците съм враг...
Аз не се вписвам във тълпата, ...

НИВАТА
Вън е зима.
И в същото време - преваля
на живота ми лятото. В Нивата крача
и докосвам стеблата. ...

Тъжна Коледа
Нощта е тиха...Бъдни вечер Свята...
Роди се Бог...Звезда изгрея там...
Не е заслужил никой на Земята
на Бъдни вечер да замръкне сам... ...

Не ги лъжи, драскачо на поезия!
Не е за теб словесният мехлем.
То, стихоплетството, аз зная, че е везане
и маска е за живия проблем.
Подредбата на думите не струва, ...

Светът е сцена и всички сме актьори
ШЕКСПИР
Даа-а... наистина светът е сцена, само че не една, а много сцени, на които се играят много пиеси на различни сценаристи и режисьори от различни състави. Някъде репертоарът е започнал много отдавна, някъде все още се мотаят желаещи и нежелаещи да участват в ...

Вече свикнах да не мога нищо,
свикнах да съм като роб.
И от хората не виждах смисъл,
бавно изкопавах своя гроб.
Не вървях като останалите, ...

Малък е светът
Беше обичайна гледка да си седим в парка след часовете с Мария, да пушим цигари, да пием бира и да се кикотим. И понякога се появяваше една откачалка, сещаш се, онези чичари с мръсните бежови шлифери и плешиви мазни глави. Наистина безобидна отрепка, но всеки път когато го засечем, си ...

Тезей напредваше бавно през тесните коридори. Вървеше като по навик, като в полусън и сякаш вече не помнеше защо се бе впуснал сред тези тъмни каменни сводове. Спомняше си, че трябваше да убие Астерий, изчадието на Пасифея – съпругата на Минос, – но вече му беше все едно дали ще изпълни задачата, с ...

Емоция
Замръзвах. Трябваше най-после да свикна със студа да спра да треперя! Обаче когато просто мислиш, нищо не се случва. Липсата на промяна ме вбеси и легнах на земята, ядосана, престана да ме интересува дали ми е студено. Там долу не беше толкова ужасно! По-скоро приятно, отпуснах се и погледнах ...

отдавна...
гадаем си и тайните,
и помислите,
откриваме си
и лъжите, ...