Да си жена означава да раждаш пролетта на света,
сърцето си безвъзмездно на другите да раздаваш,
от светлото в себе си темели слънчеви да градиш,
като Икар към мечтите си дръзко да летиш,
да обичаш необичана, да простиш непростимото, ...

Осъдени
Душата ми, разпъната на кръст,
все още вярваща във новолуния,
на приказни видения в съня,
препъна се във стегнатия възел. ...

Не ме докосвай! В миг ще изгориш!
Веднъж докоснеш ли ме – край!
Плътта си доброволно ще изпепелиш –
съдба такава сам не си чертай!
Не ме поглеждай! В миг ще ослепееш! ...

Принцът на мечтите
идва от звездите.
В хубавия замък
живее принцеса от камък.
Водата, казват, дълбае камъка ...

Гарванът
Посветено на Едгар Алън По
Ти прокле поета клет,
птицо странна на смъртта!
Твоят грак в среднощний мрак, ...

Заради теб съм тук. И е прекрасно.
Смехът ти – чувствен звук. Любов е - ясно.
Единствен поглед твой. За мен е чудо.
Поспри за миг, постой... Обичам лудо.
Тез думи две, дали... Кажи ги тихо. ...

Нечия ръка се протяга, някой натиска небрежно копчето на уредбата с катурнат триъгълник върху него, уредбата избучава и в следващия миг избухва с оглушителен трясък. Бам! И – Тряс! Стаята е обхваната от похотливи пламъци, хора тичат и крещят наоколо. Сякаш някой ще им обърне внимание...
Заглъхващите ...

Гледам хоризонта, плачейки...
Не мога да преценя колко е далече...
Спомням си за тебе, влачейки
едно сърце разбито вече.
Поредната моя сълза се отрони. ...

А може би ще те сънувам - като изгрев,
усмихнал се в прозореца ми, утре.
Закичил във косите ми кокиче –
дали съм твоето момиче?!
И може би ще ме пилееш – като вятър, ...

Програмата
- За висшия престъпен контингент,
ВИСОК СТАНДАРТ!
- А другите ?
- Е, другите да пробват на ХАЗАРТ! ...

КОКИЧЕТА, КОКИЧЕТА...
Задъхан, във синкоп
живее делникът
в утробата
на моя зимен град. ...

Помисли, колко е кратък животът.
Отваряш очи, за пръв път виждаш света,
все още красив и така непознат.
По-късно узнаваш, уви, че красивите
неща са дяволски блага. ...

Оплита се гласът ти във нощта,
танцуват думите - сърцето чули
и с капки смях и мъничко тъга,
нанасят чувствата по мойте скули.
Отново си до мене - сякаш бях ...

Една любов поникна, чиста, свята,
на нашите поля-съдба,
красива бе и непозната,
ухаеше на сладост, на мечта.
И гледахме я с теб копнеещо, ...

Лутанки, търсенки, експерименти със себе си и какво ли още не представлява животът, компресиран в няколко думи. Колко светила от различни сфери на живота са разсъждавали върху това и колко песни са изпети в опит да се достигне емоционално извисяване.
Религия, политика, икономика и психология обясняв ...

Съперница
Идва тя в съня ми,
неканена и нежелана.
Забива сякаш сто ками,
отваря в мен дълбока рана. ...

Живял някога един Цар. В неговото царство на почит били Лъжата, Лицемерието, Неблагодарността и Недоверието. Царят страдал от безброй комплекси, но никога не си признавал. Най-много от всичко обичал да се чувства нещастен. Това било негово обичайно състояние, от което никога не излизал. Този Цар не ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Поиска Бог след толкова години
да си почине. Само че, къде,
в каква посока всъщност да замине.
Помоли Бог съвет да му даде ...

Обичам хилядите пеперуди,
които хаотично в мен треперят.
Ти сетивата ми със гръм събуди
и щастието си не мога да измеря!
Обичам глуповатата усмивка, ...

- Ооо, наборе, 'айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?!
Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на "уравниловката", живееха почти един и същ живот. Кой ...

Навън студът е кучешки.
До милото си внуче съм,
седим си до прозореца
и тихичко говоря му...
Виж! Котка се промъква ...

Цяла вечност за тебе копнях,
тебе исках и за тебе се молих,
в представите си ясно те видях,
и да те търся аз света пребродих...
Намерих те, макар далечен, ...

Какво ще ми отнемаш още?
Слънцето, луната и звездите?
Знаеш ли, да сложим край...
вземи живота ми и повече
не си играй. ...

ЦВИЛЯТ КОНЕТЕ
Седлайте, приятели, тъмни коне вихроноги –
още е ден, но по стръмното спуска се мракът,
още е есен и още е рано за “сбогом”...
... само че цвилят конете. ...

Вечер край морето
Навънка се дотътри Вечерта,
по стръмните пътеки на морето.
Отстъпи хоризонта на Деня...
Потрепват зениците на Небето. ...

На Радина
и останалите ревлюклоувци
Не плачи - сълзите потушават
огнения дух, горящ във теб.
Те изпразват те и задушават ...

Това е старичко вече. Коментирайте!

Аз в пъзела ти хаотичен съм сълза,
неизживяна садистична меланхолия.
Някак тихо и отровно пропълзях,
и след месец ще съм блудкава история.
Даже не докосвайки лицето ти, ...

За големите мечти,
за малките също.
За смелите жени
и за мъжете ни.
За всички нас, ...

Обичам дъжда,
но само когато
вали със тъга
и всичко познато
търси подслон, ...

Ани котенце си пожела.
Подариха ù го чак сега.
Дълго, дълго чака тя,
но дочака радостта!
Котенцето тъй гальовно, ...

Погледът ти по далечността безменно
шава и на две разцепва тоя свят.
Избягва светлината ми безследно.
А аз опитвам да светя и след тях.
Макар че даже и светулките не могат. ...

На сергията за илюзии
аз направо ще питам: "Колко?".
Иззад ъгълчето на устните
се изплъзват мустак от котка
и припламващата преструвка ...

Жажда
И не със четка – с думи те рисувам.
От времето чертите избледняват,
но спомените вихрено нахлуват –
и пак пред мен стоиш, като наяве. ...

Пясъчен часовник
Отиваш си, отиваш си от мен.
На струйка пясъчна приличаш.
Аз гледам как изтича времето,
в което до полуда се обичахме. ...

Близо или далеч?
Близо ли сме с теб, или далеч,
ако не се обадиш повече,
едва ли ще съм твоя вече,
твоето мълчание е за мен страдание, ...

Най-силният намери я, превзе я.
При досега изригнаха вулкани.
Прегърна силно и чрез нея
затвори всички стари рани.
Във цяло на едно прекрасно Ние ...

От прозореца си гледам планината
величествена с преспите си бели.
Душата ми ме тегли все нататък
по снежните пътеки да поема.
Днес слънцето огрява ù снагата, ...