Някаква шантава идея!!!

По "Хаджи Димитър" от Христо Ботев
Жив е той жив е! Там в Парламента,
слуга на пачки, лежи и нанка.
Затънал в тонове екскременти.
Лъжа и измама му пазят сянка. ...

УМОРА ЛИ Е ЩАСТИЕ ДА ТЪРСИШ?
Умора ли са всичките копнежи на душата,
когато ние ще сме близки,
неосъзнаващи съдбата?
Копнежите ни нека да възкръсват, ...

Вечна младост, сили, недостъпни за обикновения човек, бързина - мислите си, че ако това ви се случи, ще е много хубаво, но... жестоко се лъжете...
Не е толкова забавно да си вампир. Преди беше толкова лесно - хората имаха страх от нас и ни позволяваха да правим каквото поискаме с тях, да си играем с ...

Все по-рядко говорим с децата си,
все по-често на глас и сами,
не премисляме вече делата си,
ден за ден тъпо крачим – уви...
Не понасяме друг да ни учи, ...

Ако приятелството значи нещо,
обади се!
Аз звънях, звънях, но уморих се!
Все първа ръка да подавам,
все на другаря добро да направя. ...

на Хриси
Тя е толкова млада, че може
на плещите си крехки да носи
бели облаци от мечти и копнежи
и да ги сбъдва, без да моли и проси. ...

Отколе си посрещам и изпращам дните,
като изгряващи-залязващи слънца.
И ми решават те безпорно съдбините
в море от дразнещи ме грижи със крилца.
И всяка вечер - вододела между дните, ...

С душите си да се любим,
това е наистина вечност,
но животът е съвсем кратък.
Улови всеки миг сърдечност.
Несъвършен е този наш свят, ...

Спомени, разпръснати като петна,
върху стената на самотната стая,
оставени мълчаливо от една жена,
заради която всички тях чертая.
Опитах и не стана. Не се лекува ...

Иска ми се нещо да ме докосне отново,
изстинах ли след теб, или просто не чувствам леда,
в гърдите кънти звук като от конска подкова,
механична пулсация, ехо от изгубена студена война...
Ръцете ми към теб посягаха, сякаш дърпани от кукловод, ...

Изсъхна тревата на гроба ти, бабо,
до жълто прежули я слънцето.
На километри от тебе отдавна е дядо,
а аз при теб се връщам по съмнало.
Вървя по пътеката – бурен до бурен, ...

Слънце грее в земни пазви,
грозд, налят от сладост, пука,
бляскат лъскави чапрази -
зер берачките са тука...
Във престилките – салкъми, ...

Искам, като запея със тебe, и да не спираме!
Нещо свидно и силно... вече почти забравeнo.
Прошепват ни го предците, които живеят на Сириус
и очакват да се завърнем в своя дом сред Плеядите.
Песен бавно узрявала в нас - много дълго сподавена... ...

Веднъж Понеделникът много се изморил, ама толкова много се изморил, че направо се поболял. И оставил работата си на Вторника. Поработил Вторникът, но работата била непосилна, та на свой ред и той се разболял. Предал работата на Срядата. Работила Срядата неуморно, но вече се била натрупала толкова мн ...

Имах трима приятели, трима верни другари,
със които деляхме хляб и сол, и цигари.
Самолетът граблив с нокти първия хвана –
като яре го метна отвъд океана.
Моят втори приятел позлати свойта кожа – ...

Отиваш си, отивам аз,
любовта сляпа бе за нас.
Разбирам те, и аз сгреших,
обичахме се с вкус парлив.
Говориш на различен език, ...

"Не гледай какво правя,
а слушай какво казвам."
Биеха камбани по вечерие -
за вяра във Исуса, във доброто,
но тихи бяха стъпките на селянина, ...

От Световната банка той дойде.
Конят-България, у реката уйде.
Постната пица изяде,
но пак се не наяде.
Съсипа финансите на страната, ...

Инсталация
Времето на пазарната икономика, търгуваме с всичко...
Не струва пет пари иконотворчеството на човека!
С илюзии или без тях - все крета като куче,
завързано от „борда” горе с яка длан за гушата. ...

Първом тури си белило,
а сетне сложи и червило.
Навлече баба фустана
и се запъти към мегдана.
Там, под старото дърво, ...

- Как се пише роман?
- С молив - казваш ти...
Ще напиша с устни най-желаните думи,
запленени в съкровени мечти,
и с език ще докосна най-красивите струни, ...

Потребен огън
Ти, казваш, си ме търсил без посока...
Надлъж и шир кръстосал си света.
Зазидана в тъмница доживотна,
душата ми догаря в самота. ...

Ще си поплача тихо в раковина:
за обичта, която не получих,
за славата, с която се разминах,
за щастието, дето се не случи.
Ще отнесе сълзúте ми морето. ...

---
На времето Тайната - важна персона,
в сърцето ми място си има -
и как да забравя за дълго сезона,
превърнал ми лятото в зима... ...

О, този свят е свят размирен.
В основата несъвършен.
От много бедствия сподирян
и остарял и уморен!
Макар разкъсван от закони, ...

Неизпити звезди...
Трагедия е гибелта на прекрасното,
при сблъсъка му с действителността!
из учебник по естетика
Човекът, ...

Така.
Всички се превръщате в нищожества.
Лъжете, наранявате, мразите.
И тези наконтени госпожици
не знаят нищо за живота, който живеят. ...

Ти си моята невъзможна любов –
този, който ме изгаря до основи.
Не искам да те сменям с някой нов
и да заменям чувствата си с нови.
Отказвам тази невъзможност да приема, ...

ВИП ТЕРТИП
Важното е шоу да става!
За парици и за слава,
не пръдни, в ефира някой
може и да се оака. ...

Качена на хълма на стръмните мъжки тревоги,
садя семена върху малкото жива земя.
Надежда садя на онази далечна планета,
където до днес не покълваха земни цветя.
Където звездите не бяха вселенски поети. ...

РОБИНЗОНАДА
/Откъс от поема/
На моя верен Петкан
Quasi una fantasia*
Когато сметнах, че не искам вече ...

Есенна наслада
С ръце, протегнати като есенни листа,
с танца на отминалото вече лято
кацна в мене есента,
златиста като злато. ...

Да не чувстваш нищо,
е изкуство, за да го владееш,
трябва да си без сърце.
Моето отдавна го няма,
то остана там, в твойте ръце. ...

Ти ще отидеш,
забравиш всичко,
ти ще ми простиш,
ти ще си простиш,
ти ще забравиш... ...

Хората казват ми: "Лудо момиче,
тоя женкар как го обичаш?
Остави го, той за нищо не става,
сигурно сърцето си на 100 жени обещава! "
Други пък казват: "Ще си изпатиш, внимавай, ...