Господи, не издържам вече. Толкова е трудно, толкова мъка... и това безсилие.
Мъжът търкаляше бавно празната бутилка от алкохол.
За Бога, като корабокрушенец съм... толкова сам. Предавам се.
Стисна бутилката с ядно отчаяние и скъса цветния етикет. Смачка го. Разгъна го.
Писмо в бутилка! ...

Слепият видя моите сълзи... глухият чу моите ридания... сакатият скочи да ми помогне... изправих се и продължих... а през това време хората стояха настрана!

Най-трудно е да кажеш „Съжалявам”,
когато вината във очите ти блести.
Твоята подлост да изкупиш,
вплети думите си със дела…
Най-трудно е да кажеш „Обичам те”, ...

Изгревът пропълзява
като прилепнала раковина
вакумирала времето
в изсипващия се пясък
на вятъра - раздиращ ...

Душите си отдавна
сме съблекли...
Сърцата си до капка
изцедили...
Все мислим си, ...

За миг у дома
***
Разпилени звезди пренареждам –
тук вилня побесняла луна...
С отчуждена, ранена душа ...

Капят мислите
до стеблата на чувства
недохранени...
Проливен спомен.
Разрошена истина. ...

Сряда вечер
Щрак! Без угризения... Заключвам вратата отвътре. Две бавни стъпки навътре в позната и тъмна мансарда. Скръц! Звук от леглото - някой става, силуетът му се очертава от лунната светлина, проникваща през огромния прозорец с уникален изглед над града.
Защо изобщо съм тук? Аз не съм такава.. ...

Какво ли хората ще кажат,
ако ни видят хванати за ръка.
С думи те ще ни накажат:
"Грешка е между тях любовта."
Ще ни осъдят като безмилостни съдии, ...

Аз ли съм, не знам!
Бях ли там, аз пак не знам!
Вярвате ли, или не – това съм аз,
Готова в огъня да вляза
Дори за някой като теб! ...

Ти я чакаш,
а тя не идва
и когато дойде,
сякаш те е
изпепелила. ...

Може ли...
Може ли душата ти да умре?! Или тя умира с тялото?! Ако можеше, значи моята вече щеше да е мъртва. Може ли сърцето ти за миг да спре?! Или ако спре, умираш?! Моето не е спряло, но е отдавна "мъртво", разграбено, разнищено... Могат ли очите ми да угаснат?! Или се случва, само когато спиш?! ...

Създателю мой и Боже на целия свят,
неизказно велик и безкрайно богат
на дарове чудни, на нетленни блага,
о, Изворе вечен на жива вода!
Погледни ме във мрака греховен ...

Съдба, за някои кристално ясна,
за други скрита зад безброй лица.
Най-често по-добрите хванала натясно,
а на бездушните поставила крила.
Но как без тъмни дни ще можеш да усетиш сладостта на светлите ...

напук и устойчиво
светът е изменчив ми каза
и се гмурна
сред всичките други хора
не към мен ...

Нежните деликатни ръце бавно придърпваха копринените чорапи по дългия и строен крак. Черните лъскави коси закриваха лицето. Тя не бързаше... Оправи внимателно чорапите, бавно се изправи и застана пред голямото огледало в дървена рамка. Плавно обходи всяка част от тялото си - нежните сребристи сандал ...

ТРИ ДНИ ПРЕДИ ПЪТЯ
За всичко това щях да си давам сметка много по-късно и много по-далече от това място. В студената мартенска вечер вървях по заснежения леко асфалт, студът ме пронизваше, но по-пронизващ бе страхът от евентуалната среща с някой непознат, случайно минаващ, а за полицейски автомобил ...

Между клоните блясват петите ти!
И трещи ми в пулс-мускус мозъка!
Няма толкова щура музика!
Търча луд, озверен по следите ти!
Същността на лова е във гонката. ...

Днес няма да говоря за любов.
Дори поетите вече не пишат за нея.
Светът е във криза. Животът - суров.
И няма никакво място за рози. И феи.
Преди времената били са различни. ...

Очи незрящи в зов за помощ.
Сърце туптящо в нежен полъх.
Устни изгарящи, болка вековна.
Без дъх останах, о, любов моя!
Ключът към сърцето захвърлих в пороя. ...

НЯМА ДА ЗНАМ
Знам, ще дойдете някой ден – по-късно,
облечени в тъмни дрехи - високи, строги -
може би ще носите цвете откъснато...
Ще гледате навярно тъжно, убоги... ...

Любовна фасада
(Ода на радостта)
1.
Усещам,
че се раздавам ...

Тя беше на 13 години (все още девствена), когато се влюби за първи път – в циганин - №1. Той беше 15 години по-голям от нея, разведен, с дете, с любовница... Тя не знаеше още нищо за любовта, за чувствата, за страстта. Затова й беше толкова странно, когато той я докосваше и я целуваше. Тя не знаеше ...

Пълен е шкафът със спомени -
хартийки, капачки от бира,
сламки, писма от любовници...
И има място за още такива!
Пазя ги. Не бих ги изхвърлила! ...

Утолена дъга. Няма помен
от глада да си шарен пред слънцето.
Цветовете са прах. И се ронят.
Цветен прах без тъга се поглъща,
но се спира на гърлото с драскане. ...

Смела акция е подета
срещу вносните дупета -
казват, че били негодни!
Тъй де, имаме си родни,
дето никой не ги иска - ...

Не си при мен
и все пак има те.
Вървим по пътя си навън.
С целувки изрисувам по ръцете ти
следите от ...

На прашната уличка хром цигулар
за младост отминала жали.
Оркестърът весел е паметник стар,
мираж са концертните зали.
А плаче цигулката-птица, трепти, ...

***********
Красиво сива съм, но не наситена като мъгла,
не тайнствено забулена и гъста,
прозрачно сива съм, изпрана от тъгa -
сълзлив воал като венчило ме обгръща. ...

Онзи ден ти ме попита
за края на дните, за нищото -
бяхме ли тук до насита,
отпихме ли жадно от виното,
кипнало в тихите нощи, ...

Не поглеждай назад, ешелонът отдавна отмина.
От него Еви със руси и черни коси,
много дълго в съня ти ще махат,
а от мене какво са две шепи сълзи...
Аз съм Ева, най-първата и виновно-невинната. ...

Мама бори се с живота
и показва смелост с усмивка.
Тя иска само това -
на всеки от нас щастие да
ни докара... ...