Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 176 резултата
Вече крайно е време
и ние да реагираме,
като изпровокираме
(по наш си сценарий)
завръщане на македонските българи ...
  166 
Нали си спомняш, че хартиените корабчета стигнаха до лагуната, където крушението на ценности, системи и възгледи изхвърли многострадалния ни герой? Но жената , която ги изпращаше, не узна това. Той просто се съвзе на брега, стана и си тръгна.. Аз обаче знам какво стана с нея, защото съдбите им са св ...
  361 
  553 
Том се събуди от кошмар. Отвори очи панически. Стената пред него крещеше през пукнатината си, която започваше от тавана, разцделяше се в средата на стенат и след това отново, преди да стигне до пода като делтата на голяма река. Река, която излъчваше студена, остра, пулсираща болка. Болката се повтар ...
  526 
БЪЛГАРИЙО
Българийо мила, Българийо свята,
за нас си ти всичко - една на земята!
Родина си мила, родина си драга
и с кръвта на борците за Свобóда залята. ...
  392 
Навремето имахме къща в Айтоския Балкан. Където съм изкарала не една и две незабравими ваканции като дете. Знаех, че баба ми и дядо ми по майчина линия са от това село. След като са се оженили са заживели в Бургас. След време си купуват място в селото и построяват къщата.
Веднъж бяхме на гости на пр ...
  306 
  610 
Сенокос. Голямата ливада ухае. Натрупани са копите сено. Върху едната е тя. Не сама. Гледа през замрежен поглед към висините. Красиво небе, ярки звезди, бляскава луна… Прекрасно… В синхрон с душата и тялото й…
И си мисли със съжаление: „Горките мъже… Никога няма да видят тази красота…“
хххх
В планин ...
  318 
  549 
  334 
  584 
  557 
  391 
ЩРИХИ ОТ БЯЛА ПРИКАЗКА
Все по здрачно тъках на октомври ръждивата черга
и пришивах мъгли по ръба на плешивото било.
С къси криви драскулки от листата на тъмния кедър
върху ската му рукна лилаво небесно мастило. ...
  858  10 
РОДИНА
Защото става все по трудно в пристъпи ужасни
дванайсти път* да викам името ти във глухите уши на необята,
от урва на урва и от век на век*,
защото – даже лозето си да копая под облаци, ...
  405 
Дощя ми се да стана емигрантка.
Животът ми се стори много труден.
Омръзна ми от пътищата грапави –
напред-назад да тъпчем сме принудени.
Омръзна ми да слушам клюки, дрязги, ...
  825  10  25 
Дали от сянката си можеш да избягаш?
Обърнеш ли се - няма я зад теб.
Преследва те безстрастно и се сляга
в настилката на градска сива степ.
Без сянка сякаш ти си никой. ...
  792 
ПОРТАТИВНИЯТ ДЕМОН НА ВРУБЕЛ
... ще изчезна в дъжда, който тихо над Варна вали –
по-печален дори от дълбокия Демон на Врубел,
и – додето си гледам как през локвите съскат коли,
ще си мисля за теб – благо старче с душица на пубер. ...
  202 
Моми харни, моми кръшни,
вият снаги на мегдана.
Дертове забравят къшни
чорбаджии и чобани,
млади и пергиши дърти ...
  820  11 
/сериен хорър/
Тъмен прозорец.
Пълзи ластар.
На рафта –
пищов ...
  333 
Приседнала кротко, докато спиш -
мислено аз те целувам.
И в сънищата ти сладки, дано да ме видиш,
мигът си с мен да споделиш!
Рано сутрин, докато ставаш ...
  255 
Докосвам те със устни и с очи,
погалвам те с усмивка и със глас.
Сърцето ми неистово тупти,
душата потопена е във страст.
Със мисъл те рисувам, не греша – ...
  292 
Нов ден,и след него вечер настава
Денят своите мигли затваря.
Уморени очите за покой си мечтаят
а умът ми говори,заспивай,заспи.
Очите затварям,но съня бяга ...
  196 
-
- Днес отивам на лекар.
- Болна ли си? А, не знам. Както каже докторът. Затова ще ходя.
- Скъпа, пи ли си хапчето за глава?
- Да, скъпи. ...
  719  13 
Подава чашата с отрова,
денят лукав с лъстива длан.
И в новините – нищо ново,
а пътят ни – предначертан.
Жалони кървави издига, ...
  335  12 
ИЗВАЙВАМ ТИХИ СВЕТОВЕ
... тъй както старият резбар говори тихо на дървото,
и го превръща във олтар, огрян от благата му кротост,
с внимателното си длето с любов дълбае същините,
и доверчиво гледа то в ръцете своя повелител – ...
  213 
ИСТОРИЧЕСКА ЗАБЛУДА
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Живеем в заблуда
между миналото и реалността
на събитията, ...
  481 
Малка страна с истински хора,
малка страна със здрава опора,
малка страна с достойни деди,
малка страна в нея аз и ти.
Същински щастливци сме с минало бурно, ...
  246 
– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
  1319  28 
КОГАТО ПРОЛЕТТА ВЪРВИ КЪМ МЕН
... защото пролетта върви към мен, девойка сиротинчица – тъй плаха,
ще си я взема вкъщи някой ден – да грейне в миг самотната ми стряха,
в добрите лястовичи ветрове край мен да вейне роклица в квартала,
да нареди възглавка – сетне две, в постелята ми – пуста опустяла, ...
  195 
Какъв би бил светът без нея?
И щеше ли изобщо да го има,
ако не беше онзи грях на Ева
зад портите в Едемската градина?
Историята помни не една и две ...
  576  15 
Хитър съм като хлебарка.
Просто, къртя мивки в парка.
Там съм царят на квартала
и омайвам с ,,ала-бала".
Всички кефят ми се много. ...
  273 
Води ме там, където луната е ненагледно момиче, което
влиза през нощта в съня на заспалото върху комина птиче.
Влиза на пръсти, с атлазена мекота – фино и чрез
нейните стъпки кротко се съмва.
Води ме там, където слънцето по конец слиза нагиздено ...
  555 
Следите ти от мънички крачета
ме водят там, където ти желаеш...
Не следвам зрението, единствено сърцето,
но ти това добре, добре го знаеш...
Познавам в стъпките ти всяко пръстче, ...
  312 
Гледам стари филми. И откривам много интересни неща, пропуснати на времето…
„Бабет отива на война“ Немците гонят френската и английска армии към Дюнкерк.
Бягат и мирните граждани. Сред тях – „работничките“ от публичен дом. Ядосаната мадам кълне: „Варвари! Може и да им легнем по гръб, но ще си платят ...
  409  10 
  475 
  887 
  530 
  380 
  522 
Предложения
: ??:??