Всичко реално ни разделя, но в мечтите си се търсим и
искаме да сме заедно, а това понякога е много повече...
Студена зимна вечер ме обгръща,
въпреки топлината на светлата стая.
Моите мисли в образ превръща ...

Говори ми за любов...
Мълчаливо ме докосвай.
Обичай ме.
Не! Не ми го казвай.
След време по-малко ще боли. ...

Все още туптиш в мен, моя любов.
Все още те вдишвам...
Заспиваме усмихнати,
сгушени един в друг
и горим както никога досега... ...

Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно, ...

Непокръстен стих...
А пък аз искам малки частици живот,
които да ми инжектираш.
Искам някакви думички – от ония, най-простите.
И нека да бъда змия. Ти да ми свириш… ...

В космическия век,
затрупана от информация,
уверена и обезверена,
заплашена от ядрен взрив,
неискреност, ...

Р А В Н О С М Е Т К А
По-важно е не колко си живял,
а как, с кого и за какво.
Вървя напред, макар и да е трудно,
но никога с приведен ниско гръб. ...

Всред нищото проблесна синя светлина и се появи един ангел, помъкнал под мишница голяма и наглед доста тежка книга. Желязна. Книгата беше потъмняла от времето и тук-там по нея се беше завъдила ръжда. С едната си ръка ангелът бръкна в джобa на бялата си роба и измъкна чифт очила. Другата му ръка обач ...

Безмълвен
нощен диалог.
Чашите болят
в очакване.
Аз - лудо вино ...

Сини очи, плачещи под дъжда
В отблясъците на залеза
видях сините й очи да плачат под дъжда.
Когато се целунахме за сбогом и се разделихме,
знаех, че никога няма да се срещнем отново. ...

Тази нощ в София са били пребити и ограбени трима души. Единият е приет в “Пирогов” с опасност за живота.
Това е поводът да постна тук уводните и заключителните думи от книжката си “Типови лъжи и измами”, издадена през 1998 година.
“Тази книжка е за доверчивите, честните, благородните и деликатните. ...

Пред красотата коленича –
пред хризантемите бели
на моя балкон,
пред трепналия лист,
обагрен в охра, ...

Последната права
***
Твойте стъпки бележат съдбата ми:
всяка крачка – триумф и възхвала.
До безкрай нагнетяват в душата ми ...

Едно детско стихотворение и една учителка.
В седми клас вече бях едро и хубаво момче и явно момичетата много са ме харесвали, поне ми се е искало да е така. Освен задължителните и други книги, вече бях прочел и по чудо останалите в прогимназиалните библиотечни шкафове пълни издания на списанията „Зл ...

Навик сякаш ми стана,
знаеш ли ти какво?
Навик сякаш ми стана
да ти пиша аз писмо.
Всеки месец по това време... ...

В съня си аз трептя, треперя
едновременно като снежинка и звезда,
топя се и изчезвам, но и грея -
само там съм у дома.
Човекът ти отнема всичко - ...

И всеки да поеме пътя си…
Защото знам – така е писано!
Изначално е
да носим Кръста си.
Всеки сам. ...