Ave Maria
by Beyoncé
She was lost
In so many different ways
Out in the darkness with no guide ...

Ако накараме света да замълчи
във тишината на едно отричане…
Ако не видим първите лъчи,
взривили в нас най-лудото обичане…
Дали ще се разлисти пролетта? ...

Дилмана и Дилбера
поливаха пипера.
Дилмана кàза:
- Беро,
полеем ли пиперо, ...

Аз-а - това, което е всеки от нас. Със свойте мечти, страхове и надежди! Но и с нещо тайно, лично, скрито най-дълбоко в сърцето. Всяко наше действие е водено от мисълта да сме щастливи. А самото щастие, То, за всеки е различно и толкова индивидуално, колкото и хилядите частици, съставящи земята. Оба ...

Имам своята вселена -
като приказка е тя.
А душата - крехко семе -
е посяла Вечността.
Имам своята надежда ...

Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи. ...

Облечена в бяло,
с цветя в ръката
вървя към олтара
на самотата...
Желая те страстно, ...

Стоя и си мисля, за онова мислене,
докато просто си стоя сама и мълча.
Мълча за Луната. Мълча за небето.
За тревата. За морето.
Мълча и си мисля. ...

"Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна..."
Хр. Смирненски
Тази пролет
Витоша е толкова красива,
разпростряла фусти - бял сатенен креп. ...

Душата тъне пак в тъмнина
и блъска се ранена в гърдите.
Не може, този свят да разбере
защо злобата царува днес в света?
Защо вълнуват я толкова въпроси, ...

Спомен, затворен в кутия.
За малко оставен на рафта:
„Аромат, впит в пожълтяла хартия,
опитах и от тебе тайно да скрия.”
Запечатани в плик без подател, ...

И няма как да бъда друга,
щом хванах ПЪТЯ (не погрешка),
но вместо да съм ти в услуга,
изкупвам грехове, с болежки.
На мен в кармичната игра ...

Долетяла е отнякъде като пролетен вятър, като майска роса е поръсила ливадите, дошла e за да погали сламеноруси детски коси, за да целуне свежи момински устни, за да стопли душите на стари и млади, на всички хора по света.
Тя е навсякъде и във всичко. Във въздуха и във водата, в усмивката на слънцет ...

На път с любовта ще тръгна аз,
за да намеря теб и твоето лице,
от къде ли да започна аз не знам,
спомена за теб ще ме води все.
Жестоко е да чакам часове без теб, ...

Още едно изпълнение на Гергана Тачкова от песните на Мариза.

Казвате, че си избираме сами съдбата?
Хммм, в това не съм напълно убеден,
имах години наред да мисля в самотата,
чрез словото Господно отново сътворен.
Кога и какво съдбата ще ни предостави, ...

Млада, пурпурна трева,
ликува и се къпе във роса.
Събира слънчеви цветя,
но вехне по изгубена мечта.
Иска да види как обагрени листа, ...

Самотата дали я познаваш?
Тя не е човек когото можеш да опознаеш,
тя е мисъл която не забравяш,
тя е капка която минава през всичко.
За нея няма грях нито страх провалящ нейните мечти. ...

Постой още мъничко така. Да го погледам… Да потъна в цвета на бадемовите му очи, да вкуся от красотата им. Да докосна с върха на пръстите си косата му, да я погаля. Да вдишам от аромата му и да го запомня. Да седя така до него и да го гледам непрестанно без да знае. В мислите си да му хващам ръката, ...

Ода за късата памет.
Червени бабички и старци,
изпаднали в деменция,
с въздишки бъбрят, сътворяват
История с превенция. ...

Изчезнал блян самотен,
безбрежно тиха пустота,
стоя и чакам още
да си отиде вечерта.
И с нея да изчезне ...

ЩАСТЛИВА КОКОШКА
Аз Кокошка съм щастлива,
като волна самодива,
а цената на яйцата
ми расте до небесата. ...

Любов, ти всичко ми отне -
и смях, и сълзи, и сърце.
Аз мечтаех да се вкопча в теб,
да притихна в твоите ръце.
Любов - тръгвай си от мен, ...

С очите твои, така безкрайни
и с усмивката, така омайна,
пленяваш ме, като рибар в дълбочини.
А думите, изречени от устните ти,
оставят ме безмълвен, ...

… някъде в Началото… и след това...
Нямаме нищо общо.
Това и аз потвърждавам.
Измислих си любовта ни рошава.
Нощем иска. Денем не дава. ...

Неделно утро, улицата спи,
а слънцето усмихва се сънливо.
Във стаята е много, много тихо,
кафето недокоснато изстива.
Една самотна чаша аромат, ...

a(i)mer*
имам проблем с вкусовите рецептори
и не мога да разбера –
сладко ли е
или горчиво ...

Обичах те, не мога да те мразя -
ти бе щастието в мойте дни,
споменът за теб прекрасен ще запазя
ще забравя всичките беди.
Ако ни срещне някога живота, ...

Очаквам те, а пролетта нахлува,
във клоните събудени цъфти.
Полето вън за ласките жадува
на топло слънце в младите треви.
В стъблата, възродени от магия ...

Слънцето се отразяваше по повърхността на малката рикша на Тамир. Беше едва средата на Април, а улиците се бяха пропили с неприятната миризма на пот и тежко сандалово дърво. На където и да се обърнеше виждаше търговци, които нервно пренареждаха стоката си отново и отново, с надеждата някой да се спр ...