Аз търсих те,
накрая те намерих...
Ти търси ме
и също ме намери...
Мечтая те, ...

Зазида ме във песен. Триста пъти.
Оваля ме във нотите до страшна гнилост.
Съзирам плам в очите и дъха ти.
Изсвирваш ме без страх и милост.
Пианото заключва ме в зандани - ...

Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...

Сякаш свършиха думите вече!
Без слова е нелепо, нали?!
Закопнях за дъждовните вечери...
за дъжда, който тихо ръми!
Две безумства във мене се борят ...

Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!
Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!
Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!
Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата! ...

Гледай, полудели са хората!
Мре им се 2012-та...
Чакали вече потопа,
разни магнитни дисбаланси...
Честно да ти кажа - дреме ми! ...

Бях сама и сама така
вървях в нощта.
Случайно ли?
Не знам. Дали?!
Но ти някак ме откри. ...

На кого ме оставяш? Кажи. Оставяш ме сама с болката по теб, с тази рана в сърцето, която с всеки изминал ден става все по-дълбока. Защо мълчиш? Недей да си тръгваш, без да кажеш нищо. По-добре ме излъжи нещо, но не мълчи. По-добре ме наругай, но не мълчи. В сравнение с болката, която си ми причинил, ...

НЕ ИСKАМ
Не искам да ми броиш чашите,
всяка чаша е мъка - изживяна.
Вкъщи не ме чакат нашите.
Сърцето е рана върху рана... ...

Годините летят като подгонени,
но теб ми връщат, за да ме убиват.
"Останаха ли сълзи непроронени?" –
посочват ме със пръст и се присмиват.
„Изпратихме ти хиляди любови, ...

Днес
ще ти омеся питка.
Ще я меся
дълго,
тъй дълго, ...

Мечтая слънцето да е до мен,
мечтая за най-красивото,
мечтая за най-сладкото,
ти си всички тези мечти,
мечти, изтрити от сълзи!!

Смущавам ли те...
пряма и лирична,
с еднакви дни, но
винаги различна?
Като изгубен охлюв ...

Завръщането буди много смисли.
Зарядът е в средата.
Няма как...
Не можеш имена да им измислиш,
да им поставиш ...

(изпратено...)
Аз казах ти тогава, че обичам нея!
И ти си тръгна!
Просто на инат!
Завинаги затвори телефона. ...

Пея те, любов...
Рисувана със цвят от светлина,
пеперудено, задъхана в искри
и бяла, шепнеща във тишина,
тъжа те с немите очи. ...

Човекът с маската образува най-голямата заблуда,
но пък тя все някога се вдига,
и се вижда, щом започне фалшът да прелива,
лицемерната му същност уродлива.
Човекът мускул, серийните птички - ...

Белязана от обич
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина. ...

Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...

Имам нужда да търся
в този свят неизброден.
Съкровена, но чужда -
да отворя прозорец.
Имам нужда от тихост ...

Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.” ...

Защото сме капки в морето от хора,
които се срещат, разделят,
но светят във нас чудесата,
по човешки душите ни вплели.
Защото, изпаднал в дива немилост, ...

В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...

Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия, ...

И ето, сядам да чета
нова българска литература.
Почесвам си наболата брада,
на шортите разхлабвам шнура.
И гледам, има много “светила”, ...

Пресъхнаха миражите в апатия.
От нямането ти ужасно ми горчи.
Събрах остатъци във празните обятия,
на игла нанизах стъпкани мечти.
Недопитата ни обич ще кълне ...

Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...

Морето зашепна. И той се показа.
тъй както го помня, когато бе млад.
Боли ме, когато за него разказвам
и времето лъжа да се върне назад.
А той беше същият – изваян от хубост, ...

Устните ми - пресъхнала земя,
ръцете - повехнали клони,
душата ми - дърво без корен,
нощите - дълги без тебе...
Стоя и чакам твоето завръщане ...

О, музо, накъде отлитна ти?!
Следят ме гузно белите ми листи..
Разпръснати. Останали сами,
лежат до мен, тъй неми... чисти...
А аз ги гледам с парещи очи, ...

Не смея да я погледна, защото ще съгреша.
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...

Искам да споделя една история, на която бях свидетел:
Пролет. Слънце. И природата, и хората се събуждали за живот. На някаква спирка, някъде по света, една жена чакала автобус. Ще кажете – Какво толкова? Но не – това била жена с патерици. Все пак в някакъв момент тази жена била решила да опита като ...

Докосвам те, но мисля си за друга.
Целувам те, но други устни чувствам аз.
Поглеждам те, но погледа ти губя.
Дали не свършва всичко между нас?
В мечтите ми май вече теб те няма, ...

"Времето е в нас и ние сме във времето" Левски
В поза "69" сме с времето.
Бавно отхапва от мен,
аз с език го пронизвам.
Каквото поиска, взема си то ...