Куплет по куплет, стиховете си редя,
разнася се уханието им на длъж и шир.
Не пиша за конкурси, а за любовта.
В света само тя носи спасение и мир.
Нали ме знаеш, казвам се ноември, ...

Колко дни и нощи да те чакам?
Колко още да остана сам?
Колко още сълзи да изплача?
Колко още песни да ти дам?
Колко още мъка да запаля ...

Приказка за Щастието
Над замръзналата земя Неведомият Дух слизаше бавно. Загадъчно се усмихваше на човешките и животински стъпки, отпечатани в снега, на сънищата, с които комините на близкото селище кротко целуваха звездите в безоблачното небе, на дрезгавите гласове на петлите, на своите си мисли. Д ...

Защото си ме търсил със години –
през толкова лица на любовта,
превзех те само с малкото си име
и с него ти нарече вечността.
Чертаеш бъдеще и свят за двама, ...

Нямам сто причини да съм Южен.
Южното по вените тече.
От баща си нося да съм нужен.
Дерменджийски плещя с Караман дере.
Кръста нося от Света Марина, ...

Умът ми като в паяжина е вплетен
в идеи, мисли, чакащи мига,
във който ще ги пея, като песен,
и ще са моята сбъдната мечта.
Не спя, творя - това ме прави жива, ...

Не съм пророк, за да вестя...
За нещо важно тъй съм неспокоен днес!
Не съм уредник, но греша ли?
Че ще вещая тъжна вест?
Сега пред труден избор съм изправен аз, ...

ИМПРЕСИЯ
Морето сърдито мърмори, мърмори...
И блъска вълните пенливи.
Вятърът палав в косите ни рови
и вдига поли похотливо. ...

Животът ми е като след природен катаклизъм.
Опустошен, отчаян, разпилян...
Боря се за правда с феминизъм.
Ход заучен, но не и оправдан.
Да бягам след прозрачно минало - ...

19. Делото
Следствието се водеше в новата сграда на улица “Развигор”. Криминалното досие на момчето беше доста обемисто. Крадец, обирджия, побойник, хулиган, квалификации, дадени през годините, за противообществените му деяния. Дете на улицата, като хиляди други цигански деца. Беше рецидивист, но до ...

Върни се мили пак при мен, животът ми без теб е тъжен всеки Божи ден.. Ела и пак ме прегърни.. обичам те! Със мене остани.. искам да се будя пак до твоето лице и пламъкът отново да изгрее в моето сърце.. С теб единствено съм щастлива, ти ме караш да се чувствам жива! Карах се и биех се със тебе всек ...

Днес на гости се отби
Днес на гости се отби
моя мила дружка.
Ведрост, слънце и дъга
мигом влязоха във къщи. ...

И когато най-боли
и разочарована си ти,
не накланяй ти глава,
а погледни към щастливите лица!
Това са хората, които те обичат ...

Пред вас заставам горда, не и млада,
разголвам си полекичка душата.
Какво очаквам - съд или награда,
или пък егото си да погаля?
Навярно никак не ми стиска ...

Ако не е любов, не знам какво е,
но силно във сърцето ми гори
и чувствам тази силната потребност
да гледам винаги във твоите очи.
Ако не е любов, не знам какво е, ...

Какво ли трябва да има в сърцето ми,
дали със съмнения пълно е то?
Дали със усмивки и нежни вълнения,
дали със бунтарство и много живот.
От всичко по малко, а някъде повече, ...

Помниш ли нашата Есен?
Сутрин върховете скрити в мъгла...
Аромат на гнили листа и на плесен
Обагрена в червено и жълто гора..
Дим се стели по земята. ...

Тази нощ пак бленувах морето
и в съня си отново те търсех.
Ала с изгрева, тук, под небето
есента ме погали със пръсти.
Сякаш искаше тъй да ми каже: ...

Заблестяха в златно листове отронени.
Заваля, дълго чакан, есенният дъжд.
Изми улиците от летните ни спомени
и земята сякаш грейна изведнъж.
Дърветата облякоха новите одежди, ...

Поетично
Не спят поетите.
Подреждат думите във пъстра огърлица.
Не спят, а ето че преваля полунощ.
Тъй тихо е навън. ...

Ден след ден
в безцветност
е дъгата,
небосвод
сивооловен ...

По бърчинките, момне ле, все се катери
южното злато до синичко зрънце.
Джибри газя... Забравих вечерята...
Зад врата ми отива си слънцето.
Джибри газя, момне ле, до първи петли. ...

Като скитница незнайна, непозната,
пристъпи нощем светлия ми праг.
Очаквах те да влезеш през вратата,
но ти приседна в уличния зрак.
Стоеше, поглед към звездите взряла, ...

Приказно вълшебниче,
една усмивка ми дай и виж...
лъчезарния свят във очите ми,
с поглед мил целуни ме,
порови с пръсти в косите ми. ...

Сънувах сън... във който бяха двама,
тъй влюбено щастливи. Суета.
Животът им, триъгълник и драма,
тайнствено забулен във мъгла.
Тя - младото момиче доверчиво, ...

ОБЪРКАНИ МИСЛИ НА ОБЪРКАН ЧОВЕК В ОБЪРКАНА ДЪРЖАВА
Каръци сме, братя мои, и безкрайни неудачници. Откак сме се родили, та чак и до края ни ще отиде. Кой каквото и да стори – ние сме виновни. „Всеки народ – викат някои неуспели – си заслужава хомота.” Ами вие, питам се, от кой народ сте, че за вас ня ...

24.04.2011
ИСТИНСКИЯТ ТАТКО
Ха наздраве! Нека се запомни
кога на Нацията Татко
е бил един пълен ...

Лятото намигна ни засмяно
и замина надалече.
Свойто пътешествие голямо
то започнало е вече…
Есен пъстролиста тук пристигна, ...

-Коя си? - тихо ме попита,
галейки със длан лицето ми.
-Коя съм? - тихо се запитах,
забравила, в нощта със теб, за себе си.
На никой съм, ...

Потъвам в твоите обятия. Там се чувствам най-добре. Впивам устните си в твоите - толкова са сладки. Ягоди. Сливаме телата си в едно, а заедно с тях и душите. Това е любов. Страстна си. Безумно. Искам те! Мечтая за безкрайност...
Търся те в мрака. Няма те. Плача. Безутешно. С последни сили крещя имет ...

- Хората обичали - така ли!?
- Да – нима не си го знаела?
- Разбира се, че НЕ... щом така ти отговарям!
- Странно – всеки някога обича...
- Не и аз... Никога не съм обичала. ...

Подражание на Спенсър
Превод: Красимир Тенев
Напусна своя източен дворец
денят, обходи свода и накладе
на хълма морав пламъчен венец. ...

Гората с връхчетата гони
да стигне синьото небе,
а гъсталак зелени клони
във дебрите си ме зове.
Тук птичи крясък ме здрависва, ...

Колко и да е прозаично ежедневието днес,
все се случва нещо да предизвика интерес,
все се чува нещо, накоя лъжа,
и се казват много долни клевети, слова
за известните любимци, за добрите им сърца, ...