Искам да бъда щастлива, но щастието ми обърна гръб. Обърна се и си замина, без дори да ми каже защо. Плаках много, много дълго време, молех се всеки миг то да се върне, но то така и не дойде. Опитах всичко, да го върна, но уви - не успях.
Мина време и реших, че и без щастието мога да живея. В един п ...

ЗАБРАВИХ СЕ НА ПОСЛЕДНАТА СИ ГАРА
__________________________________________________
И това лято прегоря.
Някак отведнъж си замина.
Също като Любовта ни остаря... ...

Искаш да ме нараниш -
Направи го в очите ми!
Искаш да ме заболи -
Забий сарказма си в сърцето ми!
Забивай надълбоко, да боли, ...

Когато сутрин слънцето изгрее
и птичка някъде запее,
тогава чувстваш се така доволен
и щастлив, сякаш друг си и летиш...
И може би дори със песен на уста ...

На мъжете в живота ми
На Нея, на Теб, Ти знаеш...
На мъжете в живота ми
се отдадох изцяло -
и тялом, и духом... ...

Трепна пустата поляна,
знаех, че завинаги сам ще си остана.
Чух шепот и вгледах се към ясното небе,
заслушах се, дочух: Къде си ти, къде...?!
Загледах се в тъмнината и видях... ...

Танцуват пръстите ти страстно
по мен, като по пиано,
а музиката им прекрасна
залива със акорди мойто тяло.
Ту тихичко, като Шопен, ...

Толкова време тънех в неведение,
а вие зад гърба ми сте се смели.
Но днес получих своето видение –
и двамата сърцето ми сте взели.
Ти приятелката най-добра ми беше, ...

Галя,
Галиш,
Галим
болката
на малкия ни свят. ...

Не сме онез деца, които бяхме ний преди,
защото просто времето не чака, а лети.
И веселият смях го няма, останаха ни
само бледите усмивки, запечатани
от старо време по лицата, набраздени ...

Намери се в огромен коридор на величествена и мрачна катедрала, строена през средните векове. Срещу нея с бързи и решителни крачки се приближаваше висока и едра жена, облечена от горе до долу като монахиня. Токчетата ú зловещо отекваха в безкрайния коридор. Колкото повече монахинята приближаваше към ...

МЕЖДУ СЛЪНЦЕТО И ДЪЖДА
Празненството беше в разгара си. Масата беше отрупана с всевъзможни ястия, лееха се напитки. Музиката беше по-силна, отколкото трябва и за да се чуват, хората в залата трябваше да викат, когато разговарят. Стелеше се дебел слой цигарен дим и от него очите лютяха.
Сред пъстрото ...

- Какво е да си част от безвремие? - попита сянката с нежния си глас.
- Вечно очакване – отвърна жената в бяло и букет от рози в ръце. - Да очакваш всичко да свърши и да намериш своя покой. По-тежко е, отколкото можеш да си представиш.
- Наистина ли?! Нима не иска всеки да получи вечен живот? Да изб ...

Искаш ме, но не знаеш,
че ще опариш ти сега.
Искаш ме, но не знаеш,
че аз от страст горя.
Флиртувам аз със тебе, ...

* * * (Завещание)
Светът заспива.
Нищо не горчи.
И е спокойно, праведно и светло.
Сам ще затворя своите очи. ...

Отегчени, извървени пътища
Безброй човешки страхове
Завинаги останали все същите
Утопия
Пустиня ...

Живот във ниския регистър.
Емоцията е бемолна.
А всички ноти - черен списък
на дни неизлечимо болни.
Депресията се разкъсва ...

В нашата гора обширна живееха си кротко, мирно -
същински братя и сестри - стадо пъргави Сърни
със водач Еленът строг и Козелът виторог,
със игривите Кози - дружки мили и добри.
Живееха задружно, просто. Ходеха си те на гости. ...

Носи шапка на цветни петна,
крие малкия принц във сърцето,
дива роза му радва деня,
за да пази във него детето.
Уморени крила го крепят, ...

- II -
– Здравейте! Влезте! – покани ме жената, след като отвори вратата към кабинета на психоаналитика. Всъщност бе психоаналитичка. Един брокер, с когото често пиехме бира, ми я бе препоръчал.
– Тя е професионалист – каза той. – Жена ми се излекува от безсънието, след като взе няколко сеанса при н ...

През шум от двигател и бензинови пари
в тясна кабина пътуващ аз съм,
безкрайните пътища са мои другари
камионът е дом, и пристан, и храм...
Понякога е трудно така да живееш... ...

Една котка жълта и мръсна
ничия
все се прокрадвала в двора на дядо ми
един ден се вмъкнала
при гълъбчетата ...

(...)
... Но зная, скоро ще отмине болката
и огънят ще бъде потушен,
а с теб ще сме забравили дотолкова,
че ще се смеем... някой ден. ...

Призрак в съзнанието броди,
призракът - това си ти.
От тебе искам да избягам,
защо и в съня ми се яви.
Без любов не се живее, ...

Градината на живота
Дърветата се къпеха в цвят. Розови, бели и лилави листенца валяха като порой. Вятърът сякаш рисуваше с тях по земята неразбираеми картини. Беше хладно, но първите лъчи на априлското слънце огряваха градината, в която се разхождаше Диляна. Падналите цветчета, сякаш пленници на гъс ...

Един мъж ме учи да връзвам вратовръзка. Мъжка. Вратовръзката е наша. Не се познаваме. В стаята е жена му и нейните родители. Мъжът е около... около най-хубавата възраст.
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...

Кибичеха в тая лодка от сутринта. Напече. Слънцето се прозяваше над главите им и хич не му пукаше.
- Ти си виновен, че не кълве - мърмореше на Иванчев. - Снощи барна ли Стана, или заспа, говедо такова! Карък с карък! Мамицата ви и на вас, риби проклети, къде се изпокрихте!
Иванчев мълчеше и чат-пат ...

Недокоснал още
небосклона
в съня ти за още
очаквания
някъде ...

Ако не си любов
Ако не си любов,
защо в зори по мокрите ливади
охлаждам голите си
съхнещи за допира ти колене, ...

Ще се влюбя в теб! Но не във теб,
а само в идеята за тебе.
В мечтата за един поет
и една поема в друго време.
Ще се влюбя в теб! Но вместо теб ...

Любов или омраза
Съвсем различни са моите представи -
жалко е, но ти ме изостави.
Казвам си, че много те обичам
и въпреки това от тебе се отричам. ...

АВТОСЕЗОНИ
Дали ще бъде страстна августовска песен,
или нежна пожълтяла есен,
сякаш ми е все едно.
Мойте лястовици вече си отиват ...

Не винаги
Не винаги успявам да те видя
когато преминаваш през деня ми
опитвам твойте мисли да предвидя
накрая пак те срещам... във съня ми ...

Ревността като гнусна пиявица
впива зъби във мойта душа.
"Не била - казват - първа красавица,
но по-млада от мене била".
Ясно. Храни ти мъжкото Его ...

Ева:
Във рая ти не стават чудеса.
Не се сърди, но малко ми е сиво -
ти си мъжът, аз - твоята жена,
и все се мъча да съм... сполучлива. ...

Без чехли, на босо. Къде ли ги дянах?
И в банята няма пешкир за лице...
Не ми се и бръсне. Вратът ми е схванат.
И пак синкопира туй мое сърце.
Неделя е. Пак ли си станала рано? ...