ОПИАТ
Пак сънят ми ме измъчва,
изпълнен с твоя образ нежен,
и душата моя става като кръчма,
в която пак сипвам си отрова, изпълнен със копнежи. ...

Да те пресъздам във песен,
кратка, пееща за любовта.
Да те сравня със тъжна есен,
посипана с пътеки от листа.
Да те пресъздам като звезда, ...

очакваш ли
от огледалото
да ти разкаже
лъжите бели
утре сутринта ...

Миг покой
Алексей седеше на скамейка в чакалнята на гарата и разсеяно се оглеждаше. За броени минути беше изпуснал предишния влак и сега голямо чакане му се падаше- сам си беше виновен. Винаги тръгваше в последната секунда.
Пи кафе в барчето на гарата, чете вестник, но вече нищо не му се правеше. Бе ...

Усмивката ти нежно ме обърка.
Хлътнах яко в твоята тръпчинка.
Преплетох аз ръцете си във твоите
и вкусих шоколодовите устни.
Бях във теб и ти във мене беше, ...

Знаеш ли какво е да те няма?
Болката от утрешния ден.
Знаеш ли за дупката голяма,
вместо сърце която бие в мен?
Знаш ли какво е да ми липсваш? ...

Вълните удрят бряг самотен,
разбиват се на пяна и умират
и само вятърът сиротен
далечни спомени намира.
Разказват те за друго време, ...

Има ли по-тъжно момиче от това, което седи безмълвно, ухаещо на шоколад, ванилия и неговите телесни течности?
Има ли по-жалък мъж от тоя, който убива любовта, защото не е свикнал да я има?
Но любовта умира. Страстта остава, можеш ли да издържиш кръговрата на чувствата си? Можеш ли да кажеш "не"?
Ще ...

Светло сияние
Цялата съм едно светло сияние,
отразено в годините мои забързани.
С всички тревоги, радости и пориви,
горещи с моето дихание. ...

За внуците ми
В Драгойново сме много души:
жена ми, аз и четири деца.
Тук само детски глъч се слуша
и пълни с радост нашите сърца. ...

Озоново. Мирише на жарава,
на сламена постеля и стърнище.
В пшеницата осили тежко дишат
и морните си лъкове снижават.
Небето – по-високо от преди е, ...

Жужат роднините – пчели!
Мед по реверите им капе.
Воалът булчин шумоли,
кумът във пода удря капа.
Гърми в ушите Менделсон. ...

Човекът - пъргав похитител
на дълго раснали цветя,
на век строени къщи жител,
врати затръшващ с лекота,
събира перлите със трепет, ...

Полето, небето, цветя и гори.
Пясъкът, морето и сини вълни.
Всичко се влива в картина една.
Това е мечтата на всяка жена.
Пламък в очите и силни ръце. ...

Дали животът е магия, На Мария Янакиева
или илюзия красива...
Каквото и да е, Мария,
живей го все така щастлива.
И нека слънцето разплита ...

Вдъхновение да напиша това произведение ми даде интелектуален спор с дама на тема - "За какво може и за какво не може да се пише".
Казвам дама, за да избегна неяснотата относно семейното ѝ положение, висящо между термините госпожа и госпожица. В английския език има някакъв компромис, който се произн ...

Навън е слънчево, лято е, всеки е щастлив и лъчезарен... а в душата ми е буря! Вали най-голямата тъга и нещастие... може би хората като мен остават самотници за цял живот, те не намират своята сродна душа в живота, не защото не могат, а защото не я допускат. Не допускат никого до себе си! Намират ра ...

Най обичам аз, когато
слънцето на запад залязва,
спомените нахлуват в главата ми
и миналото ми разказват.
За онези дни на щастие и радост, ...

Застинало в гримаса вкаменена,
в безмълвие суетно ни за миг
не трогва се сърцето ти студено.
Стоманено студен е твоят лик.
Чете се в погледа ти твой досада ...

Един прозорец
Прозорецът ти сляп мълчи...
в очите ми една сълза
се смеси със сребристи лъчи
от безмълвна и плаха луна. ...

Все напред
по верния път
мога да вървя
само с теб.
Все напред, ...

Пак ти пиша от душата строфа,
припнала след истинска мечта.
Но отново сякаш катастрофа
кара ме на прага да се спра.
И в завръщане, и в бягството към тебе ...

За тебе съм мъгла.
Винаги съм тук,
но и винаги ме няма.
Щом поискаш,
ще усетиш моя допир ...

Паля пак поредната цигара,
зад тежкия дим да скрия моите сълзи...
Искаше ми се да мога да остана,
но гордостта не ми го позволи.
В прегръдките съм на сивата отрова, ...

С любов реших
да те накажа.
Да се задъхваш
със спомен,
от любовните дихания, ...

Две-три кокошки наперени,
дюздисани в натруфена премяна,
клюкарстваха си мило и доверено
за разигралата се вчера д р а м а:
Във курника си имаше канони, ...

Джон Войд беше хубав мъж. Висок и строен, въпреки годините си, мускулите му все още опъваха леката памучната риза, докато се чешеше по темето. Този досаден навик му беше останал още от студентските години, когато с него изразяваше смесица от недоумение и искрен опит да схване за какво се говори, с к ...

Събирач на Вятър...
От Бурята нощта се гъне,
дори звездите се люлеят...
В такава нощ да си навън е
убийствено... И кой ли смее!.. ...

Не очаквам да споделяш любовта ми.
Позволи ми просто да обичам!
В душата ми за тебе са събрани
рой нежности - със тях да те наричам.
Не искам да се чувстваш ангажиран ...

Бойко, банкянският "бог",
не иска от "Белене" ток.
Атомната централа той затвори,
а за градеж на България говори.
Ликвидира хиляди работни места. ...

Късна песен
Ще ме потърсиш някой ден
във късна есен
и на залез слънце.
Ще ме потърсиш ...