Не чувстваш ли болката ми!? Не чувстваш ли как сърцето ми се разкъсва!? Как душата ми плаче!? Как бленувам да се сгуша в теб, за да премахнеш болката ми...
Нима не чувстваш!? Не чувстваш ли как сърцето ми бие само за теб!? Не виждаш ли, че усмивката ми принадлежи само на теб!? Че душата ми е твой ро ...

Със бавна крачка се прибирам вечер
в угасващия декемврийски ден.
Колите бягат, призрачно далечни,
по пътя, проснал тяло, уморен.
Над мене лампата е като смъртник – ...

Посветено на внучката ми Кристиана
и на първата й среща с дядо Коледа.
Дядо Коледа намина
днес във детската градина
със подаръци дузина ...

Времето на вън беше слънчево и топло, затова реших да се разходя. Сложих слушалките в ушите и си пуснах весела музика. Въртейки се и танцувайки, се забавлявах. В продължение на час просто танцувах като някаква откачалка, която трябва да бъде хвърлена в лудницата. Хората ме гледаха странно, но честно ...

СТРАХ! СТРАХ? Ти страхуваш ли се? От какво? От кого? Живяла ли си в страх някога? Чувствала ли си как страхът започва да гъделичка вените ти, да нахлува в кръвта ти и да те вледенява? Да излиза през порите ти и да усещаш среднощ как обляното ти в студена пот тяло се стряска в собствения си кошмар. Ч ...

~&*~
СТАРТ КЪМ...
ВЕЧНОСТТА~*
КОМПОЗИТОР!!!
АВТОР НА ...

Намерих те, когато нищо нямах,
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.
На дъното на чашата с кафето ...

Струва ли си за "любов"!?
да се раздаваш като Дядо Мраз
да чакаш като Коледа
да плачеш като реките
да страдаш като Жана Д' Арк ...

Тежи на ръката ми.
И усещам здравината на ноктите през дебелата кожена ръкавица…
Падащия пухкав
сняг се навира в очите и пречи да видя дали се вълнува от предстоящия лов, защото знам, че това наистина предизвиква някаква емоция… Нещо като истинска ловна треска, въпреки, че всичките ми приятели, дето ...

С бездумни дихания
в безименен град
плачат сълзи.
В откъснати блянове,
кръстени в пир, ...

Четири стени и влюбен мъж,
а сърцето глухо бие в мене -
театър тъжен - вече неведнъж
доказах си, че нищо няма да излезе.
"Обичам те!" шепти, а аз мълча ...

Защо не мога просто да бъда една птица?
Да достигна до небето.
Да поглеждам надолу към всички мнения.
И винаги свободни те да летят.
Защо не мога да бъда само едно слънце? ...

Слънцето изгрява
и в миг целия небосклон озарява,
и всичко изглежда различно,
някак по своему пищно.
И цветове изящни ...

Женска логика - нищо не питай!
Звезден свод, аромат във косите
и е светло край тебе до бяло -
топло тяло до твоето тяло.
Цветна рокля във делника сив ...

Щом Душата ми съзира
Бог Отец-Баща и Син,
докъде ли се опира
моята човешка самоличност?
Май тя самата се загуби ...

Къде сте бе, хора? Останахте ли живи?
Живи сте тялом, а духом?
Къде сте бе, хора, останахте ли живи…?
Живи в сърцето, което да обича, да раздава,
да помага, да налага само с любов! ...

Есенна колиба.
Отвън - сухи листа,
вътре - огън гори.

Любов! Тя тежи ли?
Не! С нея олекваш,
в безкрая политаш.
Любов! Тя греши ли?
Не! С нея прощаваш, ...

Нивата на комфорт и сигурност
се сриват бясно към критична точка -
"Пътят напред" оказва се миниран
и "няма как", и "нито ден отсрочка"...
"Пътят назад" обаче сме го срутили ...

Път за никъде
***
Ти възкръсна, бушуваш в кошмарите...
Всички нишки раздираш на нищото.
Стъкваш спомени, сривайки старите. ...

Старата къща
Тя е още там, сред дъбове зелени
- руина във времето, забравена и пуста,
с очертания неясни от листата изкривени.
Навред трева, не личи къде е пруста. ...

Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...

Не разбивай сърцето ми отново
Не можех да те обичам по-силно,
преди да се обърна и да си тръгна.
Дойде ми до гуша от чакане,
обещанията от вчера. ...

Живея, мечтая и се боря, опитвам се да бъда това, което съм. Опитвам се да докажа на себе си и на останалите, че не съм просто поредният човек на земята, който се ражда и умира... И съм сигурна в това. Просто се стремя да покажа истинското си лице, това, което е. Вярвам в себе си и въпреки препятств ...

Оставете ме на плъховете.
И те във свойта немотия
ще гризат човешката ми плът,
човешката ми кръв ще пият.
И седем пъти ще премина, ...

Очи
Аз всъщност не тръгвам.
Очите ти търся с очи.
И щом ги намеря,
навярно ще спре да горчи. ...

Толкова много морета, недокосващи небето, но приемат неговия лик.
Затварям погледите, не до там съзнателни.
Долу ли съм или горе, мирише на места, където не съм бил.
Клоните се молят на слънцето, тогава в шепота на ветровете, шепа прах разпръсва се във въздуха и открих свободата в пространството и д ...

Гардероба си отново подредих -
стари замених със нови дрехи.
Но сант един за себе си спасих
от скритите в Душата ми успехи.
Прерових всичко, вярвайки, че знам ...

Призвание
Аз исках да бъда такава –
да обичам, да галя – пазител.
И както бях си мечтала –
ето ме – станах учител! ...

ТЪЖНА ПОАНТА
Аз съм и влудяващо млад,
аз съм и древна антика,
мога да бъда и целия свят,
мога да бъда и никой. ...

От небесата имаш дар -
блаженство с мисъл да пробуждаш,
на което сам си господар
и в себе си, умение, да сплиташ
царствено-цветния опал ...

Дяволът е великолепен, разкошен.
Влюбих се в него. Дяволът е едно
такова черно-синьо, синьо-черно,
огромно море. Но аз не мога
да плувам, не искам да се удавя. ...

Нямам убежище,
няма къде да се завърна,
няма ничии прегръдки да ме приютят,
няма с думи строги да ме вразумят,
няма го горящия от обич поглед, ...

ЩАСТЛИВА СЪМ - СЪЛЗА
Камбанен звън в душата ми звучи.
Мелодия - сърцето подлудява.
Лотос и жарава в мене заискряват.
Духът ми буден мълчешком крещи. ...

И когато съмне
Слънцето завършва своята смяна,
бавно залязва зад планината,
и нощта излиза с нова премяна,
за да преобрази долината. ...

Сбогом, живот, безмилостен ти,
сърцето кърви безспирно, уви,
дълбоко скърбящо за отминали дни,
от пропилени възможности ти да туптиш.
Рана, жестоко нанесена в теб, ...

Тъжната реалност на родната действителност
… С влизането на автобуса в родната столица пред очите ми “лъсва” тъжната реалност на българското - пардон - на софийското ежедневие - да не забравяме все пак, че в страната има места, където и автобусите са лукс. Грозна картина, гарнирана с купчина ламарин ...