Днес няма дъжд - валят въпроси.
Непредсказуемо небе!
Препускат чувствата ни боси
и трън в петата ги боде.
Стерилни, мислите ни чакат ...

0000000000000000000000000000000000000000000000000000000
- Бабо, готова съм да продължим
-Разбира се, чедо, хайде да се завия и аз с юрганчето, че днес е много студено. И така...
Принцесата вървеше мълчаливо след принц Горос. Едно чувство се бе загнездило в душата ù. А и огърлицата не спираше да свет ...

лутане между гробове
уж почит за мъртвите
а тъпчем живите треви

Вървях по улицата със приведена глава. Сърцето ми носеше тежък товар. Безизходицата, в която се намирах, ме доведе до грешни постъпки и решения. Приех да убия човек само и само заради парите. Тази мръсна и толкова нужна част от живота ни. Детето ми се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. Ако ...

Бях жилава дивачка, само цвят,
по-ситен и от полска маргаритка,
по всеки вятър ръсех птичи смях,
погалеше ли тънките ми плитки.
След всеки пътник пращах рошав взор, ...

Разливат празничен звън в полунощ
камбаните на моя светъл храм.
Сбрали на Вярата тихата мощ,
помитат человечески болки и срам.
И Спасителят, с блага усмивка, ...

ВИП – КАЙМАК
Централният ни комитет се е събрал -
с братския ни цигански квартал…
Събира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва – мръсна помия… ...

Усмивка ли бе да я опиша,
или кичура коса,
за който стих да напиша,
точно за това.
Как бавно се свлича, ...

Горчиво-тъжна, свята тишина
във църквата самотно се разхожда.
А Богородица от окадената стена
пространството с мълчание пробожда.
И плачат свèщите със восъчни очи, ...

Безцветни пеперуди по пътя ми
Преструват се че спят
Да ги препарирам ли или да ги стъпча
Както мен са ме тъпкали
Двайсет и осем години ...

То е прозрачно.
Затова и трудно го забелязах.
И може да приема формата, която желая.
Затова го направих изящно.
Има чудното свойство ...

Внезапен рай -
за гладната душа,
залутана в гора от светофари.
За вгледаната в делника тълпа,
забързана минутата да гони. ...

В полите на Витоша
Небето над планината беше прозрачно. Слънцето огряваше снежните върхове на Витоша. Те излъчваха ослепителна белота, която заслепяваше всеки, който погледнеше нагоре. Вековните борове, смърчове и ели, бяха надянали дебели зимни кожуси и при всеки повей изсипваха дъжд от снежинки, к ...

Защо подвластна оставам
на старите детски мечти?
Защо не спирам да бягам
от гласа, който казва ми "спри".
Детето в мен отдавна умря, ...

Само ти си мойта обич,
ангелът в моята душа си ти,
болката в моето сърце,
стрелата, пронизваща го на две.
Ти си моето небе красиво, ...

Нейната осанка
само сянка.
Нейното лице,
само въздух е.
Нейното име, ...

... "той я целуваше в определени часове.
То беше навик, също като предварително известен
десерт след еднообразието на вечерята." Гюстав Флобер ("Мадам Бовари")
.............................
Моите устни по навик целуваш, ...

Срещам се аз със приятелка стара,
на кафе ме кани, сядаме, пали си цигара.
Бавно и ‘загадъчно’ в дим се обгръща,
сякаш той любовник неин е – най-нежно я прегръща.
- Първо аз, после ти ще говориш, ...

АКО МОЖЕХ
Ако можех да стана изкусен вълпшебник,
обладан от могъща и тайствена сила –
щях да знам – без учител, компютър, учебник –
всички тайни, човешката мисъл открила. ...

Поредната композиция на нереализирания демо албум на моята група Юнона от 1984 година. Соло китара и соло вокал Георги Парчев, бас Ангел Филипов, клавишни и бек вокали Слава Парчева. Приятно слушане!

На Димитър Никифоров с обич
Аз пак дойдох. На прага на душата ти
стоя несмело. Като пред светиня.
И грешна. И виновна. И очакваща
да видя въглен в пепелта изстинала. ...

Тръгвам си!По пътя стар ,отъпкан..
Тръгвам си-негонен,но и нежелан .
Егоцентричен,саможив бил съм.!
Такъв съм!
Аз съм хулиган! ...

ОТЛИЧЕНО С ГРАМОТА ОТЛИЧИЕ ОТ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС “БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ” 2011 г
Белоцветната вишна отново цъфти,
по-красива, отрупана цяла,
с ято щърково пали красиви мечти
всяка пролет, за ново начало. ...

Ти можеше
да имаш всичко,
но сляп
бе за любовта.
Да имаш мен ...

„Вълкът не става за пастир на овцете”
Веднъж вредители се появиха.
Стопаните загрижени решиха
да назначат в градините пазач.
От ранна утрин, та до здрач, ...

Ти си момичето, което
ме докосна по сърцето.
С тази руса сламена коса,
като буен водопад.
И с зелен поглед благ, ...

Тази обич е таен скрижал,
писан с топлия почерк на слънцето –
никне право от камъка зрънцето,
без да знаем кой тук го е сял.
Тази обич не ражда деца ...

Акварелът е на неизвестен за мен художник... Но много ми хареса и реших да го представя тук, защото е почти в унисон с онова, което искам да ...Неразкажа!
Надявам се на разбиране от ваша страна.
Б.
Следзалезни
искрици… ...

Дин-дан-дон -
Земята се върти
на свойта земна ос.
Живеем в безхаберие
и нехаещи за тоз проблем. ...

Продавачът на книги
Някога в градинката до ресторант „Елмаз” имаше един продавач на книги. Понеже не съм добре с паметта, вече не му помня името. Трушков или нещо подобно, има ли значение. Сергията му беше в усойния край на градинката, където никога не припарваше слънцето. Трушков обаче седеше и в н ...

Дъждът ме гали по косата.
Небето е студено още.
Далеч напред блести зората,
но тук при мен все тъй е нощем.
Дъждът, вестител на небето, ...

В огледален свят живееш,
всеки образ е фалшив.
Да се влюбиш ти не смееш,
защото образът е крив.
Огледалото да счупиш ...

Ще скочиш ли с мен?
Попитах.
Ще дойдеш ли с мен
във съня?
Откъдето най- ...

Има хора, които откриваш..
споделяш времето си тях...
сближаваш се... забавляваш се...
има моменти, в които срещаш даден човек...
доверяваш му всичко, става част от живота ти... ...

Молитвата на любовта
Колко сълзи се изплакаха тайничко, в прегръдките на нощта.
Колко сърца врати затвориха, обричайки се на безкрайна самота.
По колко улици скитах аз, Боже, но никой не каза: "Ела"!
Едничко щастие исках само, но щастието се превърна в река. ...