Всяка пролет си води лятото
/казват, броят им бил равен/.
Щом в зелено се листне тревата,
щом със птици Южнякът довява
диви мисли във клоните голи ...

В тези думи…
няма място за утре…
… а всяка нощ покълват в съня ми
и Луната дреме нащърбено
осветила следите за връщане – ...

Очите ти ме срещат все така
грижовни, изпитателни, изгубени
в носталгия на минала тъга,
по бялото на простнатите губери
преметнати на здравото въже ...

Клеймо остави ти завинаги в мен
- пулсиращ, кървав отпечатък.
Без смисъл, без причина този ден,
беляза всеки ден нататък.
Сега вървейки същата съм сякаш, ...

Как се сипна в безкрая, някак плах и нетраен,
онзи първият, пролетен дъжд…
Като знак за начало, като изгрев във бяло,
като ласка на търсещ ме мъж.
И разроши съня ми, ...

Излъгах,
че не те обичам
и че само понякога
мисля за теб.
За да се предпазя ...

Пробуждане
Дай ми само миг и сълзите ще спрат.
Отново ще погледна светлината.
Дай ми само миг и отново ще съм тук,
ще се завърна на Земята. ...

Нощ е. Сама жена,
отворен
прозорец
към далечна луна,
мъж, силует, ...

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който го издуваше, не е изпаднал. Щом се увери, че е на мястото си, вдигна глава към короните на дърветата. Утеши се, че никой не го гледа от горе и ритна едно камъче, което се запречи пред обувката му. То ...

По календара есенее,
а сякаш се запролетява.
Цъфти априлската лъжа
навред по нашата държава!
За ведомствени интереси, ...

През фалшивата позлата на залязващото слънце,
като ленива котка се извива трамваят
в дъгата от релси и жици, само за него познати.
Клатушка се тромаво и бърза да провери...
Дали е само илюзия? ...

Успехът
Успехът, към който всички се стремим. Да успееш в надпреварата с околните, в бъркотията на нелепите ситуации, с дискомфорта на ежедневието и най-трудната победа - да преодолееш себе си. Успехът е във всяка малка проява, във всяко правилно решение, във всеки опит да бъдеш полезен, а не затвор ...

Във английската държава
думичка една сближава.
Знаеш ли я, си добре.
Чисти всички грехове.
Sorry е като кивот, ...

Скитникът Евреин*
„ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!”
Николай Лилиев
„ Ахасфер” ...

С полет смел
можеш пак
да си мой
луд щурец.
В моя стих ...

Питаш ме за бъдещето? За моето бъдеще? Нека ти разкажа как виждам нещата!
Избягах от вкъщи. Е, не в буквалния смисъл! Просто си тръгнах да преследвам развитието. Тръгнах си, за да стана! Сега съм студент и да ти кажа право – аз бъдеще не виждам. Лошо е. Тоя моят черноглед не се появи току-така от ни ...

Незнайно как -
във теб се хакнах...
И сега не мога да изляза...
Извиках: "Ах!"...
Ти също ахна... ...

Не аз,
а една мелодия
облича стиха
с пръстите на надеждата.
Аз просто ...

Във дланите си взех небето.
Поисках да го подаря на тебе.
То тъжно ме погледна, след което
ме изостави като куфар непотребен.
Не се отчаях! Тръгнах да го гоня. ...

Не ми липсваш, приятелю,
никак не ми липсваш.
Само дето понякога
в чувствата ми прииждаш,
като прилива, който ...

Ти, чернокоса принцесо,
арабска девойко от изтока,
доведе моя керван
в твойта пустиня. Изгубен съм!
Владетелке на дюните пясъчни, ...

Научих се да не мисля за теб,
дори не плача във нощта.
Заспивам със сърце, сковано в лед,
защото я няма вече любовта.
Научих се в молитвите да не изричам ...

ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ЗАБРАВИЛО, ЧЕ ИМА КРЪГОВРАТ В ПРИРОДАТА!
Поради тази причина, то изчерпва необратимо ресурсите на планетата.
Говори се, че светът трябва да се възползва от възобновяемите източници на енергия, но в същото време унищожава необратимо полезните изкопаеми, като 99 процента от тях не ги ре ...

Минаха години, а аз все още продължавах да си ходя на уроци по рисуване, без никой от родителите ми да разбере. Те почти не си бяха вкъщи, все бяха навън по работа, така че много не ми се налагаше да измислям оправдания за това, че ме няма толкова често. Всичко вървеше идеално. Напредвах все повече ...

Всеки път, когато бяхме в леглото, отвън изглеждахме като тасманийския дявол на Луни туунс, докато се движи.
Онова анимационно малко торнадо. А в малкото време, когато не бяхме в него, изглеждахме толкова влюбени, че хората по улицата си вадеха телефоните да ни снимат. Бях толкова обичащ, че чак ме ...

Прегазено цвете
След години те срещнах.
Стоеше сам на перона, загледан в... безкрая
с цигара в ръка.
Дълбоко в очите нещо блестеше - ...

Със камъни убиха Дон Кихот.
Най-дълго него пазех в свойто тяло
(наивно за хапливия живот,
ала да хване вятъра узряло).
Убиха го. Най-грешният бе той. ...

"Реката, в която потъват душите"
Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите. ...

Гледам я тъжна пред мене,
душата ù станала прах,
умира животът без време,
пак сълзи се стичат от гняв.
Кой тъй жестоко рани те? ...