Интервю с Ники Андреев III
"Обичам да пея песни на Coverdale..."
(трета част)
Спомням си, че през 1982 г, когато аз бях ръководител на рок-група „Паралакс” (бяхме 5 години вокално-инструментален състав на СУ „Климент Охридски”), често ни бъркаха с рок-група „Паралел 42”, за която се говореха хубави ...

На тъмната и прашна автогара
за сетен път изпращаш любовта.
Сълза горчива бавно се търкулва,
по бузата остава пак следа.
И днес е тъмнината твоя спътница, ...

СВОБОДА И РОБСТВО В МОЯ СВЯТ
В днешния свят думите свобода и робство придобиха нов смисъл. Ако в миналото хората са били роби на други хора, то днес те са роби на самите себе си и на собствените си постъпки. В миналото са жадували за свободата, борили са се за нея, сега всеки гледа само да му е добр ...

Нощен цвят
Нощта навън е толкова безумна,
свежа, носталгична и сама,
обсипана в уханност лунна,
напоена с порции тъга. ...

Караме се с тебе, знам,
наричаме се с думи хиляди,
но нещо сякаш винаги крепи ни,
усмивки слага на нашите лица
и връща топлотата в нашите сърца! ...

Луд съм, луд съм,
... няма съмнение,
затуй изпадам в това откровение.
Всички признаци на тази ужасна болест
в мене откривам ...

Две стъпки до Рая
Когато дойде, аз ще тръгна с нея.
Дано да е напролет. Зимата трудно се копае.
Ще умра, разбира се.
Хората винаги умират, нали? ...

По навик сутрин ставаме, работим,
по навик през света вървим.
И на живота ни просвирени са нотите -
не е романс, уви , не е и химн.
По навик със приятели общуваме. ...

И ти стига празни думи да редиш
на времето в измъчените строфи?
„Живот” в кавички ли е?/- Виж/,
прикрит зад калните окопи.
Стига ти да бъдеш полужив ...

Нелюбов
Колко пъти се доубивам - веднъж ли, сто ли...
патерици и кокили наритвам,
от пътя си вземам, изпод нозете ви,
отъркаляна тая ябълка, кисело моя. ...

Отново ли загубих, отново ли останах сам,
повреден напълно от живота и със загасващ в сърцето плам,
защо бе нужно да се спъна, веднага щом започнах да вървя,
и кой тъй жлъчно ме излъга, че има щастие в света;
Може би вината е във мен, ...

Той често я караше да се чувства сама. Безкрайно сама. Сякаш го нямаше. Може би му харесваше да я мачка и има, когато поиска. Знаеше, че ù причинява болка. Болка и обида, но беше безсърдечен и егоистичен тип. Взимаше това, което му е нужно и си тръгваше. А тя беше хубаво и добро момиче, не от тези, ...

Времевият интервал отнася ни назад, назад в годините, летата, столетията, но сякаш постепенно спира и потъва заедно с нас, отново както някога, в онзи момент на безвремие, когато змията поробителска, тежка увила се бе и притискаше всяко мъчително дихание на гръдта българска, когато поредната отминал ...

Ти у всеки от нас си посял сътворение,
Господи!
Надарил си душите ни с огън и блян,
и събудил си звън на камбани в сърцата,
а от чувствата - клади издигнал си там... ...

Тръгнал на разходка Батман бе,
когато срещна малкото прасе.
Зачуди се тогава той
що дири туй дете
на това отдалечено поле ...

"A Love Song"
When i'm alone in my room
Sometimes i stare at the wall
And at the back of my mind i hear my conscious call
Telling me i need a boy who's as sweet as a dove ...

КРАЯТ НА ЗЛАТНИТЕ ЛИСТА....
И вече по всичко личи си, че есен пристига.
Тя смесва боите на свойта любима палитра,
подобна на чудно красива авлига.
Ветрецът ухажва я нежно и свири на цитра. ...

Виждам те...
леко докосване,
а сърцето тупти.
Пази се! -
крещи ...

Последен стих от себе си откъсвам!
Захвърлям го по теб - и ще изчезнеш,
със залезите в мен беззвездно мътни -
ти като дъх - ще лъхнеш и побегнеш.
В страх, c безумно въплътена многоликост, ...

В сърцето си, в ума си нося
две хубави дечица русокоси.
Те са моя радост, но и моя болка,
защото станаха като бездомните Гаврошковци.
Дори и майка нямат вече ...

Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка. Самотен и глух.
И гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърли трохите. Налитат ята. ...

ПРОЗРЕНИЕ
Какво от туй, че съм девица млада
и сънят ми пропъжда всеки демон - зъл?
Какво от туй, че съм влюбената фея
и радостта събужда се със мен? ...

ОЧАКВАНЕ
От дългото очакване - изморена,
от жаждата за теб - отмаляла
по теб от сънища - озарена,
към света гледам с апатия бяла. ...

Искам да се потопя
в твоята страстна прегръдка
и с теб да съгреша,
все едно никой няма
друг на света... ...

Всяка година, рано напролет, преди още гората да се облече, те пристигаха.
Хора, коне и огромни стада от овце.
Идваха някъде от далече.
Заживяваха високо в планината, почти в облаците.
Късно есента си заминаваха, пак там някъде далече и на другата пролет отново се връщаха. ...

ПРИЧУДЛИВА СЯНКА
Причудливата сянка
на нощния влак
ме отнася във вихъра
на времето. ...

В дирене на Еднорога
Младостта излиня. В мрачен унес денят се стопи -
кубче лед в изветрелия спирт на живота.
Морен славей до пладне в клонака ще спи
и току ще проплаква по някоя нота. ...

Отброй ми пет усмихнати звезди -
най-светлите и ярки от всемира.
Обвий ги в шоколадови мечти,
със слънчевия блясък ги гарнирай.
На привкус с шепи обич притури... ...