Любимите могат да ви разлюбят,
приятели могат да ви изменят.
До края си тръпнат, да ви не загубят,
единствено майките в целия свят.
Децата ви могат да ви изоставят - ...

Кукуригат петлите. Почти се разсъмна
и нощта по стрехите се стича.
А очите ми още са страшно безсънни -
цяла нощ тъмнината са сричали.
Цяла нощ са броили овце и кошари, ...

Искам, искам да те има
в моя ден и в мойта нощ,
пролет, лете, есен, зима -
искам те за цял живот.
Да се будя сутрин искам ...

С чашата към дъното
Всеки божи ден става със мисълта
как ще стисне в ръцете си чашката,
всеки ден върви по пътя към гибелта,
а така силна и неутолима е в него жаждата. ...

Заредил пълнител с коментари
и прихванал с мерника целта,
порази къде когото свари!
После... дълго лъскаше цевта!
Бяха коментарите критични! ...

Просто малко забава...
:)
Иначе -винаги съм смятал, че студентите ще ни измъкнат от тази дупка, в която ние и тези преди нас сами се вкарахме...
Успех!
:) ...

Коя е тази старица грозна, с посивели коси,
която пътя ми пресрещна?
Чии са сбръчканите, уморени очи?
Коя е босоногата жена отсреща?
Защо излязох сама посред нощта? ...

Отново не се получава,
кой е виновен за това?
Нещо пак се разминава
и помръква радостта.
С мъжете вечна разпра, ...

И сега със какво? Със какво да закърпя душата си,
този пролетен цвят, избуял върху острите храсти,
тази топла сълза, съхранила небето в очите ми
и доляла любов във олтара на бившите страсти.
Със какво ще летя? И къде да намеря крилете си, ...

Беше празник, беше радост и бяха поздравления.
Писах писма и поздравих всички, поздравих и теб, любов моя. И във всичките ми поздрави имаше капчица от любовта ми към теб, тези капчици правеха всички мои поздравления много по-красиви от всеки друг път. Не казвам, че с тези поздрави съм мислил само за ...

Уилям Блейк пише: "Има познати неща и непознати неща. И между тях са само вратите. "
Винаги е по-удобно да живеем със познатото. Знаем, че не е опасно, знаем, че няма да ни навреди. А ако сме нерешителни и ни е страх да поемем риск, ще си живеем сред тези еднаквости завинаги.
Ще оставим ли вратите з ...

Как да те забравя
Как да те забравя, как,
без да мога себе си по малко да убивам?
И когато мисля си за нас,
безразлично своя да заспивам? ...

Светъл лъч, сякаш истинска магия,
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.
Толкова време не се събуждах. ...

Искам да съм розов цвят,
безгрижно гален от слънчеви лъчи,
с роса по своите листа.
Да ухая нежно в тъмна нощ
и да пленявам младите влюбени. ...

За самоубийците на пътя
Край мен фучат колите безразсъдни...
В гърдите си се тупа глупостта!
Забързани към пътища отвъдни,
от гдето няма връщане в света... ...

БЕЗКАЛЕНДАРНО - език отмерва времето по дупките от паднали зъби
"СЛЪНЧЕВ СПЛИТ" - капан за стенещи пеперуди

С живота, откакто се помня,
сме вкопчени гуша за гуша.
Създал ме (ах, ход вероломен!)
и сетне ни дъжд, нито суша
отлагат свирепата схватка. ...

Лежа под скъсаните облаци
на сивия купол, покриващ света,
под гневна прах и тъмни нощи
- монета съм,
изхвърлена от твоята ръка. ...

Ето, заставаме на същото място. Не чак толкова много време след това. Не чак толкова много думи след това. И не чак толкова много дела след това. А защо сме толкова много различни? Какво изгубихме? Какво открихме? Какво научихме? Какво забравихме? Какво изобщо направихме? Явно си зададохме твърде мн ...

Погледни, приятелю
Погледни, приятелю,
вече не сме млади!
Косите посребрени се взират
в погледа ни уморен, като листопади. ...

To My Mam - Juja Drakalieva
10.02.2012 Amsterdam
Romance guitar

Зимен ден
Студ и лед. Храна за сетивата
под слънце анемично.
Замръзнала е светлината,
оцъклена и прозаична. ...

Шведска приказка
Част четвърта
Часът беше едва 4 следобед, но масите в сладкарница “Албатрос” бяха почти заети. Освен дежурните “гларуси” и дневните “момичета”, заведението беше пълно с едрогърдести германки, изгорели от слънцето чехкини, любопитни рускини, измъкнали се от опеката на “ръководи-теля” ...

Къде отива врмето?
Къде отиват корабите, напускайки препълнен пристан?
Къде отиват тез, който ги изпращат?
Къде сме ни, който отплаваме в морето?
Къде изчезват секундите, годините, с които бяхме ни? ...

Построих си къщичка от кибритени клечки,
избродирах си съпруг и го окачих на стената.
От картон изрязах сина и дъщерята
и боядисах в бяло всички пътечки.
Седнах на прага и зачаках щастието. ...

Сбогом, моя любов!
Отивам си сама, така, както и сама дойдох.
Виждам, не се вписвам в твоя живот.
Не съм за теб недостижимата мечта,
за която така копнееш ти. ...

Аз просто ти се случвам,
Божи дар е това,
граби с пълни шепи,
не мисли за това.
Мислите са бариера ...

Южният вятър...
Понякога и в Есента
щом духне бурен южен Вятър
танцуват жълтите листа
завихрени от дъх на лято... ...