Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Мъникът 5
“Градски исторически музей на град Пловдив”. Така пишеше на полуизтритата табела надясно от вратата. Кабинетът на директора беше на края на коридора. Той седеше зад старото олющено бюро и си играеше с химикалката. Вече година-две никакви експонати не бяха постъпвали. Нямаше пари за покупка ...
Диалог с огледалото
Тя гледа ядно. Пак ми е сърдита.
Непоносима е. При всяка наша среща
кълбото змии – мисли в мен разплита.
И безпощадно ме замеря със въпроси. ...
Като пеперуда
Последният
Откровение
Често не мога да приема несамотността, която ми се предлага, а предпочитам да остана сама със себе си – със своите мисли, чувства, вдъхновения, с вътрешния си мир. В такива моменти белият лист ми е най-добрият приятел. Предпочитам го пред компан ...
Дръзка любов
за да открадна миг любов за тебе.
Надежди си наливах от големите,
а любовта тежеше като бреме.
И някак тишината ми говореше... ...
Неизбежно
Във светлото сгуших се. Търсих се в него.
Надежда намерих. Открих се във истина.
Откъснах си цвете – последно към нищото.
Заслушах се в песен. ...
Гоненица
Лежах в леглото и дишах тежко. Погледнах отново часовника. Точно седем. Аз самия бях ...
Евтиният ти сладникав парфюм изпълва стаята
като задушлив пушек, който раздира дробовете ми
и кара очите ми да сълзят всеки път, когато си поема въздух.
Чудя се дали знаеш за чувствата ми към теб.
Дали съм се издала с дума, жест или поглед. ...
... изгубих се... или как Светлината боли...?
Изгубих се. В най-дългото очакване.
Във смисъла на думата "доверие".
Сърцето ми за другите е клаксон
и пътят бяга… заедно с постелите… ...
Без капка цвят
Бледа слънчева светлина пробива оловните облаци и придава очертания на бетонните фасади. Сутрешната мъгла е хвърлила своя воал върху града. Всичко е сиво. Ставам с неимоверни усилия от леглото, треперя от студ, но това сякаш не ми прави впечатление. Тътрузейки крака, отивам до кухнята ...
Окъс(н)ели разкази - 4: Зимни мисли
Рисунката е пак от първите ми опити с компютърното
рисуване.
Б.
Избутвам с ботушите снега от дървените стъпала на стълбата.Тук някъде трябва да е греблото, дето служи за тая работа, но сега не го виждам… А! Да! Ей го де е преместено! Но сега няма да се връщам да го взема! ...
Може би...
Кога отвикнах да се радвам силно
като дете на близки и на гости,
на клоун от немай къде пристигнал...
Домът, подобно мъртвото огнище, ...