Намерих те, любов, и пак обичам
и чувствам се отново млад,
след вятъра готов да тичам
все едно към рай, или към ад.
След онез очи, коси, лице ...

Бездушен, безкраен, безцветен,
изгорен от пресъхнали сълзи,
към края върви си, небрежен,
със стъпки сурови и твърди.
Напукани устни се молят за влага, ...

Софийска сага 28
Глава двадесет и пета
Монлюсон беше малко средновековно градче. Благодарение на намиращите се наблизо каменовъглени мини, беше познало разцвет и благополучие. Между двете световни войни беше се развивало с бързи темпове, достигайки почти 65-70 хиляди жители. Но след последната война ...

ЗАГАДЪЧНАТА ПЕЙКА И СТАРИЯТ ОРЕХ
Тази пейка вече я няма. И никой не знае какво е станало с нея. Дали е стоплила нечий гръб през някоя немилостива зима, дали е сварила някоя вкусна агнешка супичка около някой Гергьовден, дали е прогнила от продължителните есенни дъждове и мъгли – захвърлена, изпочупе ...

Толкова много цветя... Цветя, цветя, цветя... Побърквам се, ама искам още! Да, те са специалните в случай, на кой му пука за мене? Гледам ги, а те едни такива... шарени. Ау, искам да ми е сиво, да ми е мрачно, да вали, да има мъгла и луд с брадва. И ти да пищиш, защото те е страх! Не знам от кого тр ...

Път към есента
Вървя срещу вятъра.
Пътят ми дава
сила, посока,
избор, надежда. ...

И пак пристигна влакът за пустинята.
Разпра небето с черни облаци.
А тя със роклята си, светлосинята,
обърна гръб на всички върколаци.
Стоманен, сив напука се пейзажа. ...

Не обвиних морето, че брега изпи
и ни залюшка със пиянски длани,
че екипажът е отчаян и не спи,
че страшно бе и още пό ще стане.
Върху мъжете висне пагуба и смърт, ...

Шофираше без почивка вече повече от четири часа. Като включим и непрекъснатото каране по гръцките магистрали, които гъмжаха от ченгета заради поредната стачка, бай Никола беше зад волана вече почти половин денонощие.
Бай Никола беше стар тираджия и знаеше наизуст всички пътни маршрути, затова още що ...

Ще те помня все така жизнерадостна и с усмивка на лице...
Ще те помня все така бореща се с зъби и нокти за това, което искаш...
Ще те помня все така обичаща и раздаваща се на всички...
Ще те помня винаги за това, което беше, и за това, което си за мен самата...
За теб, лели...

Видях ги, бяха дълго време в параклиса. Младо момиче и жена на средна възраст, струпали около себе си доста багаж. Вече бях ги забравил, когато гласът на момичето ме извади от унеса, не мислех за нищо в този горещ августовски ден.
- Може ли да си оставим куфарите при вас? За десетина минути.
От поло ...

...решавам още малко да помисля... макар че мислите ми напоследък наподобяват учестен пулс, с невъзможност за измерване (съгласна съм с Хераклит - всичко толкова бързо се променя, че дори да искам не мога два пъти да вляза в една съща мисловна река). тогава какво остава? агонията на този неспирен по ...

Като всеки един дълбоко уважаващ себе си Нарцис, в дома си той имаше много огледала. Беше много красив, най-вече в собствените си очи и изключително талантлив, тъй като нещата, които правеше, според него, бяха най-добри. Освен това си имаше и задължителния набор от ласкатели. Хора, които той някак с ...

- Какво си мислиш, като гледаш тези слънчогледи?
- Какво бих могла да си мисля, дядо? Това са просто цветя. Освен това... погледни ги, клюмнали, изкривени и грозни.
- Но, Сюзън, мила, не говори така! Те не са просто цветя, както ти не си просто момиче. Всъщност много си приличате! Те се нуждаят от с ...

(македонски диалект)
- Кой думка в темното отзад?
- Яз думкам - рече Фильо.
- Я джом да станеш оданат1!
- Не ставам - рече Фильо. ...

07.11.2010г. (19:00-21:25ч.)
Повреден мост:
Намирам се на обществено място. Не помня по какъв начин попаднах там, и също каква бе причината. Бях с момиче. Мястото май беше някаква изложба на много неща. Действието се развива по крайбрежието на „море“ (или поне си мислех, че е море). По време на обик ...

Пиша ти, мамо, писмо.
Знам, че си горе във рая.
Знаеш писмо и четмо
и си в небето - на края.
Тука е юлският пек - ...

Съзвучна с мен си, бяла и красива!
Но трънена изкачвам висота!
А всяка изповед те прави по-щастлива,
в мен пали огъня безумен на страстта!
На любовта е пищно тържеството, ...

паяжините в стаята
ги плете онзи паяк-тъкач
в ъгъла зад гардероба
край мивката в кухнята
и над канала в банята ...

Най-тъмно е преди да се съмне
Надежди-юргани дебели,
покрили балканското лъвче,
ушити с конци ярко бели,
с подплата-лъжи мазни, тлъсти. ...

Някой ден
"Не се плаши, ако трябва да се сбогуваш. За да има нови срещи, първо трябва да има сбогуване. А щом сте приятели, непременно ще се срещнете, било след броени мигове или след няколко живота."
Не ни остана време за прегръдка -
минутите били са преброени.
Не ще дочуя тихите ти стъпки, ...

Щом тръгваш, вземай си багажа!
Не го оставяй тук на гардероб.
Аз нямам място да го пазя.
Пак егоистична си, Любов.
Леглото виж и стаите огледай. ...

Седя до прозореца, луната грее
и отвън щурец някъде пее.
Мисля за своя любим,
за мен има само един.
Когато го видя, слънце изгрява ...

Как да изчистим Душите си
от злоба, завист и човешка суета,
как да запазим в очите си
онази детска, добра светлина?
Как да не изгоним от сърцето си ...

Сянката на стария лешник се плъзгаше по загрялата от обедното слънце телена мрежа. Наклонени от времето, дебели дървени колове пронизваха плодородната почва, прегръщайки грубата метална пелерина, деляща двата съседни имота. Сякаш хванали се на тежко хоро преди десетилетия, вече нямаха сили да крепят ...

ДЕЦАТА НИ СИ ТРЪГВАТ
Децата ни си тръгват от Родината...
Понесли тежки куфари със спомени.
Изопнали лица, отиват за чужбина,
като листа, от бурята подгонени. ...

Вече свикнах да те няма, да оставаш за кратко и да си говорим със срички,
след всички лъжи, вече ми омръзна и от моите, от твоите - от всички!
Недей да говориш, не се насилвай! Нека пак да помълчим...
За поредна вечер ще преглътна отчуждението, което с теб делим!
Сипи още по едно, дано съберем кураж ...

Социализмът като Култура
(да си припомним)
По времето на социализма нещата бяха много сериозни. Например, за виц влизаш като нищо в затвора. И въпреки това, имаше много неща, от които и последният ахмак би се изумил. Особено в лозунгарската индустрия. (Тогава лозунгите бяха като лазерно насочващите ...

Животът...
Животът е низ от събития -
мечти, предателства, лъжи дори.
Но гръб не му обръщай ти.
Смело глава надигни. ...

Дори и когато се спънеш -
на Камъка благодари,
че в Пътя си се огледал
и после по-здраво си стъпил...
Дори и когато паднеш - ...

Почна се! Закапаха листата
и внезапно скочили от сън,
пишещите братя за перата
хванаха се, сетили напЪн.
Ще се леят рими златокоси, ...

Пак се влюбих...
тази сутрин...
ума си загубих...
тази сутрин...
Беше едва шест... ...