Тази нощ те отрекох до болка,
и до лудост…А после разбрах,
че в света има пътища много.
Аз отново сама си избрах
най- трънливия, който не спира, ...

Есенните цветя
Деца прекрасни на Земята,
последна радост за очите
преди със Есенният Вятър
да плъзнат тягостни мъглите... ...

Големият Взрив
С Големият Адронен Колайдер
в Швейцария ще се направи опит
да се възпроизведе Големият Взрив,
от който е създадена Вселената... ...

Предпускова метротреска
На Тодор Димитров
Шефът бърза пак припряно,
заповеди все реди
за монтажа. Рано, рано ...

С гръб един срещу друг - като пясъчни дюни, и някак си
търсим лице в лице да застанем с човека в света,
а обичта, що жадуват я всички, е като вируса-
търсим билка за лек, а не знаем, че в нас е била.
В къдели от тръни и пясък гнездо Самотата си свива ...

ОПАСНИ ИГРИ
По времето на социализма и интернационализма политическата върхушка тайно преследваше родолюбието и го обяви за шовинизъм, а патриотизма – за фашизъм! Родолюбците бяха “скинхедс”, а патриотите – ксенофоби.
Всички си казвахме, че “крадците търсят крадеца”, а фашистите – фашизма у невинни ...

Запей ми, славею чудесни,
песен с медния си глас,
тук, под липовите клони,
ще те слушам в захлас!
Запей за бистрото поточе, ...

СБОГУВАНЕ С НЕДОСТИЖИМОТО
Въздишка, полъх, цветно многоточие...
И поглед - стрък кокиче над снега.
Небето - с въпросителни обточено.
Ухание, но с привкус на тъга. ...

Какво видях във теб, се питам.
Защо се чувствам тъй сега?
Защо сърцето ми във ритъм
бие радост и тъга.
И думите си пак преплитам, ...

Раздяла
На младите приятели,
които заминават.
Седим на пейката объркани.
Животът ни е вече спомен. ...

"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...

Може би случайно
в този град съм аз.
По улиците нощни
пак към теб вървя.
Може би капризната ми съдба ...

Топла примка - шал намята,конче мое, врани ми Април.Пръхне, чака днес земятадъждец, свежи снегове стопил. В чар и грижа меко дудне,конче мое, врани ми Април,вятър в нови листи чудни,вятър клонки пролетни извил. А капчуци звънко, ясно,конче мое, врани ми Април,се бунтуват дълго, бяснои ме питат тука ...

Прегради нямам.
Имам само
мостове,
криле,
пътеки - ...

Може би и друг път сте чували (или по-скоро чели) за Мишо и неговите приятелчета, известни още като батенцата (най-вече поради факта, че се обръщаха един към друг с нарицателното "батенце"). И може би се чудите кои по дяволите са тези батенца, как се казват, с какво се занимават и т.н. Е, реших, че ...

Над бялата хартия
Стоя над бялата хартия...
И съм със огън зареден.
Решавам пъзели, не крия!
Във Нерешимото съм потопен! ...

Посветено на осемгодишния Алекс!
Просто съдба
Нов ден е! И все познатото положение
със спринцовката и иглата в ръка,
от жаждата за нейното съдържание ...

ДА БЪДЕ ЕСЕН
“О, есенен вятър, вълшебен есенен вятър...”
Карлос ПЕЛИСЕР, “Стихове за есенния вятър”
Замръквам пак сред януарски сприи
сред синкавия поанлас безбрежен ...

За мен бе неизвестно
чия е тази местност,
покрита с тучен райграс
и медоносен цвят.
Това ще да е раят, ...

Ела да те помилвам, сине
Ела да те помилвам, сине,
нищо че вече си голям.
Сърце майчино не трае
обичта голяма да ти дам. ...

Провокирано...
Така е бяло вече в дните ми.
От бяло тишината онемя.
Небето ми
се скри, ...

Капка ми капна в окото
и то се обърка горкото.
Неочаквано и непонятно
започна да вижда обратно.
Красивото виждаше грозно. ...

Благодаря ти, Боже,
поправи сторената грешка в мен
и към приятел близък що обидих,
с невежеството си в отминалия ден!
Това е мой урок, научих го ...

Кандидатствам във ВИТИЗ, просто така, от любопитство… и това не е поза!
Дори да ме приемат, според Закона за висше образование, не мога да запиша…
Подлежа на Централно разпределение – мога да кандидатствам едва след 3 г.!
Тогава пък прехвърлям 25– те, които са пределна възраст за ВИТИЗ!...
Дипломата ...

Предопределение
Посвещавам на всички Жени,
всички работници на Светлината
и моя Учител
В усмивката му имаше нещо загадъчно. Тези топли, тъмни очи. Като ги погледнеше, потъваше дълбоко, дълбоко и нямаше връщане назад. Изгубваше се, не помнеше коя е, къде е, оставаше само Той! Сънуваше ли или беше в т ...

Не ти написах навреме пътепис от онова пътуване до Гърция. Първо, тогава почти не се познавахме. Второ, едва впоследствие някои започнаха да ме окуражават, че пътеписите ми излизали нелоши. А толкова ми се иска да ти подаря нещо хубаво за рождения ден!
И така, колко дни изкарахме в Гърция? Една седм ...

Сава Момчилов се женеше. Селските одумки жужаха като пчелен кошер навред. Довел булка от странско, след дълго отсъствие. Но не точно това развълнува съселяните му. Преди четири-пет години, когато тъкмо да навърши осемнайсет, поиска за жена най-личната мома - Магда, щерката на майстор Ставро. Тя беше ...

Strange kind of woman...
* * * * *
Странен тип жена съм,
нищо не разбирам,
лесно се изгубвам, ...