понякога
любов измъчва
ли ― измъчва ― но
я винаги небето препоръчва

ШЕПА ВЯРА ЗА БЛИЖНИЯ
Разплитам лунната пътека,
навивам преждата ѝ тънка.
Тъй както нижат се полека
годините, край мене мръкна. ...

Дърветата, дори и с клони криви,
изглеждат тъй кокетни и красиви,
цъфтят, показват си прически,
листенца сипят в улички-гротески.
Объркаха се всички знаци, ...

Думите ми някъде избягаха.
И искам, но не мога да ги призова.
В тъмното съм цялата очакване,
И копнеж нахлува в моята душа.
В тъмното единствено си позволявам ...

Искам КАТ всеки ден да ме глобява за пиянство .... от любов.
Дълбокомислието ми достигна своето дъно.
Самообладанието е висша форма на интелектуална мастурбация.
Изтъка си платното и си ритна красноречието.
Недисциплинираният редник се нарича – хаосник.

Дяволи с мен заети,
И надути, и превзети,
Гонят ме по небосклона
И въздишка се отронва.
Няма спирка в тази бездна, ...

Когато Лятото започне да умира.
И легне над земята тишина.
Аз виждам как Небето колабира.
И как помръква Стара планина.
Сърцето ми тогава се обръща ...

На границата
съм
между
няколко
свята ...

" АЗ НЯМА ДА СПРА ДА СЕ ДВИЖА НАПРЕД"
Аз няма да спра да се движа напред, защото вярвам в силата на мечтите и възможностите, които се крият в мен. В света, изпълнен с предизвикателства и неизвестност, важно е да запазим упорството и решителността си.
Както всяко пътуване, животът ни е пълен с изправ ...

Той ме кара да се чувствам желана,
Но доста често съм неразбрана.
Наранява ме и дори не осъзнава,
Че ме боли, не съм от стомана.
Няма измъкване, сякаш съм в плен. ...

Ти ме обичаш и искащ да бъда
покорна, мила, тиха и добра
Не чакай! Недей се надява..
Търси другаде тази жена!
Аз мога да бъда ревнива ...

Два забързани сутрешни лъча
от коприна и злато тъкани
се кръстосаха точно на пътя
и затичаха по гори и дъбрави.
В миг разсъниха корони и листи. ...

Големите й очи ме гледаха в очакване. Без да се колебая започнах.
- Като ученик тренирах волейбол, сигурно съм бил добър състезател, защото бях в основната шесторка на отбора. Често тренирахме с девойки старша възраст, разделяха ни по три момичета и три момчета като за истински волейболен мач.
При в ...

Денят е обещание от Господ,
но с вяра, ако носим я навеки.
Надеждите не зреят от въпроси,
със чувствa обяснени от поета.
Сънят е приспивател на живота, ...

Убий ме с любовта си
Убий ме с любовта си,
в сърцето ми си ти!
И в нощите красиви
за мене си мисли! ...

Още едно микро разказче :)
Макар робата да лепнеше по тялото ѝ заради изкачването на стъпалата, Ювина потръпна. Сенките танцуваха като живи по стените на безкрайното мрачно стълбище. Зловещ вятър виеше като банши, което предизвестяваше скорошна смърт. Като знаеше към какво се бяха запътили - нищо чу ...

Царица да стане,
мечтае всяка пешка.
Но трябва да свърши
всичко без грешка.
Наляво, надясно ...

В Пена – конфликт между греховете.
Чревоугодието пречи да се развихри прелюбодеянието…
хххх
В магазина. Девойчето ми подава стоките, аз се зазяпвам по кутия с топено сирене и произнасям: „Дай едно люто“, имайки предвид пикантно топено сиренце.
Тя ми носи чили сос… ...

Денят върви по облачния ръб.
Обажда се животът – да се чуем,
а всичките му напъни са всуе,
ту прави се на евтин, ту на скъп.
Ту шут е, ту палач е и не зная ...

ЛУДОТО ДЕТЕ
... ако не можеш да летиш, поне не хвърляй тежки котви,
във храма прекръсти се триж – не знаеш Бог какво ти готви,
дали в безмълвните реки, или в най-мъчните небета? –
на теб ти иде отръки! – да пастриш в себе си Поета, ...

В лисичите капани на нощта,
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни. ...

Ежедневки 16
1 . Маскирах се, като плашило... и разсмях гаргите...
2. Разчитах на доброто в хората... оказах се пълен наивник...
3. Озъбих се на злото... и останах без зъби...
4. Разчитах на късмета си... и си проиграх шанса... ...

Посърнали са Божиите стада
Посвещавам стихотворението на Неофит I - Български патриарх и Софийски митрополит
Камбани плачат. Плаче и небето.
Посърнали са Божиите стада.
Отеква във простора кухо ехо. ...

Дори и да ме няма пак съм тук,
живея в ноти, в думи, в нечии рани,
в перца на птици – призори събрани,
с тях кърпя си крилете. Светъл звук,
самотен славей, на нощта напук, ...

"Светлината в Сърцето на Сара - Приказка за Ново Начало"
В малко селце, под сивото покривало на облаците, живееше младо момиченце на име Сара. Тя беше загубила майка си на ранна възраст и оттогава се бореше да преживее в свят, който изглеждаше студен и безразличен към нея.
Сара се чувстваше като пти ...

Самотните... самотни ли са или самотата
ги крепи и дали усещат тъмнината
на човешките беди. Тъгуват ли!?
Преглъщат вярата с лъжи.
Нали Светът за хората живее... ...

Който иска да живее дълго, трябва да е готов да остарее.
проф. Златимир Коларов
Ако се случи животът да е благосклонен
старост достойна да ми отреди,
не ме съжалявайте тогава, за Бога… ...

ВЪВ ДНИТЕ, В КОИТО ТЕ НЯМА
Във дните, в които те няма...
Вали!
И е тихо!
Като въздух пред буря, ...

Година след година търсих звездите в небето
и със всяка една от тях си разговарях за дълго.
И днес, отново виждам рисунките в облаците
и тук и сега се ровя пак в цветовете на дъгата.
Година след година сърцето си успявах да опазя, ...

Студът беше обхванал в ледените си пръсти коритото на Висла и тя мълчеше вкочанена и побеляла.
В Северна Полша зимите бяха сурови, тягостни и дълги. Вятърът свиреше из планината, виеше вечер из горите и притихваше само в улуците на къщите. Селцето до Хелмно беше разпръснато като стадо диви кози из с ...

- Иванеее, казвах ти аз не давай на Любен да се жени за Елица. Ама ти! Хубава била момата, Любен от малка си я харесал, един за друг били. На ти сега гледай, храни тази яловица. Две лета се изтърколиха – празна ходи. Един за друг били ако бяха, две рожби щяха да препикават къщата ни. Ама като не си ...

Униформата не прави съдържанието еднакво.
„Пазете се от гълъбите на данайците!“ – казал Троянският кон
Всяка мода да си знае гьола.
Под сянката на подозрението голата истина бързо изгаря.

Отварят се портите на рая,
в него ще влиза нова душа,
на земния ти път дойде края,
болката не мога да разруша!
Ти на народа бе пастир, ...

Трудно е, знам, да се връщаш при мен.
Жар прекипи ли, нагарча...
Беден на време си, аз пък за ден
бързам да ти го изхарча.
Учиш ме как от цветя се пести — ...

Пролетта е жива,
пъстра и красива.
Само с тебе, знай,
тя е земен рай!
Зимата се свива, ...