Справедливост
...........................................
Заставала ли си поне веднъж до себе си и мен,
когато ронеше дъхът ти обичливи думи?
Примамваше ме. Олюляваше се моят ден, ...

Вървя из умрелите, скучни алеи,
гонен от вятъра, сив и злокобен.
А щастието няма го, нийде не грей,
разнася се някакъв шепот греховен.
А старата мелница все още върти се ...

Идва вечерта, тъмна и красива,
светят лампи, мигат светофари,
спи градът в сънища безкрайни.
Да заспя не мога,
да сънувам - невъзможно. ...

Трудно се събирам от отломки
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил ...

ИНСПЕКЦИЯ
По демаркационната линия,
на реката по фахватера,
по тихия ни Дунав синия
пристъпваше създателя… ...

ДРЕБОСЪКЪТ
На едно куче
Много си мъничък. Вече и куц.
Лошо ударен. И сам.
Двамата знаем какъв е светът. ...

Когато ме галят ръцете ти,
събужда се нещо във мен,
потръпвам от минали спомени,
настръхвам от полъх студен.
Когато ми галиш косите, ...

Писна ми от псевдо-моралисти,
или казано - от хора без морал.
И от кръстещи се атеисти.
Писна ми да газя от поквара кал.
Писна ми от мазните усмивки ...

Откакто те няма, скъси се луната
и с пясък поръси се млечният път.
Незнайна планета се срина в краката ми
и далечни галактики странно кървят.
Откакто те няма, е някак си тъжно ...

Прости ми, любими,
че свих ти мотора,
мечтаех за скорост,
да карам бясно,
вкъщи беше ми тясно ...

Продаваш ли, търговецо, любов,
от онази дефицитната, истинска?
Скъпо плащах за всяко менте,
а получих доживотна зависимост.
Не, не мога да купя, бедна съм. ...

Потънал във заблуда,
скитам се в нощта.
Влюбен до полуда
или пленник на страстта.
Какъв съм аз? - Не зная, ...

Обичам те, не искам да го скрия,
и нещо тихичко в мене те зове.
Сърцето ми - бушуваща стихия,
за теб се моли и на тебе се кълне.
Къде си ти сега? Къде ли бродиш?! ...

Морето...
С него тя оправдаваше пред себе си това свое неочаквано бягство от пълното с нажежени среднощни мисли легло. Чисто физическа празнота бе зейнала около нея, в нея, вътре в нея. Да, точно там, където си помислихте. Бе свикнала с тази празнота точно толкова, колкото и знаеше, че запълването ù ...

ЧРД, Нури...
Понеже ангелите ми са слаби,
но бях роден под изгревни звезди:
вървях над бездни, гълтах остри саби,
по гърбовете женски стих редих. ...

- О, свят!
Пълна стомна,
ни предлагаш ти,
но бездомна.
Пълна е с лъжи. ...

Стискаш силно камъка в ръката
и подритваш всичките окапали листа.
Вървиш си бавно из гората,
но някак все забравяш, че реално ти си там.
И с камъка жертви си набавяш, ...

Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...

Не научих уроците,
не разбрах и поуките.
Със сълзи заличих спомена.
Плюх на мъката
и вървях срещу разума – ...

Красиво беше, когато те целувах!
Красиво беше, когато цяла в теб потъвах!
Очите ти до болка някога жадувах...
С теб от нищичко не се страхувах...
Но помислих ли тогава колко ще боли, ...

Понасяш ме към върховете
и аз неволно издигам своите ръце.
Птици вий над мене прелетете,
подарете ми поне едно перце
от крилете си бели, ...

Неизплели сълзите си,
тихи улици
калдаръмено стичат
признания.
Неизпели мечтите си ...

Cuba Libre
Глава втора
Хотел “Бризас” в Санта Лусия се състоеше от десет двуетажни вилички, всяка с по десет стаи. Те бяха пръснати в огромен парк, гъсто засаден с много палми, фикуси и филодендрони, бугенвилии и хибискуси. Край асфалтираните алеи имаше цветни лехи с най-различни екзотични декоратив ...

Да можех само,
от гърдите сърцето си да изтръгна,
да имах до себе си рамо,
да имах кого да прегърна...
Да можех сърцето си да дам на друг, ...

Човек познават по това:
кой колко взел и колко дал е.
Не трябват никакви слова.
И куче ще го разпознае.
Един богатства трупа вред - ...

Всичко вече е казано ...
И какво от това?
Посреднощ ще нагазиш
в златокоса трева....
Територия сбъдната ...

Опитвам се да си спомня кога за последен път съм се усмихнала на живота си. А да, сетих се! Tова беше точно преди няколко минути, когато затворих телефона след поредния разговор с него.
Еех, ето че и поредният ден отмина като 3-минутна песен. Нашата среща беше като няколко мига, макар и целия ден да ...

На другата сутрин вече и аз бях костюмирана! Хайде де! Няма само шофьорите да са елегантни!
След закуската, към осем и половина, преметнала лаптопа на рамо, започнах предпазливо да снова пред входа на хотела. Заговори ме Ана, полякинята - дребна руса, горе-долу на моята възраст. При това - от моята ...

А той стоеше там... стоеше и ме гледаше с тези красиви очи... можеш ли да си представиш, приятелю?... Tолкова дълбоки и красиви очи!... Oбземаше ме спокойствие и сигурност, някаква феерия на нечувствано, вероятно от никого преди, такова щастие..., но не! Не може да се опише с думи. Сега ще кажеш, пр ...

Защо да моля като просяк
Да вляза в Европа
Да стана част от задния и двор
Когато знам чий отпечатък нося
На Българския род ...