На моя съученик
Ти обичаш като мене, Руси,
да мечтаеш или да спориш.
Звездната романтика да вкусиш...
и свойте принципи да устоиш. ...

Ако искаме да открием съгласие с хората около нас, първо ние трябва да открием съгласие в себе си. Понеже хората, чисто и просто, са огледала на вътрешното си състояние. Когато хармонията се възцари в нас, тогава тя ще се отрази навсякъде около ни.

Огледало
Едно замислено и огромно огледало
блести от слова и суета.
Като време старо, старо
оглежда човешката душа. ...

Живяла приказна кралица
сама с богатство неголямо
и единствено желание само
да превърне принц във цар,
ако донесе и очаквания дар. ...

Искам за миг тук да си ти,
само и единствено ти...
И да видя очите ти,
и да докосна ръцете ти,
да вкуся устните ти, ...

МОНОЛОГ НА ГОЛИЯ ЦАР
Всяка прилика с реалността е случайна
Колко е трудно до бъдеш монарх в този свят –
трябва да си упорит и да можеш да страдаш.
Лани излязох на стария дворцов площад ...

Кое е по-добро?
В забързания двадесет и първи век,
отправил взор в роботизацията,
да бъдеш със душа на истински човек
все още се брои за ценно качество. ...

Отдавна отлетяха музите.
Сякаш живот е минал цял,
а даже няма стих,
във който да го подредим.
Заспива днес още един ...

Елате ме вижте - навярно съм в друга галактика,
дъждът ниже рими отвънка в страната на Шекспир.
Но няма да сбутвам мечтите си рошави с лакти
и лири да крия свидливо из своите шепи.
...защото и Темза намига, разголена хищно, ...

Излишно
Излишни са думите,
мислите, чувствата ни –
щом са безсилни.
Излишни са дните – ...

Не искам да се взирам, а искам да погледна, да погледна отстрани, за да разбера. Да се усмихна сърдечно, защото от много време не съм го правила, и да продължа. Усмихвам се, но ми идва да заплача, ей така от нищото. За всички малки неща, които се събират като прашинки в очите ни и замъгляват погледа ...

Нека Ботев ни е знаме!
Вижте неговия край славен!
А ние, ние бездействаме днес,
забравили за добро, достойнство, чест!
Величаем някаква мутра като божество, ...

Една нощ в Пустинята...
1.
Звездите толкова са близо,
с ръка- аха да ги докоснеш
и Вечността при мене слиза ...

Под вековно дърво,
върху млада тревица,
бяхме с нея сами,
и се чу кукувица.
И видях как любимата ...

Втори живот
Катя стоеше на релсите и гледаше извивките им в далечината. Беше привечер и вятъра леко подухваше дрехите и меката ù руса коса. Знаеше разписанието на влака, трябваше да мине всеки момент. Загледа се продължително, след което затвори очи и пое дълбоко дъх. Трябваше да го обмисли за после ...

Погледни към луната, виж пустотата
пусто е и празно като на поетата листата.
По неговия лист има само следи от сълзи,
когато падне мъжката сълза много го боли.
По морето птиците отлитат в небесата, ...

Софийска сага 15
Глава дванадесета
Течаха последните секунди на мача. Резултатът беше 4:4. В басейна вреше и кипеше. Отборът на ГДР беше повел с три на нула още в първата част. След третата част, на почивката, треньорът вкара в игра Симеон Гогов. След 4-5 опасни нападения, на върха на които беше веч ...

Самотна тишина по двора ходи,
наметната със черния си шал,
по улицата като призрак броди,
но не докосва вече прага бял.
До неотдавна в стаята ми спеше ...

КОРИДАТА
Това полупланинско селце по нищо не се отличаваше от другите такива след политическите промени през 1989 година в България. И в него селскостопанските сгради останаха без животни, инвентар и без самите стопани. Дойде от столицата бивш тукашен селянин, бивш тамошен шестак, дойде с жена си, д ...

Зад тъмна магия градът е забулен.
Нощта е красива, нощта е коварна.
По ъглите шепоти тайни се бутат,
светът е останал отвъд светлината.
Отвъд светлината светът е останал ...

Как ли обичах я? Никак.
Тя беше тази, която
раздаде ми обич. От нищото.
После си тръгна. Нанякъде.
Как ли обичах я? Просто. ...

Гроздена от балкона
към своята комшийка
провикна се: „Марийке,
у вас пък кой е болен,
та докторът прелита ...

ПРИКАЗКА ЗА ПОСЕЙДОН
Да бъдеш божество не е било така забавно,
узнавам от легендите за древния Олимп.
На дворцови преврати не един бог
жертва ставал – ...

След тежкия изморителен ден
ти сгушваш се, мило, при мен..
Кротко отпускаш глава
на тез изморени майчини рамена!
Затваряш полека свойте очи ...

- Дядо, трябва ли да заминем? - в гласа и имаше еднаква доза вълнение и тъгa.
Влажните кичури на косата и докосваха голите рамене, бялата ленена рокля с бродерия на гърдите навяваше носталгия. Вече не бе малката Ясемин, нейните 12 години бяха украсили с детско щастие розовите скули до сега, но днес ...

автор: Елена Георгиева
(Всяко съвпадение с героите е действително!)
Животът на Хелън започна с безпаричие и борба за оцеляване. Тя живее заедно с родителите си в град Маями, който се намира в щата Флорида на
Съединените американски щати. Семейството обработва малко парче земя, близо до Атлантическия ...

Мислех си за тебе днес.
За хубавите ти очи,
за усмивката ти нежна,
що ме кара да настръхвам
всеки път, щом те видя. ...

Дъждът разтвори
листото,
скръбта ми позеленя
до горчиво.
Мъдрецът от алабастър ...

Две души са тука подслонени,
две души във тяло за една.
Две души се смеят на света,
измислят свои правила.
Събрани са в едно, а тъй далечни; ...

„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“
О, неразумний юроде, да можеше да те види сега Паисий Хилендарски как се срамиш от произхода си и страдаш заради държавата, в която си се родил!
Още през далечната 1762 година – време на робството, на подчинението и страха, този свет ...

„Собствено” мнение
Обвито в сметки и пристрастия,
духовното безмълвно тлее,
интуитивното участие
пред логиката днес бледнее. ...

На първото си заседание,
парламентарното мнозинство
на тройната коалиция
си гласува повишението на
заплатите. ...

Оня ден ме то люля,
ама не от Пернишка земя.
Нито блока ми се клати,
нито бягах по чорапи.
Ами ще кажете: ,,Какво ...

Обичай ме за мъничко поне,
тъй както старо вино се обича,
тъй както вятърът е влюбен в дивите коне
и в гривите им тайнствено наднича.
Обичай ме за мъничко, насън, ...

На лазурния бряг
На лазурния бряг оставам,
някои важни за битието въпроси си задавам,
във волните ръце на птиците се предавам,
покоряващата нежност на мига чувствам и осъзнавам, ...

Такава нежност никому не съм дарявала.
Трептя от обич, граничеща със лудост.
От толкова копнеж какво ли с мене става?
Крилца разтварям като пеперуда...
И литвам някъде, а утрото е приказно и светло... ...