Забравила си
колко близки бяхме,
забравила си - заедно плачехме
и заедно се смяхме.
Забравила си, ...

96ТИШИНА
Така съм зажаднял за тишина…
За селски дъх, поля и пойни птички…
Омръзна ми да бутам рамена!
Да се надбягвам, като кон, със всички… ...

Някой ден ще си тръгнеш, животе, от мен
във торбица препасал - през рамо,
уморен от въздишки и бягове тлен -
ще остана в душата си само...
И безмълвно ще скрия в далечна звезда ...

Спасение
Думите изчезват в тишината.
Сянката се крие зад мъгла.
Танцуващите силуети изчезват.
Над душата ми се спуска мрака. ...

Видях го случайно туй коте -
гальовно и мъркащо жално.
Обикнах, когато го зърнах.
Израсна край мен котаракът.
Небрежно поляга на припек, ...

СРЕЩА С МЪРТВИТЕ
Когато четем някоя книга или дори отделен разказ, нерядко мнението ни по засегнатите в нея въпроси, малко или много се различава от това на автора. Според мен това е съвсем нормално. В крайна сметка всеки има, по-скоро трябва да има, собствено мнение, което в никакъв случай не е зад ...

Приказки, песни и притчици
за неподкастрени плитчици
интерпретирани
от Негримирана
Не питай старило, питай патило ...

* * *
Докато гледаме в паницата на ближния,
и пълна ли е, се изпълваме с омраза,
докато постоянно с поглед ближем я,
нашата ще си остане празна! ...

Kръчма стара и дъх на солено море,
тъжна маса, утихнал прибой...
Морски бриз, който моите мисли краде
и ме гали след летния зной.
Виж, дойдох. Тази нощ ще съм много добра, ...

Аз съм прозрачният човек.
Едно време бях дълга влакова композиция и пъплех напето по Баира на славата. Обръщах глава назад и се изпълвах с умиление при вида на малките вагончета. Възгордявах се сам от себе си.
Някъде в долината се появиха търговците. Взимаха си, каквото им трябва, и си тръгваха. Не ...

Зная колко обичал си преди мен,
имаш пълно право!
Те раниха ти сърцето,
дето още те боли отляво!
Но аз съм тази, дето ще ги заличи, ...

Не остарявай, любов
Не остарявай, любов,
в твойте вени да намирам
пожари и обич за мене.
Не остарявай, любов, ...

- Хей, Гар Ван - каза една вечер Ко Та Рак. - Чувала ли си поговорката "Вълкът козината си мени, но нравът - не"?
- Ами, да - сви рамене сенчестата. - Защо питаш?
- И Но Щен Вълк я чу днес - ухили се котакът. - И знаеш ли той какво каза?
- Какво? - послушно попита Гар Ван.
- Каза, цитирам "И нравът ...

"Ти приличаш на моя сълза –
на сълза, ала много голяма!"
Дамян П. Дамянов
Със очи те прегръщам,
Море… ...

Така забавен е снегът през юли.
Секунда! Всичко побеля.
Коледа е!
Пот студена. Искам нещо!
Искам всичко! ...

-Стига само драска! -
черната дъска изкряска
към тебешира - белия,
и той изтръпна целия.
-Направи ме на нищо, ...

Насън поисках да летя
и в миг крила разперих.
Достигнах чак накрай света,
от радост потреперих.
Насън красива бях, добра ...

Майко Земльо, хранилнице наша,
щедро даряваш потния труд,
ръцете чевръсти, потно чело,
познаваш трудово дело...
И поклон след поклон неуморно, ...

Път
Пътувам в безвремие,
създавам веселие,
рисувам съвремие,
чертая бъдеще на светлината, ...

Честит рожден ден, Бароне!
С най-добри пожелания
за рождения ти ден, Ивайло!
Приеми този стих като
колегиална закачка ...

Nightwish - Deep Silent Complete
In your creation heaven did decree
That in your arms sweet death should dwell...
Deep silent complete,
Black velvet sea, ...

За да имаш небе ти откраднах вълна,
грабнах морски талаз от лазура
и в синчеца му врекох ти клетва добра –
твоят път да закриля от бури.
На небето ти в миг засияха звезди – ...

Принцесата на нощта
Тя беше железен кон
преди 20 години.
Носеше ми пощата
през лед и сняг. ...

Край зелената дъбрава,
през тревистата морава,
стройна, хубава кобила,
с дълга грива като свила,
дотърча и изпръхтя, ...

Той я мамеше, а тя го знаеше. Мамеше я от дълго време. Не, не, от самото начало на брака им го правеше. Седемнадесет години вече. Алина и Петър - семейство образец за типичен и смазващ, криворазбран патриархат. Тя се правеше, че не знае за всичко това. От срам ли, от страх ли, от отчаяние, че няма к ...

Вдъхновена от poeta (Илко Илиев ) – „ Баба ми – птицата „
С пръсти от обич замесваше хляба,
нямо преглъщаше всяка троха.
Цяла вселена в душата побрала,
до край не познала що е греха. ...