Преди да пиша, само ще говоря.
Преди да заговоря, ще мълча.
Ще бъда сал сред скъпите си хора
и само през сърцата ще лича.
Преди да помня, много и забравих. ...
Поглед. Тъмнина.
Верослав, обзет от безсилие се взираше в нищото. Летеше ли? Не можеше да определи какво изпитва... Не знаеше дали изобщо изпитва нещо. Бродеше. Но на къде? Усмихваше ли се? Имаше ли изобщо лице? Какво беше усмивката. Забравил беше. Удавена мечта. Самота. Чуваше шепнещ глас. Проза. Д ...
Да обичаш е престъпление,
в затвор намирам се сега,
любовта ни угасна като осветление,
в такава тъмнина не съм се губел до сега.
Този извод направих си, ...
Отново почувствах разкъсващата се болка в гърдите ми. Ари, усещайки вълната на чувства, която ме изсмукваше отвътре, се притисна към гърдите ми и затананика позната мелодия.
Когато си далече и искаш аз да съм до теб,
погледни тези незабравими дни
и вкарай мислите си в ред.
Душата си на свобода пусни, ...
Пред мен
Стоиш пред мен! А сякаш пролетта
разлиства в стаята ми чудни аромати,
край мен разцъфват хиляди цветя
и с тях се връщат чувствата познати. ...
ПРИКАЗКА
Ний вървяхме с тебе в нощи теменужни.
Стъпките ни плахи гаснеха в нощта.
И мълчахме. Думите не бяха нужни,
щом съдбите ни се сляха в любовта. ...
Нека си измислим с тебе приказка.
Само наша - искрена и истинска.
В нея по поляни с мак да тичаме,
като в сън красив да се обичаме.
Да не свършва времето ни, нашето, ...
Вчера Игнажден. Поверие, знам ли
тъжно ли е или смешно,
но първият, който влезе в дома ми,
беше гълъбче. Гълъбче беше!
Ще кажете: тук е послужено с хитрост. ...
Десетата Божия заповед гласи:
„Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – НИЩО, което е на ближния ти.” Изход 20:17
Като забранява да желаем каквото и да било, което принадлеж ...
С теб във космоса- „деца на светлината“,
разпознахме се от първи път.
Любовта избухна в нас - „свръхнова“ непозната,
а Вселената превърна се във Райски кът!
Любовта изведе ни по лунните пътеки, ...
Така си тръгна като сняг през май,
стопил се във ръцете на децата,
като раздаден коледен кравай,
като на есен – закъсняло ято.
Така си тръгна – като летен ден, ...
Два ангела господни в чудна нощ видях,
поканих ги в дома си, гледах и мълчах,
познати са ми някак, близки и самотни,
стоплящи душата в тези святи нощи.
Усмивката на брат ми, сините очи... ...
Последният лист (по "Последният лист" на О' Хенри)
Тя беше загубила вяра в живота,
от грип покосена, зовеше смъртта.
Броеше от там, прикована в леглото,
листата на старата буйна лоза.
Те падаха, плачеха, тихо скърбяха ...
Няма нищо по-пъстро от човешката същност...
Цветна нежност блика от ръцете ми
и залива с обич този свят,
в нюансите тупти сърцето,
щом си ме намерил, значи си богат. ...
Смълчан над мен поглежда нежно споменът -
отминал, но надежда пазещ още
и съзерцаващ мъката отронена
от хлипащите ми зеници нощем...
и по есента сълзи от дъжд ми праща - ...
Всеки ден си мисля за теб! Всеки ден си мисля как да ти кажа… че те обичам! Всъщност, излъгах! Не мисля за теб всеки ден, а всяка минута, всяка секунда дори! И знам, че, ако ти го кажа, това едва ли ще промени нещо! Но повече не мога! Не мога да се крия! Искам да знаеш само, че те обичам! Не вярвах, ...
Гледам те...отчуждена и есенна,
в тъмна сянка приспала мечтите.
Сън в реалния свят, като песен е…
тежест затрупа свирепо гърдите.
Аз те чакам сърдита и огнена, ...