Дните черни нареждат се отново пред мен...
Животът безпощаден сякаш ме следи!
Без теб утеха не намирам дори и в празничните дни!
Броя минутите страшни, в които не знам къде си ти.
Без теб не мога да живея - а от истина така боли! ...

За прошка май е твърде късно.
Чашата търкаля се на пода
сред прах, сълзи и кал.
Обърнах я. Обърнах я до дъно -
от твоите очи отровата. ...

Душата ми сиротна си остана
като капчица вода, далеч от океана.
И болката, и мъката, че теб те няма,
превърнаха сърцето ми в рана.
С вопъл думите ми стихнаха ...

“Не се опитвай да излъжеш себе си,
защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”
(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,
Латина, Италия, 1977)
Внукът ...

Седя пред боксовата круша,
но само твоето лице съзирам.
Милея чувствата да потуша
и образа ти само да презирам,
но щом погледна в твоите очи ...

Тъй както си продължавам
мълчаливо да те наблюдавам,
все повече и повече се убеждавам,
че за теб и живота всичко давам…
Любов в очите ти, прекрасните, сияе, ...

Когато погледна към теб, виждам как
ме гледаш и се чудиш защо с този поглед
те гледам цял ден и не спирам, но не мога
да спра, не мога, колкото и да искам да не
си в мислите ми. Ти нахлуваш в тях, нахлува ...

Различен ли си? Различна ли съм?
Доколко сме се променили?
Забрави ли ме? Забравих ли те?
Успяхме ли да сме щастливи?
Желаеш ли ме? Желая ли те? ...

Седем часа вечерта. Краят на работния ден. Лавкаджийката прегледа останалата стока и изхвърли няколко продукта извън годност в кошчето. После заключи и тръгна за вкъщи. Изхвърлени бяха една пица, една кифла и една питка. Веднага щом лавкаджийката си отиде, трите започнаха да си говорят. Първа загово ...

СРЕБЪРНА СВАТБА
Стане ли дума за Франция, винаги си спомням за самите французи и най-вече за прекрасното им чувство за хумор. Оригинален, сърдечен и много приятен, но винаги премерен. Дори и да има нещо „по-така”, то се разказва толкова занимателно, че в никакъв случай не звучи грубо и просташки. Мо ...

Дали ще търсиш пътища обратни...
На пясъка из лепкавия скут
ще спиш с морето (онзи стар развратник,
не дал и ден общополезен труд)...
Как дръзко ще предлага свойто рамо, ...

Съблечи ме с лудо настървение....
Татуирай ме с целувки цялата...
Разпъни ме, молеща спасение
в див екстаз, в неистова премала...
Издълбай ме с устните си тръпнещи, ...

- Стопирах първия автомобил, благодарна съм, че спряхте… такава виелица, а акумулаторът ми се повреди.
- За нищо, аз пътувам по този маршрут от години, винаги помагам на изпаднали в беда като вас, не се тревожете. - казваше госпожа Николова, като обгръщаше с топлия си кехлибарен поглед младата си сп ...

СТЕНА ОТ БЕТОН
В стена от бетон ще се зазидам,
за да вдигам, че не ще издигам:
животът е тлен на живи под голгота,
която пепели духа ни към Живота!

Казах "довиждане" на нравите.
На старите, на новите и... твоите.
Побягнах, но се спрях задъхана.
Глезените ме боляха от оковите.
Обърнах се. ...

"В защита на Живота"
- Знам, знам, че човек не трябва да се присмива над "детинщината" в хората, който се имат за вече пораснали.
Но, наистина, когато съм отпочинал и свеж, тяхното поведение ми се вижда, освежаващо-комично.
Докато съм уморен и депресиран, същите тия "умове" ми се виждат най-благонад ...

Родена съм от обич да летя,
да са ми чужди злоба и омраза.
Душата ми - градина със цветя.
Сърцето ми - на любовта оазис.
Но напоследък трудно се лети. ...

"Сянка на стената"
Как мога да обичам някого,
щом себе си дълбоко мразя,
щом час по час все тъй неистово
в смрадта на чувствата си газя? ...

В обичта на едно сърце,
в красотата на едно лице,
в празнотата на едни ръце -
тебе аз открих.
Живях без небе, без земя, ...

Нямам думи. Върви!
Ето, давам ти път -
беличък, от онези, дето казват
все цветя да растат.
И усмивка ти дадох, ...

И двамата знаеха, че тя е малка. Вървеше грациозно като претендент-балерина, движеше се охотно около мъжете, привличаше погледите с женския си чар, а дрехите ù с нищо не подсказваха годините. Само тези детски очи открито редиха цифрите, а те бяха долепени шест и едно, но започващи на обратно.
И двам ...

Ще избягам ли от теб -
ти си зла и нежна.
С жесток и тих укор
ме връщаш пак.
Нямаш име ти си вездесъща, ...

ЖИВОТ ЗА ДВАМА
Само в света не се живее.
Животът даден е за двама.
Човек за топлина копнее,
за нежност, за любов голяма. ...

Защо ли
Защо ли търся сметка от живота,
приятни спомени от миналите дни.
Тъга в душата просто е излишна,
за малко ти със себе си седни. ...

Ех, народе беден,
колко много ти търпиш-
смачкан, гладен, унизен
на ръба стоиш.
На ръба на бедността, ...

Притихващ зов към нещо минало,
угасващ стон за страст изстинала.
Надежда, бягаща от самотата
и само споменът на сетивата
остава в мен да ме измъчва. ...

Артист!
Каква чудесна роля имаш!
Като в игра на покер - пълен блъф,
наивно захапах твоятa стръв.
Поглед жаден впери в мен ...

67.
С целувки искам тялото ти да покрия,
до дъно да изпия твойте устни страстни,
като лиана дива, аз по теб да се увия
и да се впуснем в забавления прекрасни. ...

Сектор „Аут”
Бърка вихрушки
стара старица -
зла и плешива -
бърка, не спира. ...

От предишен живот те познавам
Били сме с теб в минали животи,
били сме двама, но с една душа.
Събират и разделят се съдбите ни -
на изпитание подложила ги Вечността. ...

С песен искам да ме събудиш
и да усетя на моето ушенце
как нежно шептиш ми
"обичам те, мила"...
С твоите ръчички искам ...

„Алхимикът”
Паулу Коелю
Есе
Чрез книгите си Паулу Коелю показва своя философски мироглед. Той разкрива, че, въпреки всички трудности, животът е дар, който трябва да се изживее по най-пълноценния начин. Макар да е набожен, той не проповядва и не налага определена религия. Чрез книгите си показва начи ...

Моя мила, ти, мъничка моя,
тебе викам и търся в нощта!
Тук да дойдеш – светлик над прибоя –
с гръм и грохот пред мойта врата.
И изтича се мракът през клепки, ...