Исках да напиша нещо за Джон
Но пръстите ми бяха заети
Да се преструват на войници
Маршируват по бюрото ми още
И се свиват в юмруци ...

Не танцувай без мен на красивата улична музика.
Не танцувай без мен.
Не забравяй, че има ме.
Тук съм.
До тебе съм. ...

ТЯ: Да срещнем с радост есенните дни,
любов на екс да пием до забрава...
ТОЙ: Какъв ти секс? Днес сметките платих...
от шока, скъпа... нещо не ми става...
ТЯ: Ти чуй, написах стих: "О, първи грях..." - ...

Изневяра
Тая нощ ще избягам от теб
и ще ида при някоя друга.
Тя омразното време ще спре
и до утрото чак ще сме луди. ...

Не мога...
Разбираш,
всеки ден
в мен умираш...
Аз не искам ...

На двата бряга - ти и аз.
Стоим - светкавици очите ни изричат
и бурята започва - вън и вътре в нас...
и бяло с черно се пресичат.
Болката със яроста се вкопчва. ...

Не съм ни облак, ни небе...
Не съм Земя и Космос.
Не съм трева, вода,
не съм и въздух, нито огън...
Не съм... ...

Декемврийски изтръпващ нощен студ. Бледото улично осветление със своята прекомерна низост навява тихо пронизващ спомен за някогашно докосване. Заедно сме, а се изроних от самота.
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...

Пиша за това, което знам
и което ми е нужно.
Движа се по нежната спирала
и накрая нищо.

Обръщам се назад към мислите познати,
но те се скриха и подло избягаха.
Моментна грешка препусна обратно
към вятъра и алчно ги загреба.
И пръснаха се мислите в звезди ...

Седем Ангели белоснежни,
над мен размахват крила,
когато търся рими безбрежни
в стиховете ми с нежни слова.
Долита пръв ...

Arrangement, soundtracks, keyboards, vocals: DANIEL AVDALA
...

- Нали я обичаше?
- Обичам я. Любовта обаче е различна, винаги. Обичам я, защото ме обича. Теб обичам, просто защото няма как да не те обикне човек. Бях забравил как изглеждаш. Променила си се. Преди беше малко объркано момиче, сега си прекрасна жена. Растеш като цвете. Всеки ден - по-красива. Цвето ...

ЖАРГОНЪТ!
Може би въпросът е по-общ, има по-общ знаменател – простащината в едно общество!
А тя, простащината, много леко се впусна в публичния ни живот. И ако простащината е простима за простака – тя му е присъща, то за публичните личности, каквито са и журналистите, това си е същинска липса на ари ...

На грешното място,
във грешното време...
С погрешни надежди
за грешни мечти...
Не съм аз за тука, ...

Със студени и мъртви лъчи
как блести януарското утро!
Аз притварям безсънни очи,
и така е в душата ми пусто…
На кълбо е животът ми свит ...

Пролетта напира! Слънцето започва да се изкачва все по-високо и лъчите му да топлят. А топлината пробужда цялата природа. Птичите песни стават все по-смели и те карат да се заслушаш в тях. Цветята са проболи майката земя и красивите им главици уверено раздават от своята хубост...
Иска ми се да бъда ...

Аз...
онази, която си представя теб, и прегръща възглавници,
онази, която често попада в графата 'нещастници',
онази, която все още спи нощем с плюшения Зайо
и вярва във приказки и щастливи краища. ...

А сега де! Как така заедно? И къде – някъде? И исках ли? Усетил колебанията ми, Жоро каза с усмивка:
- Не е нужно да бързаш с отговора. Ще ми отговориш на последния танц...
Кимнах, той ми отвори вратата и ми даде път. Естествено, че всички на нашата маса бяха проследили и излизането му след мен, и в ...

Очите са ми странно сухи,
сърцето ми само, уви, бледней,
спомени на жар разтапям,
а оставам и живота да си тлей.
Умирам пак, изгубвам се отново, ...

Marlon - Was immer du willst
Ich hatte Staub auf meiner Seele
Meine Augen waren taub (yeah)
Ich weiß genau, wenn's dich nicht gäbe
Hätte ich schon lange ...

Не желая милостта на „ Боговете „
в букет от свещи за накрая.
Угасете лампата...и тя ми пречи,
пречи ми да виждам светлината.
Не желая слънчогледите в полето ...

Ти беше, за последно,
с едно кафяво яке
когато ме погледна
в очите другояче.
Как погледа говори ...

Дъждът не спира...
Като ледени кинжали,
раздиращи плътта ни.
Очите ни пресъхнали.
Сърцето задушено. ...

Добрата дума е старица блага,
преминала по кривите пътеки -
животът ù е булевардна сага
във томче от безсъници нелеки...
Добрата дума – дръзвала да люби ...

Ужасът да бъдеш човек е, че хората знаят цената на всичко, но не и стойността на каквото и да било. Хората очакват материалното, но не и душевното. Търсят вината във всеки и най-рядко в себе си. Имат очаквания, без да са дали.Ужасът е в това, че хората вършат това, което искат, а не това, което тряб ...

ДРУГИЯТ ПОГЛЕД
"Из размислите на един очевидец"
За глухарчето, лайното и криворазбраната интелигенция
Вървях си просто ей така. Нито имах някаква работа, нито бързах за среща.
Вървях си, даже без да се заглеждам по витрините… ...

Тъй хубаво е да пътуваш,
опрял чело на хладното стъкло.
Навън света да съзерцаваш,
това въртящо се кълбо.
А мислите ти като птици ...

С топлоцветия сутрин лъчите
си разтварят искрите в небето.
Зазоряват в мелодия нотите
от трептенето синьо на утрото.
Зазвънява росата пак бляскава. ...

Чуплива като лист, облизан от пламък.
С вкус на стихове в пакетче.
Като лепило по студена бутилка.
Като тласък на любовник.
Дихание на кафе и блус. ...