Изпълнява Александра. Песента излезе официално и можете да видите видеоклипа към нея в някой от българските сайтове за стрийминг.

А аз съм като мъртва в своята бездомност,
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда. ...

На Румяна
На дните си по плочника пристъпвам
– накуцвам вече, уморен и гладен –
а залезът от нощен хлад потръпва,
в лицето ми гъстее вятър хладен; ...

Отново повтаряме старите грешки,
все така за обидата своя мълчим,
да бъдем същите вече е смешно,
та ние в различни посоки вървим...
А сякаш че толкова минало време ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
Амстердам
17.06.2012

Ако, Кубрате, сега станеш
Ако, Кубрате, сега станеш,
за главата ще се хванеш,
видиш ли твойте роднини
как я карат, след толкова години. ...

„Само приятел може да бръкне в рана така,
че да заболи най-много.”
Персийска поговорка
Последният приятел в този свят
живее в къща колкото две длани. ...

САШО МАЙСТОРА
Такива хора има сигурно много по света.
На пръв поглед всичко им е като при другите: на два крака, с две ръце, чифт очи, чифт уши, всичко. Като бебета реват, когато са гладни, ненаспани, наакани, начуркани – както всички бебета. После порастват, гласчетата им мутират, пониква им мъх, к ...

Взех кураж да преброя траверсите по пътя, идвайки към теб.
Не можеш - казваш.
Но виж, вървя по релсите и не, не са безчет.
А страшно ли? - Не знам!
До четири едва стигнах... ...

Жертвено
Преди сърцата ни от болка да се пръснат...
Една секунда дай ми, една секунда стига
вратата да отвориш на твоята обител -
да вляза с мир, да споделим една молитва, ...

* * *
следи от гуми
по горещия асфалт
премина змия

2
Не съм много красив. Дори не съм симпатичен. Сравнително гърчав съм за възрастта си и не изглеждам много добре по тениска и къси гащета. Единствено ми отиват елегантни костюми, но съм обличал такъв само веднъж на бала – и то в пробната на магазина. Така и не отидох с костюм. Всъщност не отидох и н ...

Здравей, отново те питам,
готов ли си да отдадеш ми чест?
Разбери, ще спра да те ритам
и всичко ще свърши още нощес.
Но не спреш ли да ровиш дълбоко ...

Уморих се да прощавам
и в болка да се давя,
нежността си да раздавам
и безпомощна да крещя.
Уморих се да съм мила ...

Бил съм...
Бил съм тракторист ф съседно село,
ей тъй упитах, заради мерака.
Къту свърших, бях със пот на чело,
ма са фалих с туй въф оримака. ...

Ако бях монах, щях да имам Библия,
томче светлина в двете си ръце,
сутрин да чета, вечер да прелиствам,
вечно и добро откровение.
Но не съм монах и си нямам Библия. ...

Защо си пак сама
Зашо си пак сама –
попита ме дъждът,
защо си пак сама –
попита ме и вятърът, ...

Цигара след цигара, търся отговори през тази димна завеса...
Нужда ли ми е вече нечия намеса?
Търся се в техните очи... във всяко докосване дори.
Моя ли съм, твоя или тяхна… Като цигарата в ръката ми -
за мен навик, за теб пристрастеност, за него порок. ...

Плаче небето,
светкавични копия
хвърля върху ми.

* * *
Любовта е красива, гневът - грозен!
Любовта ти отива, другото...
остави го за после!

Реална игра
Дали играеш шах,
или „Не се сърди човече”.
Дали забравен си покрит със прах,
или си ненужен вече. ...

Пътуване
Тръгнах на свиждане с времето
под небето на моето очакване.
Земята сякаш разцъфтя се,
видях моето съществуване. ...

Закони по поръчка докога?
Депутатчета ще ръчкат
заради джобните блага.
Да вземем ли вече пръчка,
докато я има във горите!? ...

Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни, ...

Мислех, че мога да те погреба, любов,
че вятърът на времето ще те отвее,
че като сълза от очите ми ще изтечеш,
като усмивка от устните ми ще изчезнеш,
като крадец от мислите ми ще избягаш. ...

По лицето ми полазват тръпки,
а езикът ми отново - сух.
И едва пристъпям с плахи стъпки.
Нещо, май, ми каза, но не чух!
Смутен, на една страна залитам. ...

Искам да се будя
завита с дъха ти
като малко чудо
в миг невероятен.
Нека да горя ...

Такава я виждам — все съща.
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.
Държи ме със страшна прокоба — ...

Спомних си за Любовта и Доброто. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да попита хората що е Добро? Вървяла, вървяла и стигнала до един дом, като палат. Вън, на двора, в красивия небесно-син басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Извикала го през вратата и го помолила да ù отговори. Момъ ...

Старият мъж се наведе до пружиненото легло и внимателно извади дървения куфар от там. Ясемин развълнувана чакаше до него. Бялата ù ленена рокличка стигаше до коленете, а френската дантела нежно бе плисирана по краищата ù. Същата дантела събираше немирните детски къдрици на опашка. Очите ù като палав ...

***
кoнче без крак
в галоп с другите
въртележка
*** ...

на Катерина
Вълнуваща, дълбока, всеобхватна,
по-чиста и от утирнна река
любов струи в зениците ти - златни
светулки, озаряващи нощта. ...

Останах сам, Боже, съвсем сам,
оставиха ме даже думите,
безцелно се лутам насам-натам,
ала болката си не мога да опиша!
Вечер излизам сам по улиците ...

Живели някога в мизерия
и трици яли, сън не спели
за бъдните си поколения...
А днеска пак с царевичак
изхранват дух, че и материя ...

Довечера ще дойда с мрака. Дали ще ми отвориш?
Отдавна времето изтри последните ми стъпки
от прага ти, за тях единствен споменът говори...
Ще дойда... Но не ми отваряй! За покрито с кръпки
безвремие не хвърляй сили... Просто помълчи ...

Градът през юни
на mira-radi (Христина Радомирова)
Обичам те в ранната утрин, мой град,
заспал в тишина под невидим воал,
липов безброй, в най-жълтия цвят, ...

Поглед назад
Погледнеш ли отвъд простора
и хвърлиш ли поглед назад,
ти виждаш познатите хора
на някакъв маски-парад... ...

Бяла е стаята, мила,
в която за сетно ще легнем.
Да изпеем последната
песен в живота
и допием чашата с вино. ...

Прекрасна, да ти метна ли кесийка
с банкноти и жълтици,
за да хапна твоята кайсийка
и да мачкам тия цици.
Трябва ли да те наемам ...

Как попаднах тук не питам,
нито как да продължа.
Без дори да се замисля,
по пътека аз вървя.
Краят някъде се губи, ...