Walking home, there ain't a trace of moonlight.
You hold out your hand and everything is so easy.
And I think that's the part that scares me.
Do you feel the same?
Looking for the point where you end and the place where I begin ...

Опит за подстрочен превод по идея на с благодарност за труда и преводаческите й умения.
На Тахо край водите властвал крал
„Премъдрия” по прякор – не защото
в премъдрост добродетелна живял
наричали го тъй, а че в живота ...

Живодар Душков
Голямата любов
”Това е Голямата ми любов” - твърдеше ти преди време
Къде Голямата любов отмина?
Да беше като кана, пълна с вино, ...

Живодар Душков
Ръката ти
Аз не знаех, че има магия.
Подчиних се на шестото чувство.
То ми каза: „Побързай, хвани я! ...

Превод: Мария Шандуркова
Не гневя съдбата, на пръсти стъпвам,
от земята не вдигам очи.
Тънка нишка в живота си, скъпия,
вплитам здраво за бъдните дни. ...

ПОУКА
Лошо е
да си опитомен.
Да си влюбен,
тих и примирен. ...

Обичай, събличай - по тялото ми като шоколад се стичай.
Гризкай, драскай, душата окови ми.
Докосвай, целувай, с очите си прониквай.
Изгаряй, разстуденявай, като змия обвий ме...
Люби ме..

С Бога напред!
Живее нашироко, както подобава,
на "честен червен бизнесмен"!
Живот охолен и напрегнат
всеки Божи ден! ...

Сърцето теб си бе избрало,
за да го дариш с нежност и тъга.
Сравняваше те с утрото изгряло,
дори със залеза, дошъл в нощта.
Вярваше в теб, че ще го обичаш, ...

Ти ухаеш в ума ми - всяка нощ, всяка пролет
и целуваш с очите - мойта скрита тъга,
после бързо отлиташ, закопняла за полет
и за южния вятър, с теб танцуващ в нощта.
Ти ухаеш на лято със душа от циклами ...

Мостове
******
научиха се думите без мен да те обичат
не им се сърдя - те не ме предават
за разлика от тях останах смъртна ...

Българо-японско НЕхайку
Народът гризна кораво бамбука!
Ши бачка смирено до края на дните,
дордето петите от зор се напукат,
срама ши измива с кръвта на мечтите. ...

Може някой ден да ме намериш
в сенките от стара топлина,
в устните ми - силни като вино,
топли като лятната земя...
Може някой ден да ме докоснеш ...

Една жена под водната дъга
на водопада го е покорила...
А той облива нейната снага
и струите му губят свойта сила...
Една жена с косите си оплита ...

Дядо ми беше инвалид от Първата световна война. В една битка на фронта бил ранен от парче снаряд в главата. Понеже си загубил каската, раняването било тежко.
На фронта не могли да му помогнат. Но по щастлива случайност с него служел шуреят му. И той попитал лекаря какво да каже на сестра си - че са ...

Ела, когато свърши любовта.
Дори да мислиш, че е рано.
Застани на входната врата,
подпри я с топлото си рамо.
Ела към мене бавно и полека, ...

Малката Аля потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца. Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща. Сякаш ù се усмихваше и казваше:
„Хей, момиченце сънливо,
погледни навън света,
вече пее всичко живо,
и пчелички, и цветя!” ...

След младостта
Кога си тръгна, младост? Не усетих
как в живите ми весели очи
пося тъга и хиляди несрети,
застави ти смехът им да мълчи? ...

Сонетно различен,
в рубаи разпилян.
Баладо-епичен -
недовършен роман.
Вийон и Еразъм, ...

Днес Цачева е моята муза.
Тя е кат Горгоната Медуза.
Първо беше комунистка,
после стана герберистка.
Рабфакът нагоре я изстреля ...

Понякога седя и си мисля,
не мога ли да съм щастлива, не трябва ли...
Сама докосвам тишината.
Ще си изгоря цялата поезия,
нека нищо от мен не остане... ...

Влюбено момче през есента
откъсна златен кленов лист,
нежно то докосна го с уста,
гали го със погледа лъчист.
Дълго шепна пламенни слова, ...

Играх си...

Кой си ти?
Може би си...
Прозрачния и непредвидимия,
като буря лятна,
трудно укротимия. ...

Приятел. Какво е да имаш такъв до себе си - истински и честен ?
Колко много се изписа за предателите, които отваряха дупки в сърцата ни. Колко много се говореше за хората, които пуснаха ръката, която ги вдигна от земята. Колко много свикнаха да казват и повярваха, че няма приятелство. То съществува, ...

– Пий до дъно!... Отново наливай!
Още... Още... Защо ти е лед?!
Пий го чисто! Наздраве!... Не спирай!
Я не ми се излагай, брат'чед!
– Де да знаех, че бил си роднина! ...

Единачна
до стипчивост съм
(сиамеца ми го отцепиха
... отдавна).
Понякога се влюбвам ...

В последния си стих те приютих.
За малко, колкото да се постопля.
Крилете, със които те достигах,
смалиха се, а и изгасна огънят.
Не искам да запаля друг, ...

Ще ме обичаш ли, когато почернея
и светлината се засели в чужда нива,
а птиците във мене онемеят?
Ще си до мен ли? Или ще си идеш,
когато ще съм се разнищила ...

ПРАЗНА ГЛАВА
Опитвам се да вкарам нещо в нея,
да заработи като нов двигател,
да ме накара да творя, да пея -
нали съм ужким някакъв писател... ...

В памет на дядо
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...

Обичах те...
Обичах те, а ти забрави,
загърби нашите щастливи дни,
обичах те, а ти ме изостави
с очи препълнени със сълзи. ...

/в памет на Калина Ковачева/
Клюмва, съсухря се в безотрадно униние
отмалялото село излющено,
приласкавало някога в скута си
моето детство бъбриво, ...

Потръпваща в очакване свенливо,
с звезди в небето бляскаше нощта,
когато всичко пак ще е красиво
и пак ще дишат в заедност сърца.
С воал ще ги прегръща в тъмнината, ...

Ходя сам по таз земя,
търся себе си сред много други,
виждам погледи безброй,
но душите вече са им чужди.
Лицето мое детството открива, ...

(моля публикуващия редактор да не поправя думите с грешно сложена буква "й")
Посвещавам тази вездесъща творба на моя колега Филип и всички останали, които са запознати със сюжета.
Нявга родил се войник от стомана
с огън в гърдите и смелост голяма.
Лава течала във всяка му вена - ...

В магията на коледната нощ
безплътна сянка светъл шепот рони,
небето сипе празничен разкош
и посребрява ледените клони.
От ъгъла се носи глас познат - ...

Зад тъмния прозорец пойни птици
вълнуваха среднощния покой.
Аз флегматично, с дремещи зеници
преглеждах сънен новия „Плейбой”.
И шепнех тихо: „Полунощна фейо, ...