А моето „нищо” понякога скиташе,
предрешено беше във смях и любов…
За днеска и утре тъй рядко се питаше -
защо, щом откриваше в теб своя зов?
И същото „нищо” понякога светеше - ...

Помня – първо се намирахме на летището. Какво се случи след това? Ами следното: взехме влакчето и пътувахме дълго, дълго, дълго.... И скоро се озовахме сред дървета, хълмчета и индустриални зони, които се редуваха пак с дървета и възвишения.
И така се случи, че просто я изпуснахме! Изпуснахме Барсел ...

Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...

Ако днес Господ имаше профил във Фейсбук, нещата нямаше да бъдат по- различни от библейско време. Той пак щеше да има тълпи от приятели, които щяха да натискат бутона "Харесва ми" на всяка Негова публикувана притча или проповед на планината. Но, когато стане време да Го разпъват на Голгота, нито еди ...

Попитай ме нощем, когато си близо -
Къде е вратата към моята душа?
Намирай ме и ме докосвай още...
Докато заспивам, докато съм топла...
Докато в надежда горя. ...

За трохичка любов
Като клошари
В живота си ровим
За капчица нежност
По стръмното ходим ...

Препусках из недрата на сърцето.
Разкъсвах хилядите му обвивки.
И стигнах до мястото, където
окъпах се в твоите усмивки.
Проникнах плахо там. ...

Майчице
Майчице, прости, че те обичам.
Защото всичко причинявам ти с любов.
Понякога от тебе се отричам,
а после прошка идвам да ти искам като изгрев нов. ...

Препоръчвам фирма "Гологъз турс" на всички, решили да отидат на екскурзия...
В бизнеса ни празно няма.
Само пълната програма
се признава значи тука.
С нашта фирма няма скука. ...

Одисей към Калипсо
"И сто години още да те любя -
това е секс... А другото любов"
Георги Драмбозов, София, в-к "Уикенд" бр. 34
Две бедра - горещи въпросителни. ...

За кратко заваля -
сух мартенски покой,
кристали сняг;
по-леки от перо,
по-тежки от вина. ...

Дали те има, питах и небето;
търсех те: с душата и сърцето.
Намерих те, и ми остана, ето:
да мина планините и морето,
дори не метър подир метър, ...

ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...

Откакто се изгубих
Стотици преживявания
Назъбиха
Живота ми
И оглозгани като кости ...

Нощта отдръпва своята завеса,
а утрото усмихва се насила.
И птичките не пеят още – де са?
Защо тъга сърцето ми е свила?
Поглеждам сънно – ти си тук до мене, ...

Празна стая, без прозорци,
без лъчи на светлина,
тъмнина навсякъде,
аз лутам се без път и без посоки,
уморена съм от тази тишина. ...

Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...

Някак притихна Музата ми луда,
укротена от един прозаик –
не я храни с празни илюзии
и дори с мечти не я пои.
Сутрин й носи закуска в леглото, ...

Последната дооформяща парчето репетиция, утре го свирим в Стрелча на "Нищо подобно" феста:)
(записът е "приблизителен", т.е. за да запомним каквото сме измислили, а не за саунда, басите малко избиват, така че може да ги намалите)
Текст:
Как ми се иска
понякога ...

Пътуване между мъждивата светлина на утрото и не загасената крушка.
Страх ме е да направя малката крачка до ключа на лампата.
В момента тя е като море от ужас и разкъсани от тъмното викове - крачката.
Ужасът, който брутално разтваря клепачите ми с крясъка на изкормена с вещина птица.
Рутината на хил ...

10.07.2010 - wreck of the day
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...

1.
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...

Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...

Само листът бял ме чака -
верен, тих и търпелив...
Той прощава ми капризите
и умората, и грижите.
Само листът бял разбира ме, ...

Живее във Одеса поетеса -
разкошна и внушителна жена!
Щом тя в Одеса влезе във морето -
към Варна тръгва приливна вълна!
Когато тя излиза от морето - ...

Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...

Последната ми скоростна отсечка
Не се родих момче – да нося шорти,
да стрелям със хартиени фунийки,
по тъмно да търча през тежки порти
до смуглото момиче на комшиите, ...

Аз съм тиха. По-тиха от котешка стъпка.
Обикалям отдавна и вече съм стара.
Аз съм дълга река, но започвам от глътка
и ти вдигам над себе си моста от вяра.
Аз съм листът, по който навярно си писал ...

Ако сбера всички дни,
всички двайсет и четири часа раздяла,
всички минути безкрайност,
когато си в другия край на света ми
и когато те нямам, ...

В огън студен
своите чувства изгарям...
Път отварям за нова любов...
Ти си пред мен...
Грешки пак ще повтарям... ...