У мен са пощадили вековете
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).
Сразил човешката поквара, ...

Обичаш ли дъжда
и слънцето пламтящо
целунало очите ослепели
Обичаш ли словата
неизказани ...

Изгаряща е плътската ни близост.
Не искам като факел да горя.
Искам като въглен да те топля
в огнището и денем, и в нощта.
Дали е лято или зима, ...

ПЕСЕН БЕЗ ДУМИ
" Забрави, забрави, забрави!" -
казва моят разум студен.
"Запомни, запомни, запомни!" -
вика, крещи сърцето в мен. ...

СЛЕД ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ
С небрежен жест - привичка твърде стара,
той угаси мъждукащия пламък.
В живота сляп аз бях една цигара.
А мислех, че за гладния съм залък. ...

Синьо
Потъвам в синьо безвремие,
без съмнение,
преливаща от светло в тъмно нежност,
цветна безметежност, ...

Някакъв релеф разкривам
под червената завивка.
А до него пък намирам
най-красивата усмивка.
Тръгнах аз да го проучвам - ...

Беше дете, когато го направи за първи път. Пое въздух и тръгна по тънката сребърна пътека, разстлана пред него от лунна светлина. Или беше Луната тази, която му прошепна да върви, без да се страхува? Рибарят вече беше стар. Бръчките прорязваха лицето му и солта на морските води блестеше в тях, засъх ...

Κρύψε με
Hide me
Κρύψε με στην αγάπη σου,
Hide me into your love,
στ' όνειρό σου, στο κρεβάτι σου ...

Реми Зеро - ... сякаш всичко се разпада...
----------------------------------------------------------------------------------------------
Authors: Shelby Tate, Cedric LeMoyne, Gregory Scott Slay, Tate August Cinjun & Jeffrey Cain Thompson
------------------------------------------------------------- ...

Не си отивай,
когато съм все още гола,
облечи ме в своето сбогуване,
с тази нова мразова усмивка
не ме облекчавай, ...

Не стой отвън на прага ми. Ела.
Събуй си трънените стъпки пред вратата ми.
Изчистих. До последната вина,
заплела паяжина по стената ми.
Изтупах мислите си - колко много прах! ...

Част 1. Оправданото доверие
От няколко дни бе в познатото си настроение, но все още не се решаваше да започне да пише. И което бе най-странното в случая – не знаеше защо. Обикновено спираше на улицата или в къщи и веднага започваше. А сега не се получаваше. Далечните спомените за един прекрасен танц ...

Той е просто приятел – от тези, с които е лесно
да кръстосваш до съмване влажния градски паваж
и с когото, дори да мълчите - не е неуместно,
а когато говорите, няма табута за вас.
Той е този, на който звъниш, без през ум да ти мине, ...

Не, не се връщай при мене отново,
по устните твои други устни горят,
в юмрука си стискам писък оловен
и пазя увълчена перушинка от свят,
в който твоите устни тихо обичат, ...

Усещам студина, непозната до преди...
Усещам болка там, където не боли...
Усещам познато лице, което в минал живот може би съм обичала силно, а сега възникват въпроси...
Усещам сълзи, изплакани преди....
Усещам, че все още някой ме е обичал тайничко... ...

Не наричам себе си нещастен
или прекалено прям,
неискрен, нелогичен, странен
или с куп стандартни фрази
що психологията е творила ...

В ТЪРСЕНЕ НА РАДОСТТА
Няма по-голямо благо от това да умееш да се радваш на живота, но без допълнителен допинг, като алкохол и наркотици, например. Да си успял да запазиш онова детско чувство на учудване от всеки детайл или явление в света, който ни заобикаля. Да се възхищаваш от величествените върх ...

Тук сякаш времето е спряло...
Единствено с природата споря.
На двора птиче е запяло,
докато аз над листа се потя.
А лятото неистово препича. ...

Защо понякога едно и също искаме в живота?
Защото сме жени ли? Или може би не знаем,
че трябва нещо ново, винаги да търсим,
не пробваме ли... Няма да узнаем!
Защо понякога налага се да плачем ...

Не те чаках да дойдеш при мен като юлски горещник,
да стопиш синевата от лед, дето тайничко крих,
да събличаш света от илюзии, свят като грешник,
да сушиш невъзможни морета със вятъра тих.
Не очаквах това, не защото за теб не мечтаех – ...

Искам да измия под душа
цялата болка и мъка,
която всяка минута
изяжда плътта ми безплътна.
Изкривявам се пред огледалото ...

В гърдите вик последен се надига
ала гласът трепери и не стига
длан посочила мечта предишна
ала дланта оказва се излишна
Лица на нищетата ...

СЪН
Поредната самотна вечер. Единствената компания, с която разполагам е цигарата, няколко хубави балади и милионите звезди на небето. Опитвам се да заспя, но не мога. Постоянно си мисля за нея и не мога да спра. Това ме плаши, но и ме радва. Замислих се… Абе сигурно ще е хубаво някога да взема да н ...

Аз търся вечно истината своя,
а тя битувала ведно със мене.
Проскърцва в студ, възкликва в зноя,
като идалго истински във мен живее
и шепне ми, в забрава да не се рея, ...

Едно усещане се втурна като дъжд
и в порите на кожата пролази.
Загърбвала съм обич не веднъж,
и никоя докрая не опазих.
По миглите накацват капки страх ...

Искам да съм малка светлинка
в най-тъмната ти нощ безлунна,
когато горест и тъга
очите ти оставят будни.
От мен да е в косите скрежът - ...

Пъхаш ключа във ключалката, но тя заяжда -
поглеждаш и виждаш ръжда,
поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,
но пак стоиш мокър в дъжда...
Ако сърцето ти нивга не бъде разбито ...

Иван крачеше забързано към станцията на метрото. Имаше среща на перона с новата си приятелка Рени, с която се бе запознал преди два дена на един купон. Двамата се бяха харесали от пръв поглед. Бяха разговаряли часове наред, гледайки се влюбено в очите, а накрая си бяха разменили телефоните и се бяха ...

Ето за това, мразя да пиша на компютър, защото когато ми падне батерията на лаптопа, всичко отива по дяволите. Друго си е с лист и химикал...
Хайде стига с тоя фарс... стига с парадите на суетата. Нека бъдем откровени, истински и честни... поне за миг. Обявявам датата 5ти май за ден на искреността ( ...

С късния август...
От късния август няма да искам
онова, дето лятото не ми донесе…
Няма вече с надежда да се моля.
Няма за него да плача, да скърбя. ...

Ще те любя с дъждовните пръски!
Ще те любя със биле - омая.
С всяка роза за теб ще възкръсвам!
Със снежинки за теб ще мечтая!
Ще те стопля със бъдник в оджака! ...

Справедливост
...........................................
Заставала ли си поне веднъж до себе си и мен,
когато ронеше дъхът ти обичливи думи?
Примамваше ме. Олюляваше се моят ден, ...

Вървя из умрелите, скучни алеи,
гонен от вятъра, сив и злокобен.
А щастието няма го, нийде не грей,
разнася се някакъв шепот греховен.
А старата мелница все още върти се ...

Идва вечерта, тъмна и красива,
светят лампи, мигат светофари,
спи градът в сънища безкрайни.
Да заспя не мога,
да сънувам - невъзможно. ...

Трудно се събирам от отломки
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил ...

ИНСПЕКЦИЯ
По демаркационната линия,
на реката по фахватера,
по тихия ни Дунав синия
пристъпваше създателя… ...

ДРЕБОСЪКЪТ
На едно куче
Много си мъничък. Вече и куц.
Лошо ударен. И сам.
Двамата знаем какъв е светът. ...