Моята вълшебна леля Мери Попинз
Наистина има вълшебства. Това лято нашето семейство се забърка в една от онези толкова странни случки, които те карат да се питаш сънуваш ли или наистина си в реалността. Представете си! В удостоверението за наследници изведнъж се появи неизвестна сестра на баща ми и ...

На най-най-случайния мъж
подарих му един път душата си.
Бе горещ като лято! Студен като дъжд.
За него, за него... отрязах косата си.
На най-най-случайния мъж ...

Трудно е със самотата да се справиш,
трудно е да паднеш и да се изправиш,
Трудно е да обичаш, а любовта ти да е нежелана,
трудно е да ти се плаче, а да трябва да си засмяна.
Как да обясниш със думи на сърцето песента, ...

То, времето...
отново се шегува.
Току нашепва ми,
че ставам петдесет.
Отмерило е всичките ...

Излъгах те, че не си ми първия.
Излъгах те, че зная как се прави.
Излъгах, че не искам да обичам;
че веднъж със теб ми е достатъчен.
Излъгах те, че не си единствен; ...

Защото казват - много я обичал,
дъхът му се залепвал за кората ù.
С безсрамни пръсти тя го разсъбличала.
Преди да стане мъж, бил нежен вятър.
В короната ù плакал като птица. ...

СЛУЧАЙНИ МИДИ
Знаеш какво е да боли, море.
Слънцето да си подмине изгрева,
водата ти да се подпали.
Да потрошиш душа на камъни. ...

Съм си млада (в трийсе и три)
е добре де – плюс, да повдига...
На квадрат, но не ми хич личи,
все малнея (акъл не ми стига).
Късам шипки (че гърло боли), ...

Дъждът нежно
ме събуди.
Потропваше с пръсти
по стъклото,
досущ като ...

Една звезда
любовта ни озарява.
Една звезда
щастие дарява.
Лежим със теб ...

Тихо е. Навън.
Мрачно е. В мен.
Смели са. Мечтите ми.
Нужни са. Думите ти.
Знае ли силата си ...

Изстрадах те по пълнолуние.
Със вълчи апетит,
настръхнал за обичане,
жадувах страсти.
И виеше до лудост ...

ОТНОВО ЗАЕДНО
Автомобилът бавно пълзеше нагоре по стръмния път към билото на планината. Докато шофираше, той се радваше на красотата на пейзажа. Само за едно нещо съжаляваше в този прекрасен слънчев ден, че тя не е с него. „Друго е, когато можеш да споделиш с любимата това, което те вълнува” – си по ...

Един за нас беше, до вчера ти до нас стоеше,
сърцата си заедно разтваряхме, спокойно всички със тебе разговаряхме.
За радост болките, тъгите, дълбоко във душата скрити.
Щастлив съм аз, че те открих и светли спомени със тебе споделих.

Гладна съм. И жадна също.
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази. ...

Да приемаш хората за глупави по презумпция е невъзпитано. Но никога не го забравяйте. Всички ние продължаваме да се развиваме единствено докато има какво да ни кара да мислим. Със завършеното ми медицинско образование аз спокойно можех да съм една от вас, стотиците дерматоложки. Можех да седя деноно ...

Един угасващ понеделник
почиства скута си -
от седмичния прозаичен край.
А той е драскал с нокти - по душата му,
безброй значения на думичката... рай. ...

(продължение от глава първа, част 5)
- Шега – прошепна тихо в празната стая. – Някой просто се шегува.
В този момент Шадоу се разлая.
6.
Не беше обичайният му лай – нехаен някак, който се превръщаше в тежкарски, когато се появеше чужд човек („тежкарският” лай се използваше за сплашване, начинът на к ...

Гургулица ли беше в душата ми, млада магьоснице?
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. На груби ръце недоносена,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...

Като влюбен сън с въздишка нощем,
като шантава магия изврачувана.
Като чаша шоколад домашен,
летен дъжд
в море разхвърлено... ...

Той влиза ядосан пак
- децата все по-силно пищят
Удря я по лицето ожесточено
- стонове отскачат мигновено
Плач на жертва, изпълва къщата празна ...

Първо се настройвам да не се влюбвам,
след това започвам да обичам.
След това давам всичко от себе си
и търся после нечии запаси.
Отначало приемам, че съм сам, ...

Днес отново изсмуквах последните си запаси от сили, за да се престоря, че съществувам, а не да живея...
Как искам това да бъде последният ми дъх, с който да ви кажа сбогом... но не мога, имам дълг, който трябва да изплащам - собствения ми живот, родена съм и ще трябва да продължа тази бавна и мъчите ...

Пролет щом настана,
голямата котана
ще роди писанки,
смешни мърморанки,
ще роди котачета, ...

Свещта става видима в тъмнината
Заключителен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия – Варна (19-26.09.2010)
Herbst ist da
Der Sommer verging
Kuhler die Winde wehen ...

Снегът се трупа вън, вилнее вятър,
ако е имало в ума ми мисъл -
отнесъл я е, докато съм спяла,
далеч, към тебе, сладкодумник слисан.
От дни не спирам аз да пиша, ...

И какво сега?
Търся те в нощта...
Не те намирам...
В черупката от самотата си умирам...
Търсиш ме и ти. ...

Опитът да задържиш съня с нереалните му багри и изчистените от примеси усещания е точно толкова безсмислен, колкото и домогването да остане при теб отиващата си любов. Те се изплъзват като хлъзгаво влечуго и в ръцете ти остава мъртвата пъстра кожа, която не хапе, но и не гали.
Събота е, мамка му, и ...

„Аз съм малка чашка за чай. Порцеланова. Приличам на много други чашки или може би те приличат на мен. Имаме едно и също предназначение - хората пият чай от нас. Наливат от едно голямо нещо, което мисля, че наричат чайник, една топла димяща течност, която понякога пàри, и след това отпиват от нас гр ...

Аз вярвам във добрите намерения,
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.
Аз вярвам във усмивката на хората, ...

разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
1
Още в болницата Франсоа разбра, че нещо не бе наред! Малко след смъртта на Луи Де'лакроа Франсоа почувства, че той може да се върне, за да търси отмъщение!
2
Същия ден, около обяд, в спешното отделение докараха пациент в изключително тежко съ ...

Грешка
Не исках аз да съм талант,
бях някаква случайна личност.
Не можех нищо да им дам,
освен изстрадана себичност. ...

Всички гледаха безизразно старата даскалка. От време навреме си казваха по нещо, засмиваха се тихо и пак се втренчваха в учителката.
Лили не искаше да слуша. За нея нямаше смисъл да чува нещо, което не ù е интересно. Тя обикновено пишеше нещо във всеки час.
- Виж я, пак „твори” – сбутваха се съучени ...

Тази част посвещавам на Сашо и Mistress
Втора част:
"Не си прави кумир"
Евангелската църква „Пътя, истината и живота” се събираше в сградата на улица Генерал Въшкин, номер 3 вече от 20 години. Сградата беше една висока и обширна постройка, която ръководството на църквата беше пригодило за нуждите си ...

Къде ли да скрия
строшената маска,
къде ли да избягам сега,
скъсаха се моите обувки,
боса ще тръгна под дъжда. ...

Пътят от ада до рая
Вървях аз по улица една,
забулена жена ме спря
и ме попита:
"Детенце, ти имаш ли душа?" ...

Не­ка бъ­да за теб Мар­га­ри­та!
Ти за мен Ме­фи­с­то­фел бъ­ди!
По­ка­жи ми зве­з­да не­от­к­ри­та,
вси­ч­ки тай­ни вра­ти от­во­ри!
Нека нямам място във Рая, ...

Вина
В захватката на своя делник
пленена съм от свобода.
В греховността - заклет отшелник,
невинна със доказана вина... ...

ИЗМЪЧЕНА СПОДЕЛЕНОСТ
Знам, че се разкъсваш от дилеми
да бъдеш с мене или не.
Минават дни, чертаеш мисловни схеми,
а през времето ридае моето сърце. ...