Някога до теб
ще бъда,
при теб ще приседна,
от пътя трънлив
уморена. ...

Разлива се като мастило вън тъмата
и пише приказки съновни и вълшебни.
Унесени, дълбоко вече спят цветята
в постелите на хоризонти непрогледни.
Унесени са даже птици и морета, ...

Вали прозрачен сняг. Къде ли?
Върти се земното кълбо,
а две мишлета са го спрели
на стоп, че много им дошло.
Малък врабчо чик-чирика ...

Много е просто...
преди животът ни да е повече спомени
и останат няколко малки криви улици
прегърни една трепереща мечта
стисни ме здраво и ме поведи ...

Засявам под многозвездно небе залези есенни-
всеки лотос е чашка, пълна с тихи сълзи.
Покълват над синьо море изгреви блеснали,
песъчинки дращят очите - от липса ужасно горчи!

Тъжно ми е днес, едно такова...
може би защото пак вали...?
Не. Не е това. Отрова
някаква във гърлото горчи.
Оставя привкус на обида, ...

Доверяваме се безпочвено,
принудени от любовта,
заслепени и сложили розовите очила.
Не преценяваме адекватно каква е реалността
и после в пъти страдаме заради това. ...

Вълшебница
Засвири, сърце, засвири, душа,
излейте вашата мъка плачевна.
Засвирете, струни вълшебни,
докосвайки ме, вий отмъкнете любовта и в песен я превърнете. ...

Шепот в тъмнината и няколко силни удара на сърцето.
Едни търсещи ръце и душа, крещяща,че умира...
Умира без любов...
Спаси Я! Тя вика теб!
Да,точно теб! ...

На заряд
Забравили сме…
Себе си забравихме
да облечем
във думи, ...

Ти тръгваш си сърдита.
Оставяш ме в самотен здрач
и скоро ще настъпи мрак.
Нощта не вижда хоризонти,
ни път към висини, простори. ...

Диша тъмното като побойник във врата ми.
Имах малко, но животът и за него завидя.
Всички клетки мигом се смразяват на кръвта ни -
ненадейно. Със душата си ударим ли в греда...
Към болката и тишината не изпитвам страх - ...

Млад гайдар в поле върви,
в сърцето му рана люта свисти.
С очи невиждащи гайдата грабна,
наду я със ярост пламнала,
очи затвори и гайдата писна, ...

Тази зима е толкова бяла,
снежно-приказна, мразовита,
меки преспи по пътя навяла
вещица стенеща, страховита.
Тази зима е моят сезон ...

Преплело корени–предчувствия,
Очакването се разлиства.
Мигът–кълвач бодро почуква
кората на старата Истина...
Пчели–желания политват ...

Знамение да си спомням
тайни мигове от тишина
на затъмнение безлунно
самота – февруарски птици
на песента ...

Пак ще има пир.
Ще пируват с мойта наивност.
Ще разкъсат до кости
душата ми!!!
Хищни хиени. ...

Злобата извива от душата ми студена,
впити зъби, кървящи рани.
Злобата чака да изригне
и месото в мърша да превърне.
Злобата изяжда ме отвътре, ...

Този страх - да не бъдеш ранен -
вярвай, двойно във себе си имах,
че те срещнах тъй късно за мен...
Закъсняла... а с тебе привикнах...
Може би със последния влак ...

И няма да е вече тя
И няма да е вече тя, когато се обърнеш.
Ще е вървяла много преди теб,
преди дори да разбереш.
"Жив споменът останал ли е в нея?" ...

От твоите очи наднича любовта,
която тази вечер всичко омагьосва,
облечена е в шепот от есенни листа
и с дългите си мигли нежно ме докосва.
И сякаш се разлиства в твоята душа, ...

Жадна съм. Устните ми са като пясък сух.
Но усещам внезапно вкуса на водата.
В нея плува свободен Водният Дух
и раздава кристалчета от хладината.
Долавям на пресен хляб миризмата. ...

Като преди
Не боли
Не гори
Помниш ли
Падащи звезди ...

Преди време бях чел една книга. В нея беше описана стимулираща въображението и чувствата история.
Един човек бил около 16-17 годишен, когато получил от леля си подарък. Бил часовник от известна марка. Тази марка се запечатела в съзнанието на въпросния човек.
По- късно, когато бил на 24-25 години, на ...

През една гореща лятна нощ сънувах странен сън, в който някак необичайно позвъних на 150 и казах същия адрес, на който не бях ходила от години, с молба за спешна помощ...
Събудих се развълнувана и обляна в сълзи. Не изчаках до сутринта и позвъних по телефона на този любим човек, който не бях срещала ...

* * *
... корени и птици,
коне и кучета.
Мазало.
Черна пръст ...

Любимата песен е онзи магически допинг, който влива неподозирани сили у Теб. Може да си на върха на Света или да си увесил нос от проблеми. Може в същия миг да се колебаеш дали да скочиш от моста или да подобриш рекорда си на търпимост. Където и да си, където и да се намираш, тя те връща към Живота ...

СИНЯ ОРХИДЕЯ
По полегатите склонове на бялата варовикова скала се стичали игриви водопади, които се плискали в подножието ù и всичко се разпенвало в бели искрящи цветове. Тези чудновати водопади се изливали от различна височина и всеки един звучал със собствена мелодия. Надпявали се. В тихата гора к ...

Изгаряща обич, искрена,
е всяко твое докосване.
Ръцете ти, пълни с нежност,
ме палят в лудата страст.
Повярвай, това е прекрасно, ...

Из "Какъв да стана"
А сега се напъни –
кой какъв е отгатни!
Сред лехите все снове –
тори, пръска, прекопава... ...