Къде беше? Как беше попаднал на това място – в гъста, тъмна гора, притихнала като стар хищник, който прави своя последен скок върху нищо неподозиращата жертва? Как... как се бе оказал гол върху студения горски килим? Що за лудост бе това? Да се озове насред студените ноемврийски вечери в страшната г ...

Монотонен и свръх безразличен,
като писък на влак за наникъде,
отминаваш светкавичен, твърд
и се скриваш обратно във себе си,
а пък аз като лошо дете ...

Непослушници
- Вие, двете!
Престанете!
Имам нужда от почивка
даже и от автомивка! - ...

Жълто
Жълтото на цветето хубавее,
цветът му се смее,
ярко е като слънцето,
радост за очите, ...

"Всеки от нас е ангел с едно крило.
За да полети, трябва да намери човека с другото.''
Непреодолимо исках да те заключа.
Да те имам.
Но те обичах твърде много, за да го направя. ...

ПЕРПЕТУУМ МОБИЛЕ
Светлината е път,
свободата е бяла,
пепел от плът,
тъдява живяла… ...

Пак ще бъда хулена и обсъждана, но има един въпрос, който не ми дава покой и, по-лошо, не ми позволява да спя спокойно. За второто неразположение мога да виня и перманенното неудовлетворение, обзело тялото ми, но за това с ръка на сърце мога да кажа: и аз имам вина.
Любовни игри... Защо ги играем, д ...

Болката е изписана
в очите ми,
на челото,
в сърцето,
което не виждаш... ...

Аз търся:
спомен един, запечатан красив миг...
спокойствието на нощта...
и да се събудя и да видя твоя лик...
и да усетя силата на любовта... ...

Ти си лоза
даваща плода си навреме
Ти си лист от цвете
плуващо по бистър поток
с глас на славей ...

Лято мое
Отлитат слънчевите дни, изнизват се;
лято мое, не, не си отивай!
А спомените отсега пронизват ме.
Мило лято, остани, не ме убивай! ...

*
Сред тишината
на изсъхнали треви -
есенни цветя.

Преди време попаднах на откъс от книгата "Пилешка супа за душата" на г-жа Дороти А. Нолт... и като знам колко хора се прехласват по подобен вид "литература" и я приемат като рецепта за щастие, честно ви казвам - втресе ме...
Според мен твърденията на г-жа Нолт са повърхностни и необосновано нахвърля ...

Написах нещо...
За вас- лъжа... За мен - истина!
Надявам се да ви хареса!
Б.
– И къде ще ме отвлечеш сега?! ...

Натисна някой копчето
и спря "на пауза” живота;
минават часове, а после дни,
поглеждаме навън с надежда за промяна,
но упоено сякаш всичко е край нас. ...

Кой каза, че силните никога сълзи не ронят?
Че проява на слабост било.
Кой вярва в тази заблуда
и смята, че щом болката криеш, си номер едно?
Ти ли бе? Слабият с всички задръжки. ...

Дни на фалш и купища лъжи,
живот обгърнат от тъга и безброй беди.
ТИ, който там горе си, дали видя,
как приятел верен подаде ми ръка?
Познати покрай мен има всеки ден, ...

Пред Нея… реки от сълзи
и сърца от вселенски камбани,
ята лешояди пълзят
и отново в червено реките обагрени.
Нисък е август, в тревите замрял, ...

Трепва земята
и птиците отлитат.
Идва Годзила.

Майчо льо, стара майчинко,
кандисах, майчо, сандисах
хубави моми да любя...
Вчера си пойдох с кончено,
кончено - шарколията, ...

Прибира Лятото рибарските такъми,
доволно от сезонния си улов –
сто изгреви и залези, без да се напъне,
милион въздишки, благословени с пълнолуние.
Изпрати днеска и последните щастливци ...

Мое малко зайче, на разсъмване
гледам как крачетата ти спят.
Тихо ги целувам преди тръгване,
по нослето ти катери се сънят.
Аз във детските ти шепички оставям ...

Голямо мартини.
10.20.
Тривиалното безделие на кръстосаните крака на жените по целия свят е много досадно. Аз отварям всеки път, когато видя нещастник, което запълва 21 часа от денонощието ми.
Ти си такъв.
Имаш нещо черно по устните. Не, не ми казвай, че твоите устни са магистрали, по които евтини а ...

Човек ли
какво бе човека
животно
не той е по- низш от това
защото живеят в него ...

Всяка вечер тя сбъдва мечти,
ала чуждите - свойте сънува...
и сърцето ù малко трепти
щом престане да вижда и чува...
Тя не знае какво е баща, ...

CUBA LIBRE!
Самолетът на Джет Еър току що беше кацнал, когато разбитото от дълга употреба автобусче се приближи до стълбичкат, по която слизаха първите летовници.
Последен на вратата на малкия Еърбъс се показа мъж на около 45 години, облечен целият в бяло, както се обличат богатите европейци, присти ...

"- Там ли си? – попитах.
- Да, там съм – отвърна Алиса."
И после. На друго място, по друго време, с една друга Алиса и с още някой, който е рус:
- Там ли си? - пита тихичко.
- Там съм - отвръщам още по-тихичко, а тя се усмихва, може би дори се изкикотва. Тихо. ...

Избистряше думите, за да извае красотата на чувството за свобода, за летеж над дребното. Но дали той – обикновеният човек, би могъл да направи това? Дали би съумял да проникне в същността на малките неща, за да има правото да ги погледне и от високо? След дълго мислене, най-важно му се струваше вним ...

Не спах цяла нощ, очите ми бяха ококорени през цялото време и бях толкова притеснена от събитията напоследък. Откакто майка ми се разболя, светът ми се промени окончателно, вкъщи се премълчаваха много неща, когато и да попитам какво става - всички мълчаха. Може би искаха да ме предпазят или пък иска ...

Един човек
върви напред,
не спира,
дори оттатък пропастта
минава ...

Недей да чукаш ти на моята врата.
Недей да идваш - вече няма я страстта.
Отивай си! Затворени за теб са моите очи.
Забравих те - там някъде сред купчина стъкла.
Без теб ще тръгна след угасналите спомени. ...

Между блоковете, вижте,
стъкнахме огнище –
по съседски, все отбрани –
да варим буркани:
корнишонки от пазара, ...

Поглеждам в очите ти и виждам толкова много...
Истината, която се крие зад тях, е толкова чистa и реалнa.
В очите ти виждам светлина, която блести по-ярка от слънцето.
В очите ти виждам приятел, на когото може да се разчита.
В очите ти виждам отражение на блясъка в душата ти. ...

[b]Х[/b] върчило в Небето прекрасно!
[b]У[/b] тро – слънчево, ясно!
[b]Б[/b] ъбря с приятел на двора,
[b]А [/b] край нас – усмихнати хора!
[b]В[/b] ятър косата ми гали... ...

Нямам никакъв шанс да уцеля какъв ли подарък
ще разсее в очите ти тъжния есенен зрак.
Знам, че мразиш рождените дни и се чувствам тъй жалък,
по-нелеп от нагизден сватбар насред гробищен парк.
Всяка дата такава за теб е поредно стъпало. ...

Отшелникът
.........................
Обърка се това, което трябваше да се обърка.
Илюзиите си събирам не с крило - с ръка.
Реших да взема част от тях и да замина ...