Тежки калдъръми. Необходени.
Глъхнещ стон на стъпки уморени.
Дебри и усои – непребродени,
дъх на жажда във гърди стаен е...
Устни недолюбени. Целувани ...

Колко са кратки летните нощи!
Моя любима, искам те още!
Нежните длани да ме обвият,
топлите устни - да ме опият!
Колко са дълги зимните нощи! ...

Ще скрия във очите Любовта!
Чрез тях се взирам
да търся Истинската... Докога?
Амулет за сбъдване избирам!
Със прах вълшебен сме орисани, а тя ...

Прекипяваше дълго червеното
вино в очите на залеза.
И в копанка със зелено варено
- коприва, спанак или лапад -
ако трошнем сирене в нея, ...

Признание
„А се опитвах...Господи, прости ми!
Не винаги съм спазвал правила.
Кълна се, че човек не съм убивал-
за деветте останали...мълча.“ ...

Ти, който и да си,
разреши ми да се плъзна
по твоите огнени мисли,
да се разходя по алеите цветни
на душата ти пъстра, ...

Облечена в съдрани дрехи,
в погнуса свили се ръцете,
под ръждясали доспехи,
старее в младост детето.
Каскет с бродирани шевици, ...

Ах, колко странно съвършен си ти,
лишен от музика, прегръдки и мечти,
сърцето ти е просто късче порцелан -
не си от никого отхвърлян и от никого желан.
Не си се питал "Кой е другият във мен?", ...

Слънце. Прегръщам
Болка. Преглъщам
Вятър. Разпилявам
Дъх. Съхранявам
Облак. Помръквам ...

Всяка вечер стъпвам тихичко насън,
бродя в океани, призрачно безкрайни.
Мислех, че сънувам. Всъщност съм извън
всякакви такива непотребни тайни.
Търся и събирам приказни мечти. ...

( пролог)
Да изтворявам живота си - една безкрайна, по която крача, опознаваща собствения си дъх...
Една безкрайна, настъпила Времето, изопнала гръб.
И трупайки опитност, понатрупах тъга, виждайки как в слабостта си пропилях много възможности, много време остана назад - неизползвано може би, а може ...

Душмани
Как така живея, дали пък време не пилея,
сякаш в труп съм се превърнал, а боли,
какво да правя, просто не умея
да отправям за живота си молби. ...

Животът е песен, но не и магия,
животът понякога не е точно като на
листа хартия!
Животът обгръща ни в свойта стихия,
а ние, пияни от обич или от мъка, ...

С нея си, но дали си щастлив,
както когато беше с мен?
Гледаш ли в очите ù,
както гледаше моите!
Даваш ли ù обещанията, ...

Назаем ли те взех като монета,
или измислих те – среднощен стих?
Навярно бил си и било е светло.
Но да държи в ръце кой може миг?
Сега е придошла съвсем реката, ...

ЗА ТЕБЕ
Такава неземна жарава
във вените мои пламти!
В косите ми пръсти заравяш
и с устни изгаряш ме ти… ...

Амара беше най-красивият спомен от детството ми. Докато бях малък и баща ми все още пътуваше по моретата, с майка ми живеехме в една стара сграда близо до морето. Стаята ни беше на първия етаж - малка и бедна, но само докато татко пътуваше. Дойдеше ли си, се премествахме в голяма и хубава стая на тр ...

Такъв е животът
Намръщен и нервен
животът ми вика
когато след грешка
тъжа и унивам ...

Нима животът е мечта красива -
тиара, свила блян в косите ти?
Нима очите ти на самодива
ще омагьосват с порив дните ми?
Нима на устните ти галещи ...

Седя сама...
Мястото е хубаво...
Звънях ти, но даваше свободно...
Исках да ти кажа "Ела при мен!"...
Нуждая се от теб... ...

Жуженето ù не бе от онези дразнещи жужения на останалите мухи. Всички те притежаваха досадния навик да се навъртат около главите ни с изнервящото си бръмчене, точно когато сме се замечтали за нежен и красив „July morning” .
Точно така си мислеше Джуан, докато си мажеше хрупкаво препечената филийка с ...

Акростих
Н е ми връщай живота, не искам…
Я ростта без мечти ме владее
М илосърдно се самоубивам
А тя… нощен демон в душата беснее. ...

зад облак поглежда
денят някак сиво
и за ръка ме
повежда
пак мълчаливо ...

ДАР ОТ ГОСПОД
Напролет кокиче,
наесен - хризантемка...
Но едно момиче
с жълта диадемка, ...

Празна бутилка от вино в ръката ми.
Аз вървя, ти вървиш.
Мълчанието ни е най-хубавото нещо,
което се е случвало тази есен.
Жълтите листа светят в очите ни. ...

Да не се чете от лица под 18 години!
Петър Антонов четеше вестник и пиеше чай. В последните дни бе вдигнал кръвното и бе решил да смени кафето с тази топла напитка. Имаше още няколко минути докато встъпи в ефир така че можеше да прегледа вестника спокойно.
Гостът тази вечер представляваше петдесет и ...

Два бели листа...
много любов.
Сърцето си
оставяш
на единия ...

Приятелката ми си хвана гадже – чужденец. Е, не точно, един приятен младеж от далечна арабска държава. Млад, симпатичен - студент по медицина. Запознаха се те, разбира се, в сайт за запознанства, ама малко по-хард сайт, дето не се запознават само, ами основно е за секс срещи, но нищо. Писали си те н ...

В ЧЕТИРИ
Тишината простреля съня ми със писък среднощен.
Аз отворих очи. Оглушах или чувах го още?
После с чувство тревожно прегърна ме лампата бледа
и докоснах косите на мама, заспали в безреда. ...

Това е едно, своего рода, продължение на "Вятърничаво". Надявам се, да ви хареса!
Благодаря на всички, които ми писаха!
Кожената торба е моя компютърна рисунка.
Б.

Когато сънищата
тихо се разлистват,
целунати, огряни от Мига
и чуруликат ранобудни Истини
под стряхата ...

Колко малко ми трябва
към тебе в нощта да вървя!
Колко много ти трябва
да обърнеш към мене глава!
Остави печална звездата ...

Някога,
когато съм сам,
утринният мрак
прилича
на туш в ученическа чанта, ...