Пролетта показа хладната си страна.
Вятърът прогонваше хората от парка и само единици продължаваха разходките, въпреки него. Набраздяваше вечната река с равномерни вълни, чийто шепот се сливаше с откъслечните фрази на минувачите.
Младеж, паднал на колене, разиграваше любовни сцени пред аплодиращата ...

Удря времето в нас –
рухват цели вселени
и сега ти и аз
сме безумни дилеми...
Търсим обич една – ...

Подготвих се за вечни времена,
но вечността започна да ме стяга,
след първата година самота
духът покоен иска да избяга.
„Как искам да се преродя!” – ...

КЪСМЕТ
И все на мен, и все на мен...
Побъркан, причудлив късмет!
Стени разби, влетя във мен.
Бушува, пакости навред. ...

... трябва
да ме задържиш -
не просто
с длан да ме
докоснеш. ...

СВАТБЕН ЗАРЕЗАН
Зъл беше Пèтльовден, зъл беше февруари, чак до Св. Трифона. Рано стана той тази сутрин, влезе в мазето при буретата, опита с канчето от всичките. И петте му харесаха, взе една добра стомна и наля по малко от всяка, за да стане букет, с който да закичи всеки вид от лозовите коренчета, ...

Мъжът ми днес ми връчи „Кама Сутра”.
- Наръчникът по секс от Индия това е.
(От срам захапах лявото си кутре)
- До утре искам всичко да се знае!
- До утре ли? За толкоз малко време... ...

Истината
Истина – коя е наистина?
Зла вещица, яростно хулена?
Девицата, свише пречистена?
Магьосница, в бяло забулена, ...

Пътека, обрасла с трева,
тръни и шипки бодливи,
поведе ме сякаш сама,
до къщата с цъфнали сливи.
Дуварът все още стои, ...

---
пълнолуние
дует за посестрими
с вой на вълчица
--- ...

Смалих се от тъга. Сега небето си не виждам.
Приличам на премръзнало врабче през януари,
приличам на река, която в пустото приижда,
защото няма мост и бряг, които да погали.
Смалих се от тъга. Осиротях – платно без вятър, ...

Нежно душата погали,
от нея се ти стопли!
Обърни се...
и смело си тръгни!
Глава не свеждай! ...

- на теб?
Понякога съжалявам.
Понякога питам се има ли смисъл...
И понякога чудя се дали добре е да вярвам,
че някога някой и нашата история е писал. ...

В ъгъла
......................................
Казваха ни неотдавна,
във родината ни славна:
Учи, действай, работи, ...

ПО РЪБА НА ДНИТЕ
“Моят народ не се ровеше в кофите.
Не, това не е моят народ.”
Зоя ВАСИЛЕВА
Превалил на живота си хребета стръмен, ...

Честито, хора, за новата религия.С реални богове наричаме ги “тия”владетели на всичко земно, свято,душите ни превърнаха във блато. Икони също има тя, и то какви,писатели, патриоти и творци,ако знаеха за нея тез велики хора -предпочели биха свободата на затвора. Насаждат я на всеки нов човек.С нея, к ...

Мазохизъм
Горя на кладата, край морските вълни.
Очаквам всичката ми пот да изтече...
Измъчват се край мен мъже, деца, жени.
И всички доброволно тука се печем. ...

ВЯТЪРЪТ НА ПРОМЯНАТА
Да, вятърът на промяната в световен мащаб духа с небивала сила. Всичко се променя не с години, а с часове. В България обаче времето 23 години беше спряло и дори върна назад. Като си спомня само как бащата на моята съпруга ореше и обработваше нивите си цели 20 години с една конск ...

Сюрпрайз
Ут чърч у дòма кът си одих,
съзрях ина жина въф бляк.
Пупитах дъл уит ми ши доди
ду кръчмата, а после бак. ...

Уважаеми дядо Коледа,
Искам да ти споделя, че не си ми симпатичен, тъй като не си падам по дърти пергиши, а и още си спомням онази Нова Година, в която дойде да ми донесеш кукла (поредната, мамка му) и изнуди баба да ти налее коняк от оня, специалния... И тя, защото сте си набори, а дядо пак беше хв ...

Звъни часовникът, стартира
пореден ден на суета...
В душата страшно абортира
зародиша си любовта...
С парчета счупени от нея ...

Теменужено топла съм
с пеперудено крехко сърце.
Усмивка съм кротка,
с душата на малко дете.
Слънчево боса ...

Софийска сага 10
Глава седма
„Шумете дебри и Балкани, шумете…“
Сред развалините на София, по улици и площади, беше пълно с брадясали мъже и грубовати жени, обути в стари туристически обувки или трофейни ботуши, набързо смъкнати от някой убит войник или полицай. Размахваха юмруци и шмайзери, и викаха ...

Денят, избледнял като картина
Денят, избледнял като картина,
поглъща магьосницата пак нощта.
С белотата му като сила
идва затрептяла вечерта. ...

Заболя кожарят Велико. Сви се като ощавена кожа. На Стоянка останаха четирите сирачета и мъжовите дългове. Трохите от залъка събираше, за да изучи по-големичкото от момичетата. Погледнеше ли в черноочкото Кате, виждаше умните очи на Велико.
- Бащичко - казваше му тя, с надеждата, че малката ще им до ...

Монсеньор Биенвьоню от Тулуза
Тежестта на омразата бе по-силна от дебелите решетки, които деляха крехкото тяло на Мишел от външния свят. Беше като гниеща рана, чиято отрова бавно, но сигурно пъзли из тялото, следвана от отчайващ студ, сковаващ костите. Нямаше лъч светлина, който да я прокуди, нито н ...

Най-красивото,
най-прекрасното,
най-невероятния миг -
когато очите ти потънат там,
където търсиш спасение, ...

Тъгувам за гласа ти
и идвам във съня ти,
и искам пак същия да е светът,
там, някъде в мечтите,
аз виждам пак очите, ...

Още ме боли
Когато не знаеш
какво искаш ти,
даже ругаеш
и свойте мечти. ...

На бойното поле на любовта
Не ме щади. Дори не си помисляй.
С най-острата си сабя закови
сърцето ми. В ушите ми да писне.
(Ако от удар не умра… ме отрови.) ...

Първата целувка и истинската любов не подлежат на забравяне!
Хр. П. Стоянов
Ти вярваш ли във чистата любов,
родила се в безкрайните поля на Рая,
дарила всеки с желание за живот, ...

Ето го и отговора на въпроса ни - Какъв е смисълът на живота? Ами смисълът на живота ни… това е да постигнем най-съкровените си мечти. Да се вгледаме дълбоко в себе си, да открием какво ни прави щастливи, какво ни доставя удоволствие най-много и без значение дали е правилно или разумно според другит ...

La portilla Врата
En este mundo he vivido, Живях и аз на този свят,
pero he sido algo extraño- но си останах нещо външно.
soy igual que la portilla Тъй както пътната врата
de una vivienda grande. на някоя голяма къща. ...