Вечната балада на Канзас!! ;))
Като прашинки във вятъра
За миг притворих си очите,
а изплъзна се моментът почти недоловимо.
Пред погледа ми преминават те - мечтите, ...

Сутрин е, но ти
си още вечер -
дъхаш на угаснала луна.
Сутрин ей такава
непосрещната - ...

Нараних сърцето си
и сега една малка
кървава сълза
протече от него
и право чрез лицето ...

Ще хвана самотния старец за пепеливата ръка. Той ще потрепери. Ще му заговоря, а той ще ме слуша. Ще закрачим заедно из френските спретнати улички. Ще скачаме в локви; ще се измокрим. Вали. Мокри сме и сме щастливи. Старецът ме слуша. Не задава въпроси. Аз го дърпам за ръката, без да казвам къде го ...

„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...

На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне ...

Искам прошка за това,
че нараних аз твоята душа.
Искам прошка за това,
че те оставих аз сама.
Но ще тидам един съвет, ...

Обичта си -
бяла пътека, разстилам
пред дните ти,
мое дете.
Страхове майчини ...

Прошка търсиш ти
в душата изиграна,
тя отдавна ти прости,
но да те обича вече няма.
Да се прероди не може ...

Чувам как тихо
капките капят,
чувам как мило
думите ти мамят.
Чувам лъжите ти, ...

ЛУННА ПЪТЕКА
Над морето се издига
бяла, сребърна мъгла.
По пътечката игрива
плува пълната Луна. ...

С тебе много си приличаме,
с тебе много се привличаме
навярно даже тайно се обичаме,
но разделя ни света...
Разделя ни етиката, съвестта, ...

Търкулна се животът
Раздърпано кълбо
Всичкото не е било
Забързано развява
Спомени раздърпани ...

Отварям бутилка поредна -
пияна надежда и глътка последна.
Оставям по пода стъклата,
на моята орис децата.
От утре ще пробвам със чаша - ...

Отче наш,
Ти, Който
създавам
цял живот
щрих ...

Ето какво написах, съзерцавайки тази чудесна картина
С огромна благодарност към автора Георги Железаров (gelezarov).
Тя е нежна Луна,
кротост и вдъхновение,
по-изящна от лебедов пух. ...

Животът си е палуба на кораб
с товари, пътници и куп багаж.
Годините напредват без умора,
а аз бленувам полунощен танц.
И все пътувам, поря ги вълните ...

На брега дойдох,
където разбива се вълната
и вятърът.
Вълни в косите ти
видях, ...

Двигателен сектор на кроноския крайцер.
Последните думи на принцеса Мей Ли заглъхнаха и сред лабиринта от тръби и системи една конзола се активира. Архитектурата се разпадна на отделни сегменти освобождавайки място на издигащата се от пода стазис капсула. Спящ в ледена забрава вътре седеше двуметров ...

Хубаво е да се влюбиш,
да, така е, но в кого?
Любовта те прави сляпа,
после питаш се, защо?
Първо разочарованието идва, ...

*** (Из „Животът, какъвто е”)
Годините идват и ни напускат,
за едни – лоши, удачни за другите.
Те са като нас, хората,
- униващи от злини ...

И невъзможното бих сторила дори,
каквото ще то да ми струва
В най-хубавите утринни зори
най-хубавото бих ти подарила.
През сняг, виелици и буря ...

На Катя Цветкова
От разлюлян до дъно океан,
времена, пространства и народи,
аз съм вълна, безименна вълна,
излязла малко да се поразходи. ...

изтръпнали
непогалени нерви
като пъпки на роза
все още само в зачатъка на бодлите си
като дълбаене с ножа ...

Погледни се сега. След години, протрити от заедност,
след утъпкани нощни пътеки встрани от сърцето ми
и след толкова утрини – сякаш гердан от еднаквости.
Чехли. Кухня. Цигара. И малко сметана в кафето ти.
Тук си, знам. Обитаваш това измерение - тясното, ...

В коловозите утъпкани на житието
аз не мога да се движа.
На екс да пия питието
и задници да ближа.
На бюрократи да се кланям ...

В определен отрязък от живота си живеех съвместно с един съквартирант. Случи се така, че съквартирантът ми беше разхвърлян човек. Не си оправяше леглото, чорапите му бяха навсякъде по пода, нещата му бяха в хаос. Известно време се дразнех от това, защото исках в квартирата ни да бъде чисто и подреде ...

Аз винаги усмивката ти търся, не мръсните непрани ризи.
Леко повдигни глава и ме погледни, защото
разтварям се на хиляди планети в погледа ти.
Не търся недостатъците ти,
само светлина. ...

Не искам да те няма
Не искам да те няма и дните да минават,
през мене да се стичат и режат като нож,
и денем да залъгвам със трохи душата,
а нощем да рисувам образи със свещ. ...

Реших във рими аз да пиша,
макар изтъркано да е това.
Чрез стиховете ще опиша
какво е прекалена свобода.
Родил се чист, добър, безгрешен ...

Любовен стих
Не ти написах стих, любов,
не намерих думи да те нарисувам,
но своята душа пред теб разкрих, любов,
и с теб копнеех да празнувам... ...

Самата дума самота е плашеща, никой не иска да бъде сам на този свят, но понякога човек има нужда да бъде сам, да преосмисли своите постъпки.
Всички правим грешки, които ни правят по-силни и изграждат характера ни. Отговорите, които получаваме от себе си, са ценни и никой не може да ни ги даде.
Ето ...

„Прощавам ти” – две прости думи, четири срички, десет букви… През живота си човек използва милиарди други, но случаите, когато изрича точно тези, се броят на пръсти. Какво ги прави толкова трудни за споделяне? Дали има нещо сбъркано в реда на звуците, или пък точно обратното – са твърде елементарни, ...

А ти знаеш ли какво е да си имаш село?
Едно такова малко, ама достатъчно голямо.
И хората са прости тъй наглед. А иначе са умни.
Вестници четат, и телевизия си имат.
Знаят да сеят, да копаят, да плевят. ...

На гайдаря Петьо Янев
Ех, тая гайда как ми ляга на сърцето!
И как гласът ù в тялото вибрира...
Превръщам се във резонанс,
пулсирам ...

Наех го, защото нещо във вида му ми подсказваше, че лесно може да бъде купен. Бе прекалено доверчив, изключително очарователен, слушаше музика и според ритъма ù определяше собствената си походка - висок, едър, с черна коса и много странни очи (спрямо слънцето преливаха от кестеняво до маслено зелено ...

Празен лист два молива и гума
а не мога да напиша дори дума
Бавно обгръща сърцето ми болката
лъжейки себе си че я няма но я има
прогонвайки слънцето в душата ми ...