"Кой, аз ли? Тук съм оставила само сърцето си. Духът ми лети и ще спре тогава, когато си отида от земята. Детенцето ми, детенцето ми, само то ми остана."
Калина вървеше, залитайки ту на едната, ту на другата страна и гласът ù сякаш висеше в пространството. Вятърът го подема и понася там - горе.
Валь ...

Тази сутрин съм оранжево добра,
топло алена и синьо хладна,
късно есенна от самота,
сиво скучна и за обич жадна!
Тази сутрин огън ме гори, ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
Амстердам
11.07.2012

Мога ли да бъда толкова щастлив,
че да изгарям в радостта си?
Да бъда сдържан, търпелив,
когато мачкат гордостта ми?
Това е дар, това припомня, ...

Колко пъти искаш да ти кажа,
че съм паднала по теб?
И с колко жестове да ти докажа,
че с моя интерес отдавна си проклет?
Защо ти трябва да го правя - ...

— А-а-ф! Хей, прочети ми за Белия Зъб!
— Мълчи и заспивай! Студено ми е!
— Моля те! Така приемното семейство ни приспиваха с Петърчо. Четяха разни историйки. Ех, като се сетя! А бях само една топка от косми.
— Защо да го правя? И без това ме боли лицето.
— Навик. Тъкмо се бяхме привързали към навъсе ...

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми,
и когато те нямам, ...

Човече
Чупи и разкъсвай яремете стари!
Лъжата на пух и на прах направи.
Ти в хората имаш верни другари,
които ни жалят, бунтовни глави... ...

Мими събира листо след листо.
Мими не знае числата до сто,
но упорито листата брои:
„Едно плюс едно, плюс едно, прави три.
Три плюс едно, плюс едно прави пет. ...

БЕЛОТА
Ако дойдеш при мене – смутена, уплашена –
ще те срещнат два стола, легло и огнище,
маса, книги и четири дървени чаши*.
Още – четири голи стени. ...

Разходка край брега
Как приятно е в тиха вечер
да се разхождам край брега.
Гларуси да пеят моята песен,
влюбени да виждам за ръка. ...

По пътя нещо се изгуби,
по пътя нещо отлетя...
къде остана това,
което бленувахме,
къде остана това, ...

Леко изписка вратата на стаята
Тихо се плисна вътре обзорът ми
Две малки гръбчета лятно разголени
Без да събудя завих в одеялцата им
После се върнах прескочих кучето ...

Не съм за теб дъга след облака,
и вече аз не съм самата същата.
Премиха ме годините и съм безоблачна.
По листите съсухрени жарееща.
Във мисълта ти вече няма ме. ...

„Ще умра без небе –
не виждаш ли, че съм птица?”
Ст. Пенчева
Спят крилата ми прашни в килера.
Южен вятър в стъклото повя. ...

С бръснарско ножче
ще изрежа всеки ъгъл
на моята наивност
и всеки къс разочарование.
Ще отхапя и спомена, ...

Нощта беше топла и влажна. Тя застана в мрака, направи крачка, втора - спъна се. Изруга под носа си, по-ядосана на себе си, отколкото на необятната тъмнина. Облегна се на перваза на прозореца и се загледа в небето. Звезди, звезди, звезди! Спомни си всеки път, когато със стария дядо Матейчо отиваха н ...

Закономерен е светът за човека
Закономерен е тоя свят
за човека на земята.
Няма връщане назад,
има начална и крайна дата. ...

Писък за начало. Първо с нисък, после с повишаващ се печален тон. Кандидати много, подходящи само един.
Ридания навместо припев, повтарящи се след първи, трети и последен стих.
За края тишина, подбудена от хладно изумление.
Главен изпълнител е човекът; основен свирещ инструмент - крехката душа. Музи ...

Сърца растат, сърца умират.
В тъмна юнска нощ се взират
черно гарванови пипала.
По тялото ми път намират,
пълзят и ме притискат, ...

СЛЪНЧОГЛЕДИ
Още когато ми казаха, че една моя бивша ученичка ме търси и чака в стаята на психоложката, вече знаех коя е... Диана, хубавата Диана... Усетих леко свиване под лъжичката и безпокойството, което ме обхващаше, се засилваше с всяка крачка по коридора. Все по-близо, все по-близо до нея и все ...

Камо грядеши, Родино мила!
(гафът преди ерата на тройната коалиция)
По времето демократично
се случи нещо неприлично!
Кам Върха, като стоножка, ...

Забрави ли какво е да ме няма
Забрави ли какво е да ме няма?
На клада да разпънеш съвестта си,
повярвал в романтичната измама
и щастие в очите ми да търсиш? ...

ПЕСНИЧКА ЗА РАЯ
Всичко е с начало
и си има край.
Живото звучало
като в месец май. ...

Напиши ми писмо
Напиши ми писмо – не с компютър, а в плик –
колко дълго ще стане - не гледай...
Изрисувай със ласки покоя велик –
от душата си думите вземай! ...

Поредната твоя премиерна нощ
пред мен падна с гръм и трясък,
аз запазих илюзорната си мощ
и продължихме в пустинния блясък.
И пак крачиш срещу, а не към мен, ...

"Не мога" аз сега без телевизора да спра.
Гледам и се чудя на Ферхунде
как по цял ден интриги може да плете.
Леля Хайрие готви манджите добре.
Али Ръза със старостта се бори ...

Със усмивка широка
ме посрещна той днес.
Със очи, заблестели
със огромен копнеж.
Най-любимият поглед, ...

Казват, че времето тече като пясъка през пръсти.
Подаваш краче, а богът се мръщи.
Зад маските често нямаме мисъл.
Помните ли кой друг го е писал?
Защото аз се губя, отивам някъде, ...

Днес провеждам си чистка на речника:
Вече няма да ползвам „печал”,
„отчаяние”, „болка”, „обречена”...
Ще избърша душата с парцал.
Стоп... „душа” и „сърце” са за кофата, ...

Едри капки задрънкват по ламарината под прозореца, кацат по стъклото и се разтичат бързо надолу, оставящи мокри следи.
Чувам я как дъвче.
Когато се обръщам към нея, тя веднага улавя погледа ми, с големите си, влажни, тъмни очи, като дива котка, чакаща следващия ход на плячката си.
- Благодаря ти. – ...

В очите ти
Хубаво е, когато пак в очите ти видя,
че си до мен - верен и че още те имам.
Дори много често в грехове да се губя,
себе си - чиста там, знам, ще намирам. ...

- Добре дошли, зайци! Аз съм Джоана Рийвс и ще ви разведа из корпусите, така че, моля, последвайте ме.
Набързо скочи от подиума, на ръст не беше много по-висока от мен, но осанката ù вдъхваше респект. Обиколката започна, потеглихме през поляната и след няколко крачки стояхме пред една величествено г ...

Защо, когато те погледна,
в очите ми сълзи напират?
Към тебе плахо щом посегна,
сърцето ми за малко спира.
Пред погледа ми се размива ...

Не знаеш колко е тъжно без теб,
денят ми потъна в тишина,
самотно и празно бие сърцето,
прегърна ме отново кървяща самота.
Полепва по тялото, навлиза в кръвта, ...

Отдалече ме обичай, винаги за мен мисли,
във любов не се заричай, просто ме обичай ти!
Аз от теб не искам много, не забравяй моите очи,
дните с тебе бяха луди, спомените запази!
Някой ден ако си ида, без да се сбогуваме дори, ...

Той беше ниско и грозновато момче. Лицето му бе нашарено с младежки пъпки, дрехите му бяха омачкани, а косата му вечно беше разпръсната на много посоки, все едно току-що е станал от сън. Беше бедно момче. Родителите му едвам свързваха двата края, а в общество, в което се цени изцяло материалното, оц ...

Опитах се да направя някаква електронна каша :D
Надявам се да ви хареса :)
http://soundcloud.com/noogment
http://www.facebook.com/toni.noogment

БЯЛА РИЗА
От дни наред…
Иззад Момини гърди…
Виеха зурни…
Пълзяха орди… ...