Слънце се усмихва
в топлите ми длани.
В погледа притихва
хоризонт безкраен.
Кротък вятър с пръсти ...

Докато "политици" са държавата обрали,
кучета гладни са професора изяли.
В тази държава има ли въобще ред?
Ето как цъфти - от чешмите тече мед,
цинк, манган, желязо, олово... ...

МОЛБА
Вземи ми сърцето във длани горещи,
замръзнало то е - покрито със лед
от мъката зла на безсънните нощи
и дните самотни в живота не лек. ...

Кълвачът бе персона знатна,
оказваха му вредом чест -
лекуваше съвсем безплатно
дърветата във своя лес.
Проникваше в кората ловко, ...

Морето ме рисува като мида,
изхвърлена на нечий бряг златист,
с най-перления блясък в очите
и глас изпод ръцете на арфист.
Морето закачливо разпилява ...

Не ми цитирайте житейски афоризми,
животът никога не е бил тъй прост.
Той стъпква те със калните си чизми,
зад всяка радост дебне холокост.
И общо взето всичко е привидно – ...

Да те нарека любов...
невярно ще да е!
Да те нарека живот?
Не, ти си природно бедствие.
Да те нарека безумна обич, ...

„Театърът“във всеки от нас
Какво всъщност различава театъра от живота? Може би точността на отговора ще се доближи най-много само до една-единствена дума – истината!
Хората взимат в живота си и „второстепенни роли“ (броят им е много индивидуален при всеки човек), при които често стойността на „главн ...

Когато се качваш,
знай, че някой е слязъл.
Илюзорна е твоята сила,
както и на всички други.
Имагинерна власт ...

Твърдо мога да заявя, че детското в мен е още живо. Преди 10 минути валеше, вода се сипеше от небето като от водопад. Отникъде се появи студен вятър, а аз, вместо да се сгуша в топлото си одеало, излязох навън. Стоях под дъжда, усмихната и щастлива, както никога до сега. Усмихвах се на природата, на ...

В тунел на вълна
Небрежно със вятъра влизам в тунела
в ревящите къдри на гневен Нептун,
разглеждам отвътре гърбата идея –
Първичния вик на Вселенския ум. ...

Разцъфналата вишна
-Не те видях
кога си разцъфтяла.
Отминах те,
улисана в своите страхове. ...

С П А С И Т Е Л Я Т
Сърцето ми - великденско яйце -
съдбата боядисва с цветни пръсти.
В палитрата на моето сърце
аз виждам тихо Божие присъствие. ...

под изсъхнал корен
обредни хлябове -
мравешки Великден

Великденска приказка
по "Срещу Великден" от К.Константинов
Стъмва се вече, послушай, дете,
приказка чудна разказва щурче:
- Великден иде, тази нощ е свята, ...

- Да вървим! - въодушевено каза Георги. В следващата стая, в която влязоха, на пиедестал вдясно имаше поставени меч и щит. Мечът бе масивен, изкован вероятно в най-добрата ковачница тогава. По средата му имаше някакъв надпис, а дръжката бе направена така, сякаш е увита във въже. Щитът бе кръгъл, с и ...

На моето поколение
Родихме се на топа на устата.
Израснахме в ограбена страна.
Надлъгвахме се вечно със Съдбата.
От плановете - нищо не стана… ...

Когато за пръв път Маги поиска да я завържа, малко е да се каже, че бях изненадан. Направо бях втрещен и объркан. И през ум не ми беше минавала подобна ситуация. Може би около минута гледах неразбиращо, направо си представям глупавата физиономия, която съм имал. Естествено задодох глупавия въпрос: ' ...

БАЙРАМ
“...нов-новеничък ощърби се месецът
и от минарето възвести Рамазана.
И светнаха нощите. И гладът
превърна се в празник.” ...

Грешка
Естествена съм като съня
и светла съм до болка.
Обичам моята звезда
и пак гледам я от тука. ...

Случайно те срещнах.
Случайно ме спря.
Случайни погледи,
кръстосващи се в нощта.
Случайни думи, ...

Залез...
Леки, пухкави и бели
облачетата игриви
накъм Залеза поели
веят причудливи гриви. ...

Естетично нетипично потъпкване
на площи от семе, себе и другост.
Припукване на хапливост.
Пълната липса на глаголица. Съчки.
Акустична безоткликност. Лик, цвете. ...

Очи зелени,
на морето безкрая,
сърце се дави.

Когато веднъж ме попитаха какъв човек искам до себе си, в съзнанието ми веднага изплуваха думи като мил, нежен, добър, честен, с чувство за хумор, грижовен и много други подобни прекрасни определения. Но после се замислих, за един свой малко дълъг, но все пак любим цитат, който гласеше:
„Съществува ...

Пролетни чудеса...
Помниш ли, помниш ли тихия двор,
в тихия двор белоцветните вишни
Димчо Дебелянов
Когато цъфнат вишните във бяло ...

Вдигни бокала за последен път,
отровата да се разлее в твойта плът.
И ревноста да вземе свойта дан,
пиянските брътвежи да останат само там,
където беше от мен опиянен, ...

... А той не говореше... тя беше свикнала да ù обръщат внимание и да ù говорят куп ненужни неща, просто за да се опитват несъзнателно да запълнят всички онези празнини, които се отваряха от нейните нужди и неспособността на онези мъже да ги осъзнаят и задоволят.
А той я караше да се чувства прекрасн ...

Не мога да почувствам полъха небрежен,
а той, по спомен мой - бе тъй прекрасно нежен!
Рисувайки деня ти сив със пъстри цветове красиви,
любов на този свят мечтае всеки, знай, да види!

Един ден кризата ти ще премине
и нека да сме живи до тогава...
Аз моля гордостта ти да не срине
и наш'та връзка да е все тъй здрава.
Един ден може би ще осъзнаеш, ...

Навярно преди време съм била
съвсем по-малка и различна,
опитвала съм даже да летя
и неуспехите си да обичам.
Опитвала съм да се покатеря ...

А ТЕБ ТЕ НЯМА...
Ти бе звукът на моята цигулка,
клавишите на моето пиано,
искреше като мъничка светулка,
изпълваше сърцето ми голямо... ...

Твоите ръце ме галят,
а аз тихичко до тебе лежа.
Тишината е нежна и лека,
нарушава я само дъжда.
Ти прокарваш вглъбено ...

Научи ме животът да обичам, научи ме да мразя,
научи ме на болка, на щастие, на радост.
Научи ме да прощавам, научи ме да отстоявам,
научи ме враговете си да побеждавам и приятелите си да обожавам,
научи ме в тъмнината светлина да търся, в болката - любов и спокойствие. ...