"Виж това"
каза тя
подаде ми игла
"С нея шия цветя
В моята коса ...

Е, така е. Няма и да споря -
твоят огън вече ме опари.
Мислех си, че съм огнеупорен,
но уви! Във мен горят пожари.
И така е. Няма и да бързам ...

Мечът във ножница
на кръста виси,
да не забравят,
че воин върви.
Не посяга натам, ...

Тя нямаше да бъде тъй сама,
ако не беше плакала в мъглата,
говорейки за вечните неща
с дървото, дето птиците очаква,
и вместо с дъжд лицето да суши ...

Макар че исках да съм бяла и добра
и да садя трапчинките си в битието -
се срутвам каменна, премазвам утринта
и се улавям, като в сламка, за кафето.
Не давам пет пари дали го има рая. ...

3 МАРТ
Щеше да е грехота на този ден
да възпявам свободата,
когато със вериги съм обременен
и с несити братя. ...

Аз за небесни простори мечтая,
за дъхав аромат на море,
аз цяла искам на живот да ухая,
да се давя и чезна в червено от залез небе.
Аз искам, когато денят си отива, ...

БАБА МАРТА
Идва, идва, идва тя
с букет разцъфнали цветя
и с пълна с мартеници чанта -
пристига БАБА МАРТА! ...

МНОГО ТЕ ОБИЧАМ, БЪЛГАРИЙО... много си трудна, всичко в тебе е трудно, но напук на всичко ме предизвикваш, откакто се помня. Толкова си красива и като че ли човек, като види нещо такова, иска да му подложи крак и да го снижи със земята. Но ти си толкова горда и няма да им се дадеш. Знам, че вече се ...

Часовникът отмерва бързо,
стрелката безмилостно лети
минута след минута, година след година,
отмерено във дни.
Делник делника заменя, ...

РОДИНА
Искам да ви разкажа една приказка
за най-омайната любов
между Слънцето и моята Родина.
Те се видели под вълшебна дъга ...

ДО ПИАНОТО
Отново до пианото седях,
поредната балада тъжна пях,
а то лирично свиреше само,
звучеше тъжно, носталгично. ...

... Виждам как зрението ми гори, усещам как спомените ми избледняват с времето...
Вратата се отваря.
Стон на хладни думи.
Ти не знаеш...
Вратата се затваря. ...

В навечерието на Успение Богородично, щастието имаше цвета на златото. То режеше кръвните връзки. От там, кръвта изтичаше бяла и студена като смърт.
От месеци, лихварят Сава, прежълтял пазеше постелята. Бе стиснал в костеливата си длан душата си в кесия за монети, а пътят към оня свят се пулеше като ...

Заспали часове.
Часовник тихо трака.
Сърце тупти
и плахо чака
феята със черните крила ...

Усещаш ли душата си, приличаща на лебед - снежно-бяла, пухена, олекотена,
умееш ли да пиеш с мъртви устни животворната вода?
И случвало ли се е нивата в сърцето ти през август да е заледена,
да искаш да летиш, но да са болни, изнурени, твоите крила?
Във стомна празна, счупена, поглеждал ли си отраже ...

От притулен в мечтите ми сън твоят лик ме докосва,
във очите ти слънце горещо разпалва лъчи.
Мисълта ми полита в копнежа - оголено-боса,
а на устните тръпнещи ранният прилив мълчи...
Всеки дъх е светкавичен миг във надигната буря ...

"Човек и Дявол в теб стаени"
Трупът на бъдещето е разложен,
дърветата - безмилостно изкоренени,
въпросът тук е твърде сложен,
поставя множество дилеми. ...

> Вместо реквием за всички избити -
> безжалостно, зверски... и от нас забравени!
Повлякоха ги яростно,
дълбоко през нощта -
по тъмното ...

ЗАКАЛЯВАЙТЕ ЛЮБОВТА СИ
Литературен превод: Генка Богданова
Закалявайте любовта си в дни на страдание,
в дни на болка, скръб и сълзи!
Споделяйте любовните си признания ...

Незабрава
Така се уморих да бъда тук,
потискана от страхове детински.
И ако трябва ти да си отидеш,
как ми се иска просто да го сториш, ...

ПАМЕТНИКЪТ
Признателност и политика
са различни неща
Първото нещо, което виждам когато погледна през прозореца на кабинета ми е паметника в Докторска градина. Дори и нощем, осветеният паметник властно привлича погледа ми.
Гледам паметника и си мисля, че храбростта, приносът и всеотдайността на хиляд ...

Мъдростта на дръвчето
–Кой във този студ, дръвче юначенце,
ни събра тук с теб-двете глупачета?
Ти във розов цвят, следзимно цъфнало,
аз-с бели коси, предзимно...хлътнала. ...

Искам
да ти залипсвам
и света да обърнеш
за мен.
В цветенце ...

По повод чествуването на 03.03.2000 г
на връх Шипка.
Високо горе в планината
вихрушка бяла се върти.
Плющят от болка знамената ...

Докато гледаш как летя,
загубваш се в недрата на небето
и дъжд от свобода валя
с последен полет на сърцето.
Примамваш ме с плачещи китари, ...

В зимната нощ вятър пее,
пее в комина ми песен,
която и вълците слушат,
а тя... може би е за мене...
Но аз не разбирам ...

Залез със цвят на малина
се плъзна по прашния гюм...
Глътка рубинено вино,
Капка любовен парфюм,
стръкче омайниче, китка ...

Разпален огън, в тихата жарава
две устни, пламък в нежната душа,
порой от сълзи, тъжната забрава,
сърце, преливащо в една жена.
Разпятие, несбъдната надежда, ...

"Ние, врабчетата"
по Йордан Радичков
Моля за извинение, че използвах това известно
заглавие, но то ми даде импулс
Пише ми се за врабчето, ...

Ден...
Ден като ден. Бързам за работа, за да посрещна зората. Ех, тя отново ме е изпреварила. Как го прави? Толкова е красива! Не, не! Тя не е просто красива! Думата за нея е брилянтна! И тя е недостатъчна, за да я опиша, но не нея, като цветове преливащи се и танцуващи в небесната шир, а като чувст ...

Потомци сме на племе непокорно,
воювало със страшни врагове.
Потомци сме на племе непреклонно,
запазило духа ни български да не умре.
Царе, боили, ханове, боляри ...