На мен сега ми е много интересно, като навляза в тази група на средната възраст, дали отново ще съм този странен човек, или нещо ще се промени...
Все още виждам онова булимично бледо лице, държащо в едната ръка черпак, а в другата нож. За околните позната като ,,порше'' в работата си и черната овца ...

Обработка за акустична китара.

нощта издъхва
лъч прорязва зората
ражда се денят

„Докато кажа „А”
И азбуката на живота свършила.
Инфаркт.
Инсулт.
Невроза. ...

Хей, страннико, откри ли онази, която цял живот дириш? Срещна ли по пътя си жената, която толкова искрено смее се с очи, че не те хваща страх до нея да се събудиш? Тя още ли в мечтите ти живее?
Онази, жената, която без укор гледа вратата, когато след митарстване вкъщи се връщаш. Жената, чиято усмивк ...

Ах, какъв портрет
на бившия кмет!
На наший водач "велик"
ще отдадем възторжен вик!
Свинарят Ивайло нов ...

Вижте там - във висините.
Туй е птица, изтребител?
нещо мамят ме очите -
леле - божият спасител?
Чакай, имаше опашка - ...

Понякога хората, които обичаме, ни нараняват. И това винаги боли. И заради тях винаги роним сълзи. И заради тази болка се прибираме в черупката си.
Човек като мен може да обича безрезервно, унищожително като буря, опустошаващо, като току-що преминало торнадо. Човек като мен може да замени собствения ...

Събужда ме сънят ми за забравен спомен,
от който често нощем съм се будила разплакана.
Във своята настойчивост изглежда болен,
твърдейки това, че прекалено дълго съм го чакала.
Събужда ме вината на едно обичане ...

* * *
Хубаво ми е.
Не знам защо.
Не искам и да знам.
Спри за миг. ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
Добро утро, моя любима!
Нека ти бъде добър и денят!
Радост и щастие в живота ти нека да има!
Ангели над твоето здраве да бдят! ...

Сърцата им щяха да се пръснат... Страстта, възбудата и грехът ги бяха оковали безвъзвратно. Той целуваше ли, целуваше, навсякъде, да няма място по тялото ù, недокоснато от устните му, стискаше я в прегръдката си от страх, че всеки момент ще му я вземат. Така я държеше... никога не искаше да я пуска. ...

Крадецо на мигове, подари ми един -
най-копнежен, до цялост разлистен,
жаден, искащ, отдаден свой миг,
но реален в света ни измислен.
Знам, ловуваш със шепоти, хайде ела ...

Загубил пътя в думи неизказани,
загубил вяра в любовта,
не давай птиците дълбоко в тебе
да загубят своята мечта.
Загубил себе си във вчерашния залез, ...

Самодиви
Пълнолунието свети.
Слънце сякаш грее!
Плитки са сплели
самодиви в хора. ...

Лудият
„ Когато си беден, когато си слаб,
когато трепериш за късчето хляб,
когато където и кой както свари
препъва те с крак и ти удря шамари, ...

В очите ти с тъга се вглеждам -
две сини,
бистри езера.
През тях душата си оглеждам
и виждам ...

Прибра се в къщи с потиснато чувство. Вдишваше жадно свежия въздух, който се усещаше от градската градина. Подпря се на парапета на терасата и се любуваше на зелената пелерина. А тя бе девствена, крехка и свежа – вдъхваше чистота, сила и жажда за живот. Сетне притегли шезлонга и се настани.
Имаше ус ...

От известно време се чудя и мая, откъде се взе тази отвращаваща ситуация в България? Седят и спорят кой бил прав, колко хубаво било по времето на комунизма и колко велики постижения сме били имали. А всъщност, през цялото време живеем в една безумна, неаргументирано застояваща се лъжа, която във вре ...

Обичам те като река.
Изменям се и бързам,
ала все една и съща.
И бушува в мен
любов голяма, ...

Към себе си
Добро утро, пораснало момиче!
Часът е седем, време за кафе.
Оставяй мечо, нека се успива,
ти ставай бързо, времето тече. ...

Ако някой ден се открием.
Двамата с теб - почти в съня.
Ако някога се докоснем.
Между моята въздишка и твоята сълза.
Точно там ще съм истинска. ...

Нарисувах нова обикновена рисунка.
Ще ви я представя сега...
Б.

Червило, грим, прическа и тъмни очила –
тресе ме модна треска, ах, тази суета!
Да съм екстравагантна, това ми е мечтата,
да мога винаги красива да изглеждам!
Какво от туй, че пленница съм аз на суетата ...

Прегърнали отчаяно гнева си,
отдали се на злобата във нас,
загърбили усмивките, смеха си,
заливаме душите със катран.
Очернени, омазани, смърдящи, ...

Когато се завръщаш у дома
и детството на прага те прегръща,
отмерва пулса ти кристалена сълза
и стене утрото за бащината къща!
Когато аромат на топъл хляб ...

Прости ми, майко,
за това, че много пъти
носех ти тъга.
И пренебрегвах… и лъгах те
и осъзнах сега, че благословия, майко си ти - ...

П Ъ З Е Л
на ГАБИ
От "Скайп"-а мъничка ръчичка,
казва ми "Здравей!",
а русичко момче се смее ...

Часовникът дванадесет удари,
сърцето ми покри с мъгли
и сякаш са бушували пожари
усмивката, като че с гума от лицето ми изтри.
Полази ме таз мъка черна, ...

Гледката е вълнуваща......
Слънцето се очертава по морските вълни,
сноп от лъчи на хоризонта.
Бурните вълни, плискащи се неспирно в скалите изваяни.
Облаците, които са толкова ясни... ...

МЪКАТА Е СМАЧКАЛА ЧОВЕКА
Голяма мъка, днес е смачкала Човека...
От зъбите й той е станал мек!
Тътрузи се едва, по кривата пътека...
За болките си, той да търси лек!... ...

МЪЛЧАНА ВОДА
Зад хребет Слънцето се дави.
Тежи му погледа ми празен.
Ръка за помощ не подава,
по график знае си – залязва. ...

Моят град живее под баира, дето е пораснала душата ми.
Белият баир, повит с чимшири, перуникa и небе за качване.
Нощите, потурчени светулки, гаснат бавно - черкви след молебен,
чакащи луната - черна булка, гърбом да захвърли светещ гербер.
Слънцето се вдига - гладен гларус, гмурне се в небето и се л ...

Залеза сияен се оглежда в стръкчето трева,
върху полето се излегна, разстла се в красота.
С него и в душите бавно слезе,
безмълвна мъдрост, тишина.
В очите Бог прогледна към майката Земя. ...

Не ме ревнувай от света ми,моя
в който обичам да се крия!
Та този свят отвън жесток е,
а тук съм в своята стихия...
Надянала съм антифони! ...

Сълза
Ражда се дълбоко в мен,
някак бавно се събира.
Като пчела родена в плен
жужи, върти се и не спира. ...

Есен е.
Смъртта на лятото
навсякъде прониква,
зимата в
зародиш е ...

Горчив океан
или Апокалипсис утре
/есе по мотиви на Андрей –“чери”/
Вече 80 години слънцето не беше изгрявало. Небето беше черно и беззвездно. Нямаше нито облаци, нито птици. Горе зееше една огромна дупка, като бездна. По традиция, останала от минали поколения, я наричаха “озонова”, но в нея нямаше ...

Душата ме боли! Да, теб те няма
във моето легло до мен сега!
Дали наистина е то за двама,
или е моята несбъдната мечта?
Отпивам чашата с вино отново ...