Тъга
В съавторство с Михаил Цветански - Огнян Пожаров
От любовта ни... само ти остана.
Като къртица ровиш в мисълта.
В душата ми си нелечима рана ...

(По идея на В. Чернев - "Стихотворение, което не казва нищо")
На друг език говори ми Небето -
за облаци, звезди и синева...
Аз слушам с ум, душа и със сърцето,
но как да ви разкажа за това? ...

Като вулкан съм гневна и земетръсно опасна.
Кой така налудничаво света подреди,
че и ми налага да блея колко е прекрасен.
С кой друг свят да го сравня, че така да отсъдя,
докато тук излежавам вечна присъда? ...

На Мария Вергова
На лятото Свещеният граал
обърнат върху плажа свети празен.
Макар от липси трайни натежал
в очите глътка слънчев шемет пазя. ...

Легенда за Любовта
(поема)
С крилата на вечер замислена слиза
нощта над земята...В умората гръб
извила...А Месецът ясен възлиза ...

МОЯТ ЗОВ
Циганин да се наричам,
втора радост е за мен!
Българин да се наричам,
ах, как очаквам този ден! ...

Обещах! Да ти бъда... приятел!
Беше трудно - но казах си: Е!
Ще покълнат напролет житата,
като радост в Животеца клет!
И ще седнем. На чаша Мартини, ...

Търся издател
Как липсваше в родàта ни писател...
Реших се тази ниша да запуша.
И ето ти късмет - мастит издател
покани ме - таланта да изслуша. ...

Текст и изпълнение: Braketo, Инструментал: Dub K, Микс и Мастър: Joker Flow, Стани почитател: www.facebook.com/braketomusic

Не получих от теб гумичка,
нито упътване, указание някакво
как да изтрия всичко,
свързано с теб. С нас.
Затова още те нося със себе си. ...

Сътворението...
на С...
На нощта от лунния восък
искам да те извая
и с първото докосване ...

Има – няма сто години,
има – няма сто лета,
тук, край село, кой как мине
вижда: плет висок плета.
В малка къща, едноката, ...

НАДЕЖДА
На слънцето лъчите ме огряват
и лястовички песен ми запяват.
Аз рея поглед горе в небесата,
на тях се радвам, а и на реката. ...

Епитаф
"Да живееш означава да се бориш:
робът за свобода,
свободният за съвършенство."
Когато си тръгна някога от света, ...

Неделя вечер... Колко бързо се изтърколи и тази седмица. Покрай семейство, работа, приятели, пътуване и всички уж дребни, а толкова важни трохички от питата-живот. Тази наша пита-живот, която се търкаля ли, търкаля, като в онази детска приказка за житената питка. Обикаля нивата житейската ни пита... ...

Докосвам те... Долавям топъл лед.
По пръстите ми бавно се стопяваш
като един несъществуващ миг -
следа, която трудно да изтрия.
Докосвам те... Долавям жежка хлад. ...

Сред Нищото
И сред нищото те търсех, за да те открия...
Да върнеш блясъка в моите очи...
Но с болка и този път ще скрия,
че жив си бил, но в моите мечти.. .

Плах опит
Страхувах се във думите си да не вмъкна укор -
без умисъл, без намек за шега.
Така и не можах да ти докажа,
че мога да ти бъда дъщеря. ...

И зная, че ме няма.
Зная, че не съм -
като сълза от океана -
стопявям се в капка сън.
Соленее ми от хребети недоизразени, ...

„По вените на пътя ми потече есен”
KrosaMaia( Кроса Мая) Трансформация
Потече есен в нощите и дните,
по вените, във мислите, в косите.
Сбогувахме се със ята от чувства. ...

ТЕ всичките си имат имена...
Делата им потайни - нямат име!
ТЕ могат да развяват знамена!
Делата им – остават си незрими...
ТЕ могат да говорят с микрофон, ...

Мислили ли сте си някога защо изобщо живеете? Каква причина?
Писнало ми е от лицемерни и повърхностни хора, които само си избиват комплексите на по-слабите. Мислите ли, че има смисъл?
Всички унижават и се подиграват на по-различните... Това е толкова жалко и смешно.
Мислите ли, че това е начинът? - ...

Дресирай белия си кон
тъй, че да стане шампион!
Не вярвай в никакви лъжи,
не позволявай на душата да тъжи!
Върви напред, търси сполука! ...

Чуй гласа на вятъра,
иска да ти разкаже история.
В нея ражда се една любов,
донесла щастие, самота и болка.
Едно сърце, заблестяло като слънце, ...

Път през сиви клони
на пълна с мъх гора.
Това е сън.
Това е сляпост.
Еленът там - със черните очи, ...

Обичаш ли ме? Питам се стократно
и очите ми изгарят в плен,
вървя към теб, но връщам се обратно
и ровя в спомените от сатен.
Събличам кожата си на кошута, ...

Здравей, Любов,
кога ще те видя...
(така тъжно ми става понякога)
да можех поне веднъж да предвидя
дали си струва все пак да те чакам. ...

Преди години, баба ми, преди да се поболее, когато още бях малък, прекалено малък, че да пазя кой знае колко ярки спомени, в градската ни черква се чакало голям гост. В малката ни черквица, посветена на Йоан Рилски, запомнена само със стенописите, изрисувани, кой знае защо, от ръката на истински май ...