Композитори сме на живота,
поети сме на чувствата си,
и ние изписваме съдбата си,
точно както и тя изписва нас.
И във всеки миг я изрисуваме, ...

ХРАМ НА ДИШАНЕТО
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Когато поетът се пита какво научихме от Христа,
това, повярвайте, не е религиозен въпрос.
Има една ясна утринна светлина ...

Безсъниците токчета обули са,
побягнали стремглаво. Накъде?
Животът ми – еднопосочна улица,
посоките им до една краде.
Под роклите от сълзи избелелите, ...

ВРАБЧЕ В ХРАМА
Додето посребрявах на брада, през пръстите ми злато не потече,
и носеше мълвата из града, че прося милостиня в храма вечер,
а аз се молех Богу с глас горещ на всички хора да даде сполука,
и пет пари да имах, палех свещ, и молех се – за вас да заблещука, ...

Последен сезон
Навън вее зимен вятър
и шума разпилява.
А зимата в мен...
мисли тъжни всява. ...

20. Мед с бодли
Детето на една жена било много болно. Тя търсела за него специален мед, препоръчан от докторите като лекарство. Такъв, при който пчелите не са захранвани със захар, и съдържа определени билки. Разпитвала близки и познати, проверявала в магазини и аптеки. Най-накрая стигнала до дома н ...

Един обикновен ден, включващ в себе си едно сиво ежедневие. „Скука!“ ще кажете вие, но аз предпочитам така. Това за мен е магията на обикновеният ден. От работа вкъщи и от вкъщи на работа.
Не, че не обичам да се впусна в някое приключение, но не виждам смисъл в това. За си застраша живота само за да ...

Ти си като волна птица,
искам с тебе да летя,
в облаците да кръжим,
да пребродим ний света.
Но крилете ми са тежки, ...

Юнаци сме пак и пак въртим хорото.
За свирки май прахосахме банкнотите.
В една държава с много патриоти
по принцип управляват идиотите.
Но лудият умора не признава. ...

- Бих искал да кажа, че за момента нищо със сигурност не мога да ви кажа. Понеже това което знам към момента със сигурност е, че нищо не се знае още със сигурност.
Да - липсва сигурност.
Доколкото имам информация, все още няма достатъчно информация, някой да има ясна и точна информация.
Да - липсва ...

ад - от а̀дище
е умалително и
покъртително -
и спрямо свѝше - повече
от оскърбително

има̀нето и
ѝмането славят се -
че закопават
поголовно - и света̀
неспирно изличават

Взаимната непоносимост между хората се поражда от несъответствието на убеждения, ценности, манталитет, морал и житейски приоритети. В човешкото общество се налага (метафорично казано) лъвът да е съсед на сърната, вълкът да е семеен партньор на агнето, лисицата да е съдружник или колега на кокошката. ...

Венка беше хубаво стройно девойче, което беше започнало да се момee. Слабичка, с тънка като трепетлика снага, с кафяви кротки очи и тъмни ресници. На бузите си имаше две трапчинки, когато се засмееше. До скоро играеше с двете си по-малки сестри, но вече се събираше с по-големи дружки и с тях си прик ...

Природно умен е по-стойностен от образовано глупав.
Емпатия е пасивен алтруизъм, алтруизъм е активна емпатия.
Вяра е облагородяване, религия е покваряване.

Победите са лесни единствено на думи,
където се разтягат големите локуми.
А иначе в живота, нещата са различни.
Понякога сурови. И никак романтични.
Създадени са сякаш по собствени стандарти. ...

Аз нямам повече сърце за ада,
че на парчета го раздадох сам
и дупка е в гръдта ми - тихо там
не мисля, че животът ми пропада.
Душата ми от болки се настрада ...

На тишината стъпките едва
долавят се в притихналата стая.
Светът по своя мярка да извая,
измислям най-красивите слова,
дори не знам умея ли това, ...

НЕИЗРЕЧЕНОТО В МНОГОТОЧИЕ
Невинаги мълчанието значи,
че другият напълно е съгласен.
От липсата на думи ми нагарча,
тя ражда най-голямата опасност – ...

Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам. ...

Топъл вятър духна снощи
в нашата страна,
дългите коси разроши
и стопи снега.
А в градинката ми цветна ...

Адски много се нервират
русоробите - у нас!
Даже често - колабират
и изпускат течен газ.
Вдигат кръвно, дебелеят, ...

Не се побираш нийде под небето
и пясъка в сравнение със тебе,
е колкото във шепа на дете,
повярвало в морето до колѐне...
И нямат вече никакво значение, ...

Нямам нужда от нова прическа.
Днес перчемът ми гордо се мята.
Непослушен, небрежен, oплескан
извисява се той над земята.
И не търси посоката верна, ...

45 години... не ми стигат...
Но пък до тях не вярвах, че ще бъда...
Годините ни от живота взимат,
като гладник от вкусно блюдо
и сипят се трохите-дни по пода - ...

На природата чудесна
удивляваме се често –
на места, предмети нужни
възхищаваме се дружно.
Ако трябва да опишем ...

В дима на зимни къщи скитах
и сам на улицата бях.
Щом свих зад ъгъла видях
луната от дъжда измита.
Тя бе успяла да пробие ...

Не се докосвайте.
Не си помисляйте
да се целунете.
Не свикнахте ли
да се разпознавате ...

Запалено огнището на двора.
В тава бълбука лютеница, ври.
Край нея зачервена кака Дора
с бъркалка стърже да не загори.
Отвътре се показва бате Стамен. ...

Къде са българите стари
деца на гордия народ,
които в радост и печали,
не спирали да търсят брод.
И във страната и в чужбина, ...

И така – векове и хилядолетия. Поверяваха ми новопоявилите се души, бдях над тях, насочвах ги по правилния път. Което не беше леко. Да, като Ангел пазител аз виждах бъдещето. Най-вече трудностите и препятствията. И беседвах с душите. Често чрез разума, понякога посредством сънищата, дори чрез предск ...

Нещо много го закъсах.
И в нищо не върви.
Червеният конец се скъса.
Хванала съм зли очи.
Но ми казаха в квартала ...

Като планета в звездна галактика,
появи се и ме отведе със себе си.
И около хиляда Луни ни завъртат
в кръговрат от любовно безвремие.
И като сън отново и отново се повтаряш, ...

Тя стана рязко от изцапаното легло, забърса изтичащите секрети и намести полата си. След нея се изправи Майора - мускулест мъж с груби черти и режещ поглед. Непохватно закопча ципа на панталона си. Двамата бяха бързали толкова, че забравиха да се разсъблекат, а буквално се нахвърлиха един върху друг ...