Първа стъпка - посока
Обърквай се, когато търсиш изход от този лабиринт.
Така ще бъдем повече заедно, лутайки се в това " кои сме".
Бъди търпелив, когато се надбягвам с миражи и безпочвени страхове.
Именно толкова изгубена , аз ще се приютя при теб... ...

***
Все по-малко
става
небето ми -
един прозорец ...

Слънцето си грее
Дъждецът си ръми
Вятърът си вее
Цветето цъфти
Птичките си пеят ...

Когато Луната с мен не говори
и се скрие зад облак триглав,
когато вятър в косите пришпори
своя остър дъх на плесен и прах,
когато звездите от студ посинеят, ...

В ЧАСА НА НОЩНИ ТРЕПЕТИ
1.
Премръзнала, вечерницата гледа в мен и се надява да я стопля с дъх. Настръхнал, градът завива с шал от дим прегракналото в дневни разправии свое гърло, да се предпази от простуда. По сънените и смълчани улици пробягва шепотът на късен листопад и шумоленето от разлепен афиш ...

Февруари
Месецът с най-малкото дни, с най-малкото спомени
за бъдеще и настояще.
Месецът, който ме кара да вярвам, че мъката
има край. ...

Защо се връщаш пак, вина освирепяла,
и бъркаш в раната на моята мечта?
Бях те забравила, бях те приспала
в прегръдките на съвестта...
Защо разкъсваш топлите предчувствия ...

Поглед отстрани...
Бяла розова пъпка,
изпепелена от самота.
Беше нежност и тръпка,
а днес - пустота...

В ударите на пулса...
Разливам те навсякъде из мен –
красиво, благодатно и горещо.
С такава радост нося този ден,
във който Бог посочи да се срещнем! ...

Искам, южни ветре, с теб да дирижирам
мечтите свои - при тях ме заведи.
Цял живот съм искала с теб да дефилирам,
мелодия твоя в мен да звучи.
Дишам, южни ветре, с много луд ритъм, ...

да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика
Седнал на мекото сепаре, Петър Антонов отново изчакваше оставащите минути до ефир. Чашата с кафето както винаги бе пред него и той я поемаше равнодушно, на малки глътки. Не бе напрегнат, беше натрупал достатъчно опит, за да не се респек ...

Изсънувани истини вкопчват се в мен
и ръждиви разпадат се вяло.
По ръба на мислите, тайно, студен
се разливаш във черно и бяло.
Прелъстена плътта ни се търси, не спи ...

Как може да се сърдиш някому
затуй, че той не те обича?
Не е ли по-добре на истина,
не на лъжи да те обрича?
Не е ли по-добре да знаеш, ...

Любовта е болезнена...
Стоя сама в тъмната стая и плача... плача за човек, който не заслужава. Слушам песни, които ме връщат назад във времето към нещо красиво и все повече сълзи започват да се стичат по мрачното ми лице...
Беше преди две години...
Срещнах човек, който и до ден днешен ме кара да пол ...

Последната песен се вряза
като назъбен нож във сърцето ми.
Болката свирепо беляза
и изкриви чертите на лицето ми.
Като загасена цигара угасна ...

ПРИКАЗКА ЗА ПАЛМАТА
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...

Моята малка тайна
Сама седя в хотелската стая
и мисля си за миналите дни
и изведнъж сами ми проговарят
и почват да разказват хотелските стени... ...

Сърцебиене
Мога да те усетя тук. Тук, в сърцето си! Точно тук... Туп-туп-туп! Чуваш ли как лудо бие за теб? Все по-бързо и по-бързо, за да го чуеш. Чуй го, иначе ще ме убие! И теб ще погуби, защото ти си част от него... Чуй го, спаси го!!! И нас спаси ни! Успокой го, обичай го... Вече боли ме. Хайде ...

DANIEL AVDALA: vocals, okarina, guitar, sound, keyboards, arrangement.
Не е лесно да се свири на окарина, въпреки че има само 10 дупки. Не го могат много хора.

***
И тази вечер няма да заспя,
ще изляза навън под звездите и луната.
Ще им нашепна за тебе...
как искам сгушен до мене да заспиш... ...

Ж И В О Т
Жалко,
че ме каниш за съдник -
съдбата изигра ни лоша шега.
Аз не съм мисъл, ...

Изгубени чувства
Дали не сънувам
Като дете съм
Не спирам
Палувам ...

Не ме е страх, че сама ще остана.
Ти мислиш, че мен ме е страх,
но знаеш ли, във своята поезия
аз винаги ще бъда цяла
и никога, никога сама. ...

Запокитвам триста неволи,
залюлявам безмълвно безкрая
и се чудя как тъжния стон
във морето без гняв да удавя,
че нали не то е виновно ...

Копнеж по теб и
Радост от живота ме обзема защото
Истината в любовта е скрита
Сърцето ми за теб тупти
Теб те иска не спори ...

До мен се сгуши, уханието ти тихо ме унесе.
Сънувах те, разхождаща се в моето сърце.
Събудих се от тонове на нежна песен.
Пред мен изгря най-милото лице!
Сънят е моята реалност несравнима. ...

„В мойта памет смътно светят
ранни гарови бюфети с дъх на прегоряла ръж.
Под клепачите ми пари дим от евтини цигари,
от сбогуване с другари под замисления дъжд.”
Тя е високо в планината. Цялата в напукана и олющена мазилка, с чукче и камбанка под стряхата. С варосани камъчета покрай изкорубените счу ...

Не ис­кам СИ­ВО­ТО в моя жи­вот!
Ни­то си­ви мъ­г­ли, ни­то си­ви оде­ж­ди,
нито хо­ра си­ви - и ску­ч­ни и зли,
нито си­ви дни без кра­си­ви на­де­ж­ди.
Си­ва ску­ка – в гърлото тя ми гор­чи. ...

ЗАДУШНИЦА
Празник е. Голяма Задушница.
Раздавам за умрелите близки.
За мъртва любов и дума не става.
За бог да прости раздавам уиски. ...

Сеща се за мен само когато е сам,
а аз какво да му дам,
себе си ли да продам?
Отрича пред другите, че може да обича,
а пред мен се зарича, ...

Подгонил е вятърът жълти листа,
зад драките с тях се кикоти,
събуди се Зима, опъна снага
и боти сложú Биаджоти.
Погледна часовника – пак закъсня, ...

Кажи ми как погледът ми да не е твой.
Та твоята усмивка спасява живота мой.
Кажи ми как да те отмина безразлично.
Та ти си нещото, което осмисля всичко.
Кажи ми как да не изтръпна пред теб. ...

НАГРАДА
Ако не беше болката преляла,
чашата на младостта,
как щях да съм разбрала,
че си е отишла любовта? ...

Мъртва есен
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – ...