Аз знам, че времето не лекува,
то само кристално избистря нещата
и всичко си идва на мястото,
дори и с цената на самотата.
Ако си бил добър, това се забравя, ...

Пожелания в рими
Как искам аз със тази пролет
да дойдат най-красиви дни!...
И в синьото, със птичи полет,
да литнат нашите мечти... ...

Ефирна, търсеща разтуха,
олекнала от гняв и от вина,
флиртувам с тоя, дето духа,
като перце, а не като жена...
С целувка пак ще го помоля ...

С кого чакаш нощта, сърцето знае,
очите преглъщат успешната загуба,
за всичките ти лъжи то си трае
и поредната грешка прави груба.
Знае с кого дочакваш ранни зори ...

Една жена от плът и кръв.
Една жена със страстен дъх.
Една жена, обичала безкрайно...
Една жена... обичана нетрайно.
Една тъга изпитва многократно. ...

Най-новата ми шега,
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?
Дали беше гадна или семпла? ...

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...

За какво приятели ми трябват?
Каква е ползата от тях, не знам.
Цялото ми време да ограбват,
а накрая пак оставам сам.
Накрая се намирам пак ...

Бих живяла във малка колибка,
в пустиня, в гората, далеч от света.
Щом сме хванали златната рибка,
а пък тя ни дари любовта...
Бих вървяла със тебе по плажа, ...

Повярвах в любовта,
но зла съдба
прониза ме с кама,
остави ме без теб...
... и бликна кръв неспираща, ...

Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...

Дали си спомняш нежните сезони?!
Дали играеш летните игри?
Дали в очите ти - нощта пак рони
отблясъци от падащи звезди.
Дали живееш някъде наблизо? ...

Дори столетните дървета
падат.
С години,
с вечни мигове
умират. ...

Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето ...

Под купчината черна пръст
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина - ...

Не мога да съм тъмнина. Боли ме
от липсата на блясъка в очите.
Обичам синевата с твойто име
и тя ме следва в нощите и дните.
Искрите в здрача мислите ми палят, ...

HEINZ KALAU Fragen
Ach, er hatte sie so viel zu fragen,
als sie endlich vor ihm stand.
Da hat sie die Augen aufgeschlagen,
hat gelaechelt, nahm ihn bei der Hand. ...

Накъде беше тръгнала? Досега не бе си помисляла, че е възможно да загуби акъла си от обич към един мъж и заради него, насред зима, да пропътува стотици километри… Да живееш толкова години на тази земя и да не си опознал дори себе си, странно, много странно! Мислеше се за изключително разумна, дори з ...

Днес есента сред мислите ми шари
и рони най-красивите листа.
Така осъмвам, с клони оголяли,
като ръце, протегнати в нощта,
да те прегърнат, голи и раними, ...

Синът ми каза “Тук е по-просторно.
Оттатък, дето татко ми почива,
гората пази сянка и не дава
душата му да полети на воля…”
Погледнах аз простора, мили татко - ...

Добрите хора по-малко живеят –
(откривам тази истина смутен).
Дали защото повече милеят,
сами скъсяват земния си ден?
Добрият носи чуждите неволи, ...

Когато прегърнеш ме
за добре дошла, засиява
моята душа!
Когато погледа със
моя срещнеш, казвам си: ...

По прозореца се стичаха едри капки дъжд. Гъста пелена вода се спускаше като завеса пред погледа и. Очакваше, че някаква невероятна сила, мистична стихия ще я понесе надолу, надолу, все по-надолу... Спомни си мрачния ден на погребението. Студът свиваше сърцата на всички, които бяха дошли да изпратят ...

Keyboards, arrangements, soundtracs & vocals: DANIEL AVDALA
....

Когато искам нещо да се случи,
понякога се случва тишина.
От просяка на нужда се научих,
от него разпознах и щедростта.
На обич ме научиха пчелите, ...

Разпукаха се пъпки на съмнения.
Очите ми боляха от миражи.
Душата ми не е във настроение –
стъклата не превръща във витражи.
Натровена от толкова неистини, ...

Какво е любовта...
Очите ти са пълни със звезди -
любящо-мили, нежно-хаотични.
В очите ти са моите мечти
и радостта, и болката излишна. ...

Прегръщам те и виждам
детска радост по твоето лице,
несметната усмивка на едно дете.
Прегръщам те и виждам
неизпълнени желания, ...