Оазисът беше твърде малък. Приеха всичко, което им предложиха хората, отседнали там - и сянка, и вода, и храна... но притеснението им се увеличи. Останалите пътници от кервана се скриха от жегата, без да им отделят повече внимание и това силно ги натъжи. Легнаха да поспят в една от шатрите, докато о ...

Остарях, с много, много години –
уж са двайсет, а сякаш са двеста.
Остарях. Много време измина,
а не мога да спра да ви срещам
мои всеки път „първи” любови. ...

Искам да съм свещичката,
която да духнеш.
Да съм приятния бриз на морето,
от който ще се чува гласът ми.
Клавишите на пианото, ...

Аз зная, че след седем дни
ще бъдем други и различни.
Предчувствието ми не спи,
защото много те обичам...
Аз зная, че след седем дни ...

Споделено с любовта
Била си тук... усещам аромата
оставен от любимия парфюм
а в стаята са чувствата познати
разглеждала си стария албум ...

Ей, това малките станаха големи демократи!...
... Помолих сина ми Сашко да налее чаша вода, че бях зает да храня малката, а той въздъхна тежко и погледна с отчаяние към тавана, сякаш търси помощ от небето. След кратка пауза на напрегната тишина, с покъртителен глас на герой от шекспирова трагедия, п ...

ЧОВЕКЪТ, СЛЕД КОГОТО ВЪРВЯТ И СЪРНИТЕ
Тук, в тази местност, се беше разхождал и с нея. Тогава бе пролет, дърветата цъфтяха и ароматът от цъфналите клони се носеше из въздуха. Младата зеленина напираше отвсякъде. Бе слънчево и топло и веселите им гласове се носеха като бързи пролетни води над широкат ...

ПРИКАЗКА ЗА ГЪРНЕТО
Един човек поискал от съседа си едно гърне, на заем, за да си свърши някаква работа (да си брои жълтиците). Когато върнал гърнето, вътре в него поставил едно малко гърненце.
- Съседе, твоето гърне роди.
Зарадвал се съседът и си прибрал гърнето с гърненцето. Минало доста време. То ...

ЩЕ ТИ ПРЕДЛОЖА
Ще ти предложа вдругиден
да се разходим до морето,
без ясна цел и не за тен,
а да го видим общо взето. ...

Децата, тате, също като теб
от улицата гонят тишината.
Живеем в този ненормален век,
но детството разсейва ни мъглата.
Езика не разбирам, но усещам, ...

Навсякъде гост
***
разпъваш душата ми
не на кръст
а на вятъра ...

Ако ме търсиш, прегръщайки безкрайните вечери,
ако лятото и дългите влажни целувки с друга
те карат да мислиш за мен,
ако миризмата на лукс и вкуса на червило,
замаскирани с невинност и сияещи в пурпурно, ...

Епитафия
Дъждът потропва по ковчега
във такт със реквиема тих,
погребва без сълзи поета
последния си славен стих. ...

Букет от чувствени безцветни рози
във вазата пред входния портал.
Преди да вляза, някой проговори.
Безцветна бях и аз във цветна длан.
Гласът се стрелна от небето, синьо - не, ...

НЕПОДВЛАСТНИ НА МИСЪЛТА
Изгревът е толкова далече,
колкото далече си си ти.
А сякаш толкова е близо...
На очакване вечерно ме обрече, ...

Погледни я и ми кажи какво виждаш. Хайде, лесно е, просто бъди честен. Спокойно, тя няма да те види. Забързала се е за някъде и не обръща внимание на ставащото около нея. На пръв поглед - една от всички - симпатично лице, хубаво тяло, облича се стилно - „Мацка!”, биха заключили повечето хора. Пък и ...

Крясък
Преди да срещна теб, не знаех,
че от обич може да крещи душата ми...
Не знаех този крясък
как ще разкъсва всяка моя клетка... ...

Тази крушова сянка те помни, пчелице заминала.
Сладък сок ми се стича по устните. Лепне, более.
В зимна треска трепери душата ми, вече изстинала.
Тайно биле си търся. И печката, стъкната, грее.
Нощен, вятърът гони листата, по тебе увехнали. ...

The GazettE-Cassis
Aa, zutto kurikaeshiteta
Zutto kanashimasete bakari datta
Aa, kitto anata sae mo kizu tsukete
Boku wa ugokeno mama ...

Спомените - ангелът и дяволът на човешката душа
Когато си се родил човек и респективно разумно същество, ти се обвързваш с редица блага и следователно отговорности, имаш свободата да градиш и прогресираш, но също така и теглото на това да обичаш, мечтаеш, да си спомняш. Спомените са нещо забележител ...

Разходка, град и светлини,
руини бъдещи на краха.
И днешна почва на злини,
добрите - те не оцеляха...
Коли препускат, скорост, дим... ...

За толкова проницателен човек си невъзможно ненаблюдателен, когато съм с теб.
Не разбра ли? Не се ли осъзна най-после? Не се ли научи да разпознаваш знаците?
Всъщност единственият отговор, до който стигам, не ми харесва. Изобщо. Нe ги виждаш, защото не искаш, защото не търсиш. Имаш ми твърде много д ...

Очите си затворих.
За пореден път.
Не ме е страх.
И ще намеря своя малък райски кът.
Тогава, може би, пак ще ме откриеш, ...

Неразплетени въпроси
до кълбета от мечти.
Отговори - тънки, боси,
дълги истини - игли...
Прежда шарена - съдбата. ...

Хора като нас, приятелю, не се променят!
Обичат ли веднъж, не могат да повторят.
На любовта си те по принцип не изменят,
но започнат ли - не спират, каквото и да ти говорят!
Хора като нас, приятелю, не са щастливи! ...

Сбогом, Мария, и ти, Анна...
Седнах на горещ картоф -
озовах се в Пирог off.
И тогава, за беда,
болката ме връхлетя. ...

Там текат реки от кръв,
навързани в безкрайна връв.
Там душите викат и крещят,
умират. В пещ от болка те горят.
Демони от там излизат ...

Намятам се с мълчанието ти дълго,
следобедно отпивам го – горчи,
преглъщам тишината остра мълком,
пресъхнало стърнище – парят моите очи.
Безстрастно се прегръщам със умората, ...

То седеше до големия прозорец. Очите му бяха големи и тъжни. Малките ръчички бяха вплетени една в друга, телцето му - толкова мъничко още, беше облегнато на големия мечок. Черната косичка се виеше на къдрици около мъничките му уши и се криеше в нежното вратле. Погледът му не се откъсваше от прозорец ...

Бог е любов, нали не е грях любовта, защото Бог е любов.
Тя те обзема, тя кара душата ти да ликува и да страда, сърцето да подскача, но и да бие учестено, и да кърви.
Любовта е в мен, тя изпълва сърцето ми за първи път, изцяло. Искам да я покажа на света, искам да покажа себе си, не се срамувам от н ...

Облаците плачат,
заедно с тях и аз.
Самота, подобна на кладенец,
ме изпълва цялата.
Нито дъното достигам, ...

Прочувствено отблъсната,
от студеното докосване стопена...
динамично пак отпусната,
болезнено съм оздравена!
Грозно разкрасена! ...

След дълга и жестока суша
запалиха се вътре в мен огньове,
и органите ми изпепеляват... Пушат,
димят, смърдят, далака ми обвиват в пари,
дробовете ми гъделичкат като шиш на скара, ...