ЛЯТОТО УМРЯ ОТ УДАР
... лятото умря от удар точно в слънчевия сплит,
мракът с дъх на мокра угар тръгна върху дол и рид,
с него – тих, заупокоен, тъй протяжен дъжд валя –
над смълчаното усое, връз печалните поля, ...

Какво видях във тоз живот?
Не знам… достойно ли живях?
Какво за себе си направих,
какво за другите успях?
Когато стигна на финала ...

В душата на всеки от нас живее едно мъничко човече, което заедно с нас се смее, плаче и обича. Когато сме щастливи му е топло, а когато сме тъжни му е студено.
Красивите спомени и милите думи са като цветята.Когато тези цветя увяхват,всяко от тях се превръща в сълза.
Добри дни са тези,когато срещаме ...

Не е зима, нито лято,
не е пролет, нито есен.
Кой сезон е? Непонятен.
Май че е сезона смесен.
Смесен като много чувства, ...

За маските какво да си говорим?
Щом сценаристът глух е, а и сляп,
мегаломани – всичките актьори,
по-нужни са им от вода и хляб
аплаузите. Публика безлика, ...

Пак пръстенът човешки те венчава
за самотата в мъничката стая,
високите чела на върховете
със катинар пространството затварят.
И търсиш Истина между лъжите, ...

Аз знам, има и хора,
които обичат и мразят,
без да отпиват отрова;
и от очите измамни се пазят!
Които усещат доброто ...

1
При българо-руската дружба
и вярна обвързваща служба,
живели два близки народа.
Но всяко е нещо до време, ...

Аз още помня колко силно те мечтах!...
И как горещо умолявах Всемогъщия
по-скоро да ми прати само две неща:
любящ съпруг и теб, прекрасна моя
дъще! ...

На мама момчето
Светофарът светеше в червено!
На мама момчето не спря!
Напушен беше до зелено!?
Някога и сега ...

Ти си за мен въздух и вода.
Без тебе не мога да дишам, да спя.
След вятъра тичам, срещу бури вървя.
Във рани кървя, но няма да спра.
В бездната скачам, върхове покорявам. ...

Някой почука сърцето.
То отвори "врата" за да влезе.
Пусна го там където
най-съкровеното беше!
Вече няма и помен от любов, ...

Розовият залез нежно гали люляците.
Те гостуват при събуждането на разцъфващият дъх на пролетта.
Приеми моята чувствена прегръдка
и нека пролетните цветове покажат любовта ми към теб.
Млечно-бели дървета се пресичат в леките вълни на вятъра. ...

- Мамо Вера, мамо Вера,...мамо, и без този жест аз те чувасвам като истинска майка. Благодаря ти за всичко - шепнеше Гергана
Отново за живота ли... Да. А той следваше своите норми и правила, и вървеше неуморно напред.
Ние с Гергана сякаш желаехме децата ни да бъдат всичко това , което не сме успяли. ...

В този свят на ярка суета
все красотата някак не достига,
гримираме се в стил на пролетта,
на зимата и даже на вампира.
Очите подчертаваме, нали, ...

НА ДРУГИЯ БРЯГ
Човек не живее само с хляб, той се нуждае и от духовна храна, най-вече сега, когато хората престанаха да си вярват и са стигнали до отчаяние.
Социалната тема може да бъде погледната от различен ъгъл. Нея винаги я е имало и ще я има. Винаги едни са били властни, други са били мъчени. Л ...

Не искам да ми давате съвети.
Не мога аз да чакам търпеливо.
Взривявам всичко с празнични ракети
щом във ръцете си държа огниво.
Аз нямам си спирачки на мечтите. ...

Учителю любими, точно ти,
научи ме да пиша и да смятам.
И вече търся своите мечти
далеч от виковете в махалата.
Ти чете Жеко Христов и Керим, ...

Нали си знаеш,
колко те Обичам,
как ме желаеш,
как изричам
името ти с топлина, ...

Нощем на тихата постеля лягам,
с мен някак си и ти,
в съня си бавно се потапям,
а над мене месец бди!
Спи душата ми обляна, ...

Има секс - има грешник. Няма секс - няма грешник.
Подграмотен - не чете и не разбира. Грамотен - чете и не разбира. Надграмотен - чете и разбира.

Ако знаеха децата малки
до десетгодишни дори,
между краката на техните майки
какъв буен огън гори...
Ако знаеха децата малки, ...

Всеки път, когато падaм
ударена с юмрук в лицето,
не чакам ничия пощада:
Сама закърпвам си сърцето.
Изправям се сама по-силна ...

Днес е топъл януарски ден. Сякаш пролетта е вече дошла. По улиците са тълпи от хора, излезли да се разходят. Повечето са семейства с децата си. Ето пред мен са мъж, жена и двете им деца. Той е прегърнал половинката си. Жена около 40-те, малко пълничка – Рубенсов тип. Говорят, смеят се, а децата се щ ...

След мене само думи ще останат,
ни къща имам, ни родих дете.
Касети, плочи, книги на тавана,
каква била съм знаят само те.
И в банките, и там съм непозната, ...

КЪСЧЕТА ОТ ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА
Часовникът запомни часовете,
в които сме се любили до здрач.
По циферблата матов нежно светят.
три драскотини от ръждив бръснач. ...

Някога в незнайно време,
в себе си пренасях бреме.
Някои ми сбогом пожелаха,
счупеното в мене подчертаха.
"Печалът вътре в теб е океан." ...

VЕNI, VIDI, VICI
... да скиташ – сам, пиян и див,
под мокрите дървета в парка,
или да пишеш със курсив
стих на асфалта от Петрарка, ...

Понякога денят ме тегли –
в прозореца валят дървета –
и обещава всичко негово
от мен да бъде възприето.
Тогава тялото ми тръпне ...

Какво с тоз Парламент наш стана,
та той хептен заприлича
на оглушително тракаща
жива машина,
в бомбардиращ ушите ни ...

В интересно време живеем,
интересен е целият свят.
В парламента - серсем до серсемин,
изобщо голям маскарад.
Все измислят ни нови илачи, ...

Няма сила на земята
Няма сила на земята
спомена да заличи,
вятърът целува ми косата,
сякаш ме целуваш ти. ...

Пътят ми последен пак ще бъде прашен,
къщата ми в ада – с ледени постели.
Сам ще си доливам щърбавата чаша,
радости и мъка – сам ще си споделям.
Нищо да не чакам в хаоса разбридан ...

На нослето си отляво
има Нора две кафяви
бенчици една под друга.
Те танцуват сякаш буги,
щом се смее или мръщи – ...

Душата ми парченце е откъртено
от светлия всемир. От кръговрата.
Обича. Като котенце озърта се.
Озърта се. Наднича зад вратата!
Желае да разбира тишината си. ...

В този свят за нас обречен
зад високо издигнати стени,
подтиснати се лутаме сред древен
град от стенещи души.
Векове сред мрака ли отекват, ...