Любовна жертва
паднах отново.
Любовен антидот
искам аз много!
Любовен донор. ...

\на Д.И.\
Дали за мен,
или от мен,
една въздишка тежко се отрони!
В априлски ден ...

Липсваш до смърт...
В очите ми...
В сълзите ми...
Във вятъра в косите ми...
Липсваш до смърт в усмивката скрита... ...

Надежда за двама
Всичко, което съм искал,
ми дава надежда,
то ми дава смисъл
и към теб ме отвежда. ...

Двата знатни веронски рода – Монтеки и Капулети, от незапомнени времена живеели в сговор и добросъседство. До момента, в който една страшна тайна свила гнездо помежду им: веднъж жена Капулети, по баща Мазерати, изпитала греховно влечение към мъж Монтеки, по баща неизвестен. Мъж Монтеки бил самото съ ...

"Събличай се, полека се събличай..."
от грижите във края на деня.
При теб съм, за да те обичам,
не тичай уморена към съня.
Докосвай ме, отново ме докосвай... ...

ВРЕМЕТО НАЗАД...
Тя възпита ни добре
още като бях дете -
що е котка, що е рис?
Дисциплина, краснопис... ...

Сред светлината на заченатия във магия ден
откривам нажежен във бяло порива си нов,
изчезват сенките гротескни от нощния си плен
и лумва в пламъци избухващата в мен Любов!
Сърцето пееща е от възторг по теб авлига ...

Той идва с устрема на покорител.
Пленява те с неустоима власт.
И ти забравяш себе си. Не питаш
дали е обич, или дива страст.
Нощта не стига за любов такава. ...

Защо се радвате бе, хора,
и точите ножове днес?
Аз да живея ви се моля,
не искам да завършвам в пещ.
Подобно вас си имам близки, ...

Аз и Ти – един без друг не можем,
заедно във всичко се допълваме.
Без теб животът ще е невъзможен,
без мен ти няма да си същият.
Аз и Ти - добре, че се намерихме, ...

Къде си ти, рицарю любими?
Къде изгуби своите мечти?
Къде остави свойта броня?
Къде сабята на две строши?
Защо отказа се от мен? ...

Искам те, Любов
Искам те, Любов. Знам, че си нечестна.
Знам, че много даваш, ала вземаш всичко.
Вярвам – да си влюбен, никак не е лесно,
ала разбери ме – искам да обичам. ...

Ревност костите разяжда,
черна гнет гложди моята душа,
укор, завист и омраза
буден ме държат в нощта.
И сякаш болен от проказа, ...

Като слънце сияеш ти,
а небесата са моите мечти.
Вятър майски леко вей.
Бодра песен ти запей.
Цветята тихо роса ще пият, ...

Изкачих най-голямата ни планина
да видя от високо, там в далечината,
поглед мил, сърцето, малката ръка,
която да помаха... да видя аз, жената
която ми пали огън в очите, ...

На вишните за късния цъфтеж
не нося никаква вина.
Добре ще бъде, ако разбереш,
че истината е една.
Не знам къде зимуват раците ...

На брега висок, усамотени,
попревити, старите върби
клони са провесли уморени
над сребристобелите води.
А над тях разчувствана луната ...

Раздяла -
сърцето
на парчета
разпилява.
Ден ...

Говоря ти, ала едва ли
и с половин ухо ме слушаш:
дъждът напразно сякаш гали
повехналата теменужка.
Душа облегнала на лакът, ...

Подари ми поле от слънчогледи, любов!
Аз знам, че само ти можеш да направиш това.
Подари ми поле от слънчогледи, любими,
за да забравя, че ме боли, и да простя.
Заключи лятото в моите слънчогледи, мили! ...

Винаги ще има хора, които да те нараняват, затова продължавай да вярваш в хората, само че бъди предпазлив. ~ Габриел Гарсия Маркес
Когато често са ни наранявали, лъгали или предавали, ставаме все по-затворени и по-предпазливи в отношенията си. Хора, които са преживели болката от разочарованието, зна ...

Заваля над града изведнъж,
монотонно и някак унесено.
Сякаш хиляди капчици дъжд
тихо шепнат - къде си, къде си...
И заплита Бургаската вечер ...

Заравям длани в косата ти
и леко събирам пръсти горещи...
Настръхнала от желание,
ще се сгушиш в мен...
Пелената от нежност, ...

Не ме търси. Не мога да ти дам
сърцето си - не искам да е ничие.
Не съм щастлива, че остана сам.
По-скоро чувствам силно безразличие...
А то е страшно, затова недей, ...

и както бях готова
да заспя
в блатото на самосъжалението
повтаряйки си
колко гадни са мъжете ...

Там, където човек с човека не може да се срещне,
и там, където все пак се срещаме с някого,
ние се самоубиваме и място не остава за нас -
за малко време, за малко пространство.
И ако времето не може да ни убие, ...

12.11.2010
Полет
Мисля, че се намирам в самолет, или може би беше голяма стая!? Не знам какво точно беше, но имаше врата. Доближих се до нея и я отворих. Отвори се навътре. Вътре в това помещение се усещаше някакъв контрол на поведението. Знаех, че не трябва да доближавам тази врата, особено пък да ...

Ползотворен ден
Денят ми на вятъра няма да иде
и даже да драсна един апокриф,
когато след време четецът го види,
ще знае, че бил съм аз някога жив! ...

Две чакащи нещо тела, две искащи нещо души. Погледи жадни, тръпнещи в лятната нощ. Мисли - сякаш еднакви. Бързо разменят се думи - средство, за да се стигне до влажната цел. Приближават се бавно, навеждат се уж случайно, два силуета на мъж и жена. И ето, моментът настъпва: да гориш бавно в рая, кръв ...

Да си свободен, не значи да чакаш,
да си свободен, не значи да мразиш,
да си свободен, значи да търсиш,
да си свободен, значи да се бориш.
Чакаш ли, погубваш живота си, ...

Неосъществена среща
Копнежност, нереалност, блян,
лутания и надежност плаха,
стъпки светлина по здрач,
сънища през тайнственост и грях... ...

Искаш ли да те обичам
от тук до края
и обратно,
до дъното на питието
от всяко вчера ...

НЕДОИЗКАЗАНОСТ... И РЕКВИЕМ!
Плисирано небе. Звезди - мъниста.
Нагъната, сгъстена тишина.
В очите на мъжа - жена разлистена.
Недоизказан вик за светлина. ...

КАПЧИЦА ЖИВОТ
Лош, добър – свърши януари. Победихме го. Не се знае още де – дали ние него, или той нас. Ще се види. Абе той много хубаво тръгна в началото. Пусна снежец, украси дърветата, разхубави земята, зарадва децата, щипна ги по бузките, ама, ей тъй, само за настроение. Пък сетне! Че като се на ...

Красива, черна и мека,
с бяла точка на нослето
мърка моята котка,
усетила вкусното мляко.
Мята доволно опашлето, ...

Не съм аз тази, дето
с горчиви думи всички хулят.
Горчиви ветрове я брулят.
Да бъда тази, дето
с любов изпълва ти сърцето. ...

И Дъки беше художник…
И той имаше тапия!
Е, спореше се и как е влязъл, и как е завършил…
Но какво значение има това? Че един ли беше така влязъл, че само той ли беше? Ами! Маса народ! Най-добрите!
И като взе тапията, запретна ръкави и започна… ...