Ето, тръгвам си. Пак съм на път.
Вече трябва така да се кръстя,
че новото име в моята гръд
да те хваща с пророчески пръсти.
Нямам време да чакам докрай, ...

Отново потънахме в тихия бяг,
далече от всички вековни омрази...
Труден за ходене е нашия бряг,
пълен със тръни, камъни и огради.
Не е ли бавната победа най-могъща ...

Търсенето продължава. Винаги. Никога. Все думички, за ограничаване. А не трябва. Не трябва да се ограничаваме в някога си. Предполагаемо няма да ограничим избора си, докато все още имаме такъв. Все ще се намери нещо, което да ни жегне. Устроени сме така, че да търсим най-доброто за себе си. Или поне ...

През времето
Често те сънувам
в дните си, Любими,
как заедно към рая
за ръце вървим, ...

СЪНОВИДЕНИЕ
Този ден започна добре.
Слънцето още не беше изгряло.
Цигара и чаша горчиво кафе,
а беше още толкова рано... ...

Свят сътворен, свят на мечти,
нарисуван с пъстри душевни бои,
свят на надежди и чудеса,
свят за души на самотни деца.
Далеч от всяка реалност е той, ...

"Life’s too short to be sitting around miserable" - се пее в едно от новите парчета на Rihanna - Cheers. Страхотна песен, по мое мнение. Смислена. Накара ме да се замисля - има ли смисъл наистина да позволяваме на болката и тъгата да управляват и без това краткия ни живот? Имаме ли време да се отдав ...

С лиричен звук се ражда песента
в душата ти – красива, нежна, млада:
римувайки, с любов ще го вплета
в устойчивите тонове на лада!
Да бях те срещнал някога преди, ...

АЛЕГОРИЧНО, АВТОБИОГРАФИЧНО И ИСКРЕНО
Живея в нощ с звездици обсипана,
които пътя ми не виждат,
и кретам бос към изгрева,
и тихо слизам, за да видя ...

От пътища
и бледи ежедневия,
пастелни сякаш
станаха мечтите.
В безкрая ...

В дланта си силна мога
света да преоткрия,
ще стисна и юмруче
за още малко сила,
а когато го разтворя, ...

Не ме докосвай с пръстче, Самота,
с дъждовния си шал не ме намятай,
но щом си тъй и тъй дошла,
затвори след себе си вратата.
По зъберите остави ме да вървя, ...

Продължение:
Не можех да повярвам кого виждат очите ми! Можех да се обзаложа, че това е човекът, който никога не би ме потърсил, както и аз него. След като завършихме гимназията, пътищата ни се разделиха и не го бях виждала от години. Познавахме се от деца, бяхме в една и съща детска градина и учехм ...

Исках да пътувам сама. Приемах по-лесно нещата, когато другите не могат да видят изражението ми. Всички мислеха, че съм прекалено твърда и коравосърдечна, за да изразя болката върху лицето си. Такова впечатление оставях в продължение на години. Може би и занапред ще е така. Не е нужно другите да зна ...

В днешно време - времето на гордостта, на хората с маски на лицата си. Времето, в което да излъжеш е достойно за медал, да се напиеш до смърт и след това да не помниш нищо е начин, с който да се похвалиш кой/коя си ти. Времето, в което хората играят роли в живота си и си мислят, че са достойни за ос ...

МОСТ
пуста есенна пътека в безкрая се извива
сам ще я премина в бягство врекъл се
да открия себе си зарекъл се - търсих не намерих
изпречи ми се свят в пропаст сгушен ...

Ембрионално завръщане
Заспивам в поза ембрион
и в миналото се завръщам,
по кривите пътеки към дома
назад вървя - напред не се обръщам. ...

Египет 860 година преди Христа
Течеше десетата година от възкачването на Силния бик на престола в Тива или пък четиринадесетата от управлението на обичания от Амон и син на Баст в Танис. Всеки в Кеми можеше да избере как да отмерва времето. Ако живееш в Горната земя, значи си подвластен на бялата ко ...

Имам си количка нова
и така се радвам аз!
По алеите готова
е да хвръкне с пълна газ.
С нея всички задминавам. ...

Той има съпруга,
тя има съпруг,
но в леден свят,
сковани от студ,
топлят се двама ...

РОБЪТ СЕ БОРИ ЗА СВОБОДА ;
СВОБОДНИЯТ – ЗА СЪВЪРШЕНСТВО,
А СЪВЪРШЕННИЯТ – ЗА ЛЮБОВТА
ЛИБЕРТА = СВОБОДА ( на френски език)
ЛИБЕРТА = ЛИ . БЕ . Р т А = 31 квадрата . 42 кв.км . 4 региона + 8 кв.км = 5 216 кв.км – това е архитектурен план на екологичен град с календарен кадастър за 190 080 жители – виж ...

скала прегърна момиче
песен нарежда
скитник друм ветрее...
* * *
криле за полет ...

Аз знам, че времето не лекува,
то само кристално избистря нещата
и всичко си идва на мястото,
дори и с цената на самотата.
Ако си бил добър, това се забравя, ...

Пожелания в рими
Как искам аз със тази пролет
да дойдат най-красиви дни!...
И в синьото, със птичи полет,
да литнат нашите мечти... ...

Ефирна, търсеща разтуха,
олекнала от гняв и от вина,
флиртувам с тоя, дето духа,
като перце, а не като жена...
С целувка пак ще го помоля ...

С кого чакаш нощта, сърцето знае,
очите преглъщат успешната загуба,
за всичките ти лъжи то си трае
и поредната грешка прави груба.
Знае с кого дочакваш ранни зори ...

Една жена от плът и кръв.
Една жена със страстен дъх.
Една жена, обичала безкрайно...
Една жена... обичана нетрайно.
Една тъга изпитва многократно. ...

Най-новата ми шега,
забравих, не си я спомням!
Какво ще разказвам сега,
как ще предизвиквам хората?
Дали беше гадна или семпла? ...

Днес Слънцето и Есента рисуваха en plein air.
Не всичко започна гладко. Слънцето закъсня за срещата и утрото остана мрачно по-дълго от очакваното, което ядоса Eсента. Тя спусна лека мъгла на земята и се намръщи. Беше приготвила бои и четки, с огромно желание бе избрала цветовете и с нетърпение чакаш ...

За какво приятели ми трябват?
Каква е ползата от тях, не знам.
Цялото ми време да ограбват,
а накрая пак оставам сам.
Накрая се намирам пак ...

Бих живяла във малка колибка,
в пустиня, в гората, далеч от света.
Щом сме хванали златната рибка,
а пък тя ни дари любовта...
Бих вървяла със тебе по плажа, ...

Повярвах в любовта,
но зла съдба
прониза ме с кама,
остави ме без теб...
... и бликна кръв неспираща, ...

Шумната столица. Онази мръсната, грозната. С широките прашни улици и скъпите магазини. С малкото зелени паркове и многото търговски центрове. С многото институции и малкото възможности. Истинските възможности. Не онези, при които имат намеса парите.
София – църкви и храмове, малко свещеници и вярващ ...

Дали си спомняш нежните сезони?!
Дали играеш летните игри?
Дали в очите ти - нощта пак рони
отблясъци от падащи звезди.
Дали живееш някъде наблизо? ...

Дори столетните дървета
падат.
С години,
с вечни мигове
умират. ...

Взирам се в себе си.
В своя суетен живот.
Равни по сила срещу ми
са кралят и шутът;
тук спряло е времето ...

Под купчината черна пръст
остана цялото ми детство
и този тъжен, буден кръст
сега е моето наследство.
Наоколо е мъдра тишина - ...