Помогни ми да те забравя,
помогни ми да не страдам вече
и по теб сълзи да не хвърлям,
и насън вече да не те виждам...
Помогни ми, като се обърнеш ...

И тогава, когато те няма,
аз от своята любов ще те създам;
не ме интересува, че ще си само измама
или несбъднат блян
на душата, познала сродна душа; ...

Тъгите на България
Долу Ньой! Един се вик разнася,
изтръгнат стон от български гърди.
Долу Ньой! Един се вик понася
и стига до далечните звезди! ...

Бъркаш.
Нищо ново не предлагам.
Не очаквай буря след затишие.
Не измервай думите кантарно –
приеми ме, че съм ти... излишна. ...

Чувства в мен бушуват,
искат да ги пусна аз,
но не мога и да мисля
такава грешка да допусна пак.
Аз вярвах безумно, ...

Обичам те, мила,
за мен си красива,
неземно красива,
защото си ти...
От твойте целувки ...

В очакване
Навярно още ходиш по Земята
и молиш се за нашите души
усмихваш ни се още от лицата
но все по малко срещам те уви ...

Гъсто е, силно е, с тежък аромат. Удря направо в главата, но на другия ден се чувстваш по-бодър от всякога. Най-добрият сорт за вино от баберка е кабернето. От личен опит го знам.
Дачо Кантонера го уволниха от железниците преди двадесетина години. Остана си на село, в бащината къща. Кирпичена, на ед ...

Нощта
Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.
Бе се свила страхливо във тъмното
и по детски се мъчеше да пропълзи
до леглото, преди да е съмнало. ...

... Там някъде забравихме лицата си.
Не беше нощ, не беше ден, не беше...
Това ли бях? Коя съм днес? Коя съм?
От вдън небе ли някой ме зовеше?
Непоносимо, непонятно, непокорно... ...

Вратата се отвори!
Той застана пред нея.
Столът отхвръкна! Прескочих го и кой кого сграбчи не разбрах. От двайсет години не бях го виждал. Откакто завършихме. Тогава се пръснахме из страната. Той си остана в София. Беше си оттам. Първите години, чат-пат по телефона се чувахме, а после, аз ли потънах ...

Какво ми направи, нямам идея...
Сега дай ми съвет как да преживея
спомена за теб! За да спра да тлея...
За да спра душата да пилея...
Не искам вече да търся твоите ръце, ...

Студ, глад, мизерия!
Кучето, привързано с луканка,
скача, вика и се вайка.
А пък малката писанка, глезлата му - глезоранка,
си играе със таранка. ...

"My brain disaster" 2003

Любовта... Любовта е във въздуха...
Тя е вечната крепост и бряг...
Любовта е последната, първата
ни надежда и верният знак...
Любовта е реката към извора... ...

lead guitar: Daniel Avdala.
lead vocal: Daniel Avdala.
sound: Daniel Avdala
arrangement: DANIEL AVDALA

Аз не бях те поканила.
Сам дойде.
През очите ми влезе
простичко –
прескочил през плета им. ...

Вървиш по път спокоен,
нанякъде отиваш ти,
но накъде си се запътил всъщност
знаеш ли дори?
Вървиш сам-самичък ...

Когато
умножаваш чувствата ми,
не ме поставяй в тънка сметка.
Няма да ти се получа.
Изваждам се ...

Приятели, вярвам, че всеки по свой начин се стреми към щастието!!!
Пожелавам от сърце на всеки да открие Тайния ключ
за Вселенската съкровищница!!!
По пътеки безкрайни вървя и се връщам
и страници много чета и отгръщам! ...

Да избягаш от света понякога означава да избягаш от себе
си...
Да няма време "след",
нито време "преди",
вечен е този сонет, ...

Неокосено лято умряло в косите ми
сякаш гларусен плясък изтръгна
от дните...
Отшумяла вълна
и солено покритие ... ...

Елате да се стоплите, бе хора –
сега ще ви подпаля стих и песен,
ще дръпна двете излинели щори,
ще ви постеля облаче небесно.
И без това ме гони тиха лудост – ...

Обичам те до болка,
обичам те в радост и тревога.
Понякога не виждам смисъл да те обичам,
но ето, пак след тебе тичам.
Какво направи с мен, кажи ми, ...

***
Твойте
зеници -
хранилка
за птици. ...

Като поет, забравил своята рима,
като в самоубиец - мъка неизразима.
Стоя, мълча, гърча се в тази клада,
като братоубиец в Древна Елада.
Като Данте в Ада, ужасена съм от тази клада. ...

Вричам се -
да бъда изворна вода,
за да ме пиеш прежаднял,
да бъда въздухът копнян,
за да ме дишаш непрестанно. ...

ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...

Задължително предварително уточнение: Жените никога не знаят какво точно искат, но го искат на момента! Тик- так- тик- так- времето започва да тече. А вие имате да изчетете най-малко един милион неща, които искат жените. Затова четете бързо...
1- во нещо: Внимание
Жена, лишена от достатъчно внимание ...

Австрийците и виното
Ако е вярна максимата, че истината е на дъното на чашата вино, то тогава австрийците би трябвало да са истински мъдреци. В България битува мнението, че немците и австрийците пият основно бира. Това може да е вярно за Германия, но не и за Австрия. Тук най-често се предпочита вино ...

Дойде неповикана като буреносен облак,
повдигна ме от земята угрижена,
завлече ме като вихрушката на влак,
опияни ме както Париса Елена.
Белезите само от огнения ръжен ...

* * *
Сядам. Откъсвам
две-три страни.
Изхвърлям ненужните чувства.
Бягам. От друг. ...

Мога да напиша стих безкраен,
мога да надвикам с песен океана,
мога даже есента да преобърна в пролет...
но да те забравя никога не мога!
И моля вятърът да те намери, ...

Има моменти, в които спомените оживяват. Те често са плод на съвсем обикновени наглед неща, които за друг биха останали незабелязани. Но ти виждаш в полета на птиците мечти, които си споделял с близък приятел, и в погледа на непознатия зрънце от душата на обичан човек. Тогава спомените заживяват соб ...