Самотата бавно убива душата ми.
Затворила съм отдавна прозореца,
дори и слънчев лъч до нея не достига.
Скрито ридая зад маската на слънчева жена.
А всяка струна в душата ми отронва ...

Малка локва, толкова обикновена,
дете на облак и земя.
Увяхнал лист полегнал върху нея,
подухван от ветреца плува, сякаш галейки нейната вода.
Слънчев лъч безгрижно си играе и се отразява от локвата върху отсрещната стена. ...

НО НЕ ЗА МЕН
Навсякъде съм чужда и сама
и няма нужда да излизам.
Прозорците са моя светъл свят,
през тях красивото съзирам. ...

Молба
Тъй се случи, че имах безличен живот
и поделях съдба между двама,
самотата надяна ми тежък хомот,
примирено го влача отдавна - ...

Очите ти дълбоко в мойте гледат,
с музика топиш едно залутано сърце,
но устните ти от лъжи прогниват -
играеш си жестоко с една душа-дете.
Нима за теб е хищническо удоволствие? ...

Балада. За теб, мило момиче.

Беше месец май. Топъл ден, покрит с облаци, оцветени във всички нюанси на сивото. Събудих се както всеки друг делник в седем сутринта, но тази сутрин беше коренно различна от останалите делнични утрини. Теб вече те нямаше.
Теб вече те нямаше, застанал на прозореца на отсрещния блок с чаша сутрешно с ...

Срещнах те, не те погледнах отвъд, само погалих като вятър сърцето ти и ти казах:
- Нямам време, бързам за следващата любов.
- Но защо ти е следваща любов, когато имаш тази?! Нашата. Бурната. Стихийната. С боровинкови нощи и топли сутрини. С дъх на диво и далечно през нощта. С аромат на кафе и прегр ...

Случайно забелязах те в тълпата
от безсрамно блудстващи души.
Усмихна се и продължи нататък,
но в мен остави палещи очи.
Като дете, несправедливо обвинено, ...

Ангелите на земята
Чували ли сте за ангелите на земята? Малки деца с души на ангели, дошли на земята, за да научат хората какво е щастие, любов и доброта. Казват, че когато видиш такова дете, разбираш откъде е дошло. Прелестни малки създания с прекрасни души. Казват, че винаги е имало такива деца. Н ...

Като слънчев лъч прониза тежките облаци,
като пролетен вятър довя страсти и надежди,
като авгуско стърнище огън запали,
като летен дъжд накваси пресъхнала душа!
Илюзия било е. ...

Истински ценното
Животът е ценен! Защо го пилеем
в борбата за някакви тленни хартийки?
Отчасти единствено с тях ще успеем
да пълним тръбата от алчност с фунийки! ...

Аз цялата съм благодарност,
че ето - ходя, пея, дишам,
обичам, мразя и сънувам.
Усещам, радвам се и пиша,
мечтая, виждам и тъгувам. ...

Умирам аз под палещи лъчи
и въздух нямам, а сърцето как боли...
Желая в миг на прах да се превърна,
че в нея няма спомен, нито сълзи...
Да свърши изведнъж ...

НОКТЮРНО
Като зърна от броеница
на някой дядо белобрад,
ден, ден заменя - ей, седмица
отлистя се и месец пак. ...

Нека слънце огрее и нас днес!
Напред към правда и прогрес!
Напред към бъдеще светло
в мрака на общество неприветно!
Вълци хищни смучат ни без жал, ...

Деца се борят за България
на Анелия
Във виртуалния свят
запознах се с момиче.
Петнадесетгодишно, ...

* * *
Намерих те сред милион лица.
Ти сбъдна най-горещия ми сън.
Защо очи отвърна – не съзря,
че пърха моята душа отвън. ...

Неволни трепети
С чувства изпълнено е мойто сърце
Ръката ми не иска да чува да спре
Да пише тя всичко което душата
Иска но не казва тя чрез устата ...

Лятото горещо отлетя,
само споменът за него в мен остана.
Небето мрачно тъжно прокънтя.
Със листа земята е постлана.
Клоните оголени сивеят, ...

Спряха.
Всички таксита по пътя към гарата.
Изгоряха.
На кървави клади.
По-битово е. От първия път. ...

Наблюдавал ли си утринния хлад,
когато слиза в синята безмълвност
и във шепите артритни на града
разсипва първозванната си мъдрост?
А пътят му – опашка на дъждовник – ...

Връщам се отгоре. Търся хора.
Много дълго бях при птиците.
Много се мълчах. И не говорех.
Малко полетях и бях кокиче,
облаче, събрало чужди болки, ...

Илюзиите свършиха.
До шушка!
Очакванията на корен гният.
Търкалят ги житейските вихрушки,
пилеят ги по пътя зимни сприи... ...

Идваш като вятър – неусетно,
нашепващ нежност и слова.
И всичко мрачно и безцветно
в миг превръщаш го в дъга.
Идваш с птича песен –весел, ...

Не са ми нужни думи.
Във мен живеят други светове.
И нищо друго.
И тишината от едно сърце.
Рисувам всичко вътре в мен - ...

Прошепвам се на утрото, докоснало
очите ми със пъстрото разсъмване.
Погалва ме с лъчите си усмихнато
и грабна ме в сияйното си скитане.
Преплитам пръсти с повея на вятъра. ...

Коя е тя?
Шарената рокля си облече.
Брат обичен ще изпраща вече.
Гали нежно златните косици,
ситно рони бисерни сълзици, ...

Помниш ли как се запознахме?
Пробвах елегантна рокля в мола. Както винаги женските пробни бяха заети и се запътих към мъжките. Облякох я, но осветлението беше слабо и излязох на външното голямо огледало. Роклята беше семпла отпред, но какъв впечатляващ гръб имаше само. Дълбоко изрязан, показващ нови ...

И когато вън е бездна
във нощта така безвездна,
аз ще дойда, приеми ме,
назовеш ли ме по име.
А пък музиката литва ...

Залива ме вулкан
от пръски и от думи,
дори за миг
не мога да се отърва ...
Застрелват ме във гръб ...